ПАРАЛЕЛНИЯТ МОНИТОРИНГ НА ПЕС СЕ ПРАВИ, ЗА ДА ПОДПОМОГНЕМ НАШИТЕ ДРУГАРИ ОТ БСП

Защитните клаузи не са знак за липса на активност у правителството ни, вярват евро-социалистите

Социалистите в Европарламента ще решат дали България е готова за ЕС през 2007 г. в зависимост от доклада на Оли Рен

Заместник-председателят на групата на Партията на европейските социалисти (ПЕС) в Европейския парламент Ян Маринус Вирсма, /Холандия/, който отговаря за въпросите, свързани с разширяването на ЕС в своята партия, и оглавява делегацията, посетила София за паралелен мониторинг за нашия евро-напредък, в интервю за Огнян Бояджиев от Портал ЕВРОПА.

*Не вярвам, че Румъния изпреварва България. Двете страни в момента са на едно и също ниво.
*Днес мониторинговият екип на ПГ на ПЕС е на посещение в Румъния.
*Утре следобед е първият дебат в пленарна зала в Брюксел за България и Румъния.

Г-н Вирсма, екип от висши дейци на ПГ на социалистите в ЕП посети България за независим мониторинг на напредъка ни за присъединяване. Кога ще е готов докладът ви?

Ние изготвяме тези доклади само за нашата група и за бюрото на ПГ на ПЕС. Този доклад не се пише, за да бъде публикуван. Ще го използваме в дебата в Групата на ПЕС, който ще се състои в предстоящите седмици. Докладът ни ще съдържа необходимите данни, на чиято база ние ще направим оценка на изводите в доклада на еврокомисаря по разширяването Оли Рен, който се очаква през май. Обединили сме се около извода, че ние трябва да извършим независимо, задълбочено оценяване на България и Румъния, включително да съберем наши собствени факти за напредъка. Това беше причината да осъществим проучвателното ни пътуване в България на 30 март, а утре (вторник, 25 април – бел.ред.) заминаваме за Румъния. Членовете на нашата група за мониторинг са опитни евро-парламентаристи. Вътрешният мониторинг е единствено за вътрешна употреба. Това, което ще обнародваме, ще са само нашите изводи – но ние ще ги оповестим след 16 май. Докладът, който се отнася до България, вече бе подложен на вътрешно обсъждане. За вторник следобед е насрочен първият дебат за България и Румъния тук, в Брюксел, на пленарно заседание. По време на този дебат, ние само ще формулираме определени важни въпроси на вниманието на Европейската комисия. Що се отнася до извода на Европейския парламент за приемането на България и Румъния, той няма да бъде направен на 26 април; за него трябва да изчакаме до 16 май, и след съответните доклади на господата Московиси и Ван Орден.

Вярно ли е, че Групата на ПЕС в Европейския парламент все още не е решила дали ще подкрепи или няма да подкрепи присъединяването на България от 1 януари 2007 г.?

Това изцяло зависи от доклада на г-н Рен. Нашата позиция е следната – ние се надяваме, че и двете страни могат да влязат в ЕС от 1 януари 2007 г. Това е нашата амбиция. Ние също така желаем Европейският Съвет да вземе своето решение през юни, а не по-късно. Разбира се ние не можем да излезем с окончателна преценка преди да получим доклада на г-н Рен.

Цитираха ви преди мартенското ви посещение в София да казвате: “Не сме готови да поверим един толкова важен въпрос единствено в ръцете на ЕК.” Означава ли това, че нямате доверие на Комисията?

Не, ни най-малко. Просто ще е по-честно спрямо България и Румъния, ако ние също извършим паралелно, собствено събиране на факти. Правим всичко това единствено, за да се сдобием с допълнителна информация. Това не се прави заради недоверие към комисаря Рен, а заради две други цели – първо, за да може ние да сме по-подготвени; и второ – за да покажем на България и Румъния, че приемаме всичко това достатъчно сериозно. Нашата надежда и намерение е, че няма да има отлагане за следващата година. Ние сме много голяма парламентарна група, която играе ключова роля, особено когато става въпрос за решения, свързани с разширяването. Моя отговорност е да организирам и подготвя дебата в парламентарната група на социалистите по такъв начин, че да излезем с единна обща позиция по въпроса. Казвах на колегите си, че ако ние лично и самостоятелно извършим събиране на факти и данни, това в огромна степен ще допринесе за унифициране на позицията ни... Така че всичко това няма нищо общо с недоверието към г-н Рен – аз мисля, че той е един много кадърен комисар.

Той е консерватор. По ваша преценка, би ли могло това да бъде сред причините за по-голямата му критичност спрямо постиженията на социалистическото правителство в България?

Не мисля така… Както Групата на ПЕС в ЕП, така и комисарят винаги сме били много обективни. Не мисля, че политическата му принадлежност играе роля в това. Той е бил критичен както към Румъния, така и към България. В миналото и ние също сме възприемали много критичен подход спрямо кандидат-членките, с цел да ги стимулираме да извършват необходимите реформи навреме. Не мисля, че тук играе роля партийната принадлежност...

Днес изглежда, че Румъния е по-напред от България в изпълняването на критериите за членство – така се казва в последните изявления на г-н Рен. Има ли политическо обяснение за напредъка, постигнат от Румъния?

Не съм сред онези, които си мислят, че Румъния е по-напред от България. Не вярвам на това. Факт е, че Румъния работеше последователно през последните няколко години, най-вече в сферата на борбата срещу корупцията. В Букурещ се разследват няколко случая на корупция по високите властови етажи. Да, това е истина. Ако сравните това с България, вие ще видите, че страната ви загуби време миналата година, заради дългия период, необходим за съставянето на ново правителство след изборите. Напълно съм сигурен, че българското правителство ще бъде в състояние да ни убеди до месец май, че България е готова… Доколкото зная, все още продължават много активните дискусии между България и ЕК. Така че не бих казал, че Румъния изпреварва България; бих казал, че и двете страни към момента са на еднакво ниво.

Г-н Вирсма, в навечерието на посещението ви в България през март, вие бяхте цитиран да казвате, че решението за присъединяване не трябвало да бъде политическо, и не трябвало да се разглежда в зависимост от това, какви последствия във вътрешнополитически план би предизвикало едно отлагане. Като си мислим за проблемите в София и в Букурещ, дали пък едно политическо решение за приемането ни не би било единственият ни шанс за навременно присъединяване към ЕС?

Ние трябва да отсъдим за това, дали България и Румъния са готови да се интегрират в ЕС през 2007 г., единствено според собствените им заслуги. Както вече бе договорено, това са критериите, които ние използваме. Принципно тези критерии не са политически, те се отнасят до способността на двете страни да бъдат пълноправни членки на ЕС. Не мисля, че ще е много хубаво да казваме – добре, България или Румъния не са подготвени, но по политически причини дайте да ги обявим за готови. Това със сигурност не е добрият подход.

Българският президент Първанов и премиерът Станишев – които и двамата принадлежат към Социалистическата партия – повтарят, че решението за нашето присъединяване ще е политическо, т.е. че членството е “гарантирано”...

Ами добре, това е тяхна отговорност – те биха могли да включат един подобен елемент във вътрешния дебат в България. Аз обаче не бих могъл да обявя на колегите си тук, в Брюксел, че една страна не е готова, но дайте по политически причини да я обявим за готова… Нещата тук не стават така.

Правителството на Европейската Интеграция (както се самообяви то в управленската си програма) има като основно обещание, да постигне така нареченото “пълноправно членство” в ЕС през 2007 г. Ако ни задействат защитни клаузи, ще може ли да се твърди, че правителството не си е изпълнило обещанието?

Най-важното нещо за България и Румъния е да получат зелена светлина за датата 1 януари 2007 г. Ако това се случи, може да има множество активирани защитни клаузи – решението за тях обаче ще бъде взето едва в края на октомври. Мисля, че каквото и да се случи, на двете страни ще бъде дадено още малко време след приемането да завършат подготовката си. През октомври или ноември, Комисията ще реши дали са нужни защитните клаузи. Това едно. Второ, не виждам каква е разликата за България и Румъния дали ще влязат с активни клаузи, или не. Напълно нормално е да има предвидени защитни клаузи, включително за присъединяването на други страни. Свидетели сме били на множество преходни договорки. Не виждам защо да е позор за България и Румъния, ако имат някои защитни клаузи – това не е нещо невиждано.

Ако бъдат задействани защитни клаузи, чия би била вината според вас – на неефективното българско правителство или на твърде взискателната Еврокомисия?

Не, както ви казах, защитни клаузи са въвеждани в много случаи и преди. Такива са предвиждани и при присъединяването на новите страни-членки. Подобен вид договорки са съвсем нормални. Тези защитни клаузи фигурират в договорите, просто с цел да дадат на новите страни-членки малко повече време за подготовка в специфични области. Защитните клаузи не са последствие от критичен поглед отвън. Също така, те не се възприемат и като последица от липса на активност у правителството на определена страна-кандидатка. Общо казано, ако проблемите са твърде сериозни, би могло да има дебат за отлагане. Но ако има ред проблеми, за които има решение и не са чак толкова сериозни, тогава се задействат защитните клаузи. Проблемите, които не са чак толкова сериозни, могат да се решат за 2 или 3 години, през което време ще бъдат в действие защитните клаузи. Това не е срамно.

Видно е, че има проблеми с напредъка на България. Чия е вината? Може би на правителството?

Моят опит – а аз 7 години съм бил докладчик за Словакия – сочи, че винаги има проблеми. Това, което изискваме от страните-кандидатки, е чудовищно. За оценка на постиженията на правителството на определена страна-кандидатка, се използват следните два най-важни критерия: първо, дали правителството е успяло да приключи преговорите за членство; второ, успяло ли е то да осигури приемането на страната си в ЕС адекватно и навреме. По тези два основни пункта, правителствата и в София, и в Букурещ, се справиха добре. Не може да обвиняваш едно правителство, ако си даваш сметка за грандиозната задача, която трябва да се изпълни около подготовката за членство. Проблемите, за които вие ме питате, представляват едва малък брой неща, които ще останат за след присъединяването; и тук на помощ идват защитните клаузи. В крайна сметка, базисните постижения са се случили – приключването на преговорите и получаването на членството на договорената дата.

У нас защитните клаузи и евентуалното отлагане се възприемат като потенциални избирателни проблеми за доминираното от социалисти правителство. Българската социалистическа партия са ваши колеги, ваши другари. Могат ли българските социалисти да разчитат на политическа подкрепа от европейските социалисти?

Ние ги подкрепяме, като им даваме добри съвети и като проявяваме интерес – например чрез нашите мониторингови доклади, за да можем да ги подпомогнем да достигнат финала. Но не забравяйте, че това е коалиционно правителство. То е комбинация от партии – не са само социалистите в него. Отговорността за изпълнение на задачата не е само на БСП. Има две неща, с които не искам да се спекулира: първото е, че ще има отлагане: доколкото зная, няма да има отлагане; и второто е, лесно е да обвиняваш тази или онази партия за трудностите – това не зависи от мен и не е моя работа да го правя тук от Брюксел, това зависи от българските избиратели.

БСП членува в Социалистическия интернационал. Известно ли ви е дали, за да стане тази партия член, й е било нужно да ползва лобисти?

Ако желаеш да станеш член на Социалистическия интернационал, се нуждаеш най-малкото от подкрепата на Административния комитет. И разбира се трябва да се представиш пред партиите, които са членки на този комитет. Разбира се трябва да си осигуриш лоби. Не можеш да станеш член без да си могъл да се самопредставиш. Така че мисля, че е нормална процедура, ако желаеш да станеш член на Социалистическия интернационал, да трябва да убеждаваш членовете, че си добър кандидат. Дали да използваш лобисти или не, за да постигнеш това, зависи от ръководството на партията, които иска да стане член …

Според някои информации, г-н Шимон Шевес в качеството си на представител на Израелската Партия на труда е подкрепял кандидатурата на БСП за членство в Социалистическия интернационал. Вие чувал ли сте за г-н Шевес?

Не.

Има ли Групата на Социалистите в ЕП позиция за американското военно присъствие в страни като България и Румъния?

Ами не, понеже това са суверенни държави. Военното присъствие е регулирано с документите на НАТО и това не попада в отговорностите на ЕС.

Българският министър-председател Станишев каза неотдавна по телевизията, че европейските фондове ще са компенсация за болезнения преход, нещо като финансова компенсация за трудностите. И вие ли мислите, че това е истинската цел на фондовете – да компенсират?

Е, има много начини да се изрази това нещо. Разбира се, той е прав. Веднъж да стане член, България – като една от най-бедните страни в ЕС – ще започне да се ползва от значителни фондове – социален, структурен, кохезионен, и т.н. Това ще помогне на много хора в България. Членството в ЕС не е само “реформи, реформи, реформи”, то също така е участие в бюджета на ЕС. А този бюджет така е организиран, че най-бедните райони да вземат най-много субсидии. И аз мисля, че това е доста справедливо.

Ръководителят на Делегацията на ЕК в София Димитрис Куркулас бе цитиран да казва пред френски парламентарист – докладчик за България – че след подписването на Договора за присъединяване, темпото на реформите у нас е спаднало. Българският министър по европейските въпроси г-жа Кунева пък казва, че ако членството се отложи, реформите ще спрат. Мислите ли, че присъединяването е единственият подтик за реформи в България?

Не, надявам се, че не. Винаги съм казвал, че реформите като такива са нещо добро за страната и се правят в името на нейния народ. Членството в ЕС е само едно от последствията от тези реформи. В крайна сметка вие би трябвало да правите реформите заради вас самите. А ако искате да се присъедините към ЕС, трябва да се нагодите към правилата на клуба. Тези правила могат да се изпълняват само чрез реформирането на сега съществуващите механизми. От общ интерес за българския народ е да има добре организирана икономика без корупция… От друга страна, наясно съм, че привлекателността на членството в ЕС може би е усилила темпото на реформите. Със или без членство, тези реформи са за доброто на България.

Заместник-председателят на Групата на социалистите в Европейския парламент Ян Маринус Вирсма в интервю за Портал ЕВРОПА. Въпросите зададе Огнян Бояджиев.