ПЕТКО НИКОЛОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, ПРЕД ПОРТАЛ ЕВРОПА

По повод сключеното между КЗК и Прокуратурата споразумение за координация и сътрудничество относно обществените поръчки и концесиите, сключено на 1 декември, Огнян Бояджиев от Портал ЕВРОПА разговаря с председателя на КЗК Петко Николов:

Има ли единни критерии, по които КЗК се ръководи, когато разглежда обжалвания на обществени поръчки?

Без съмнение практиката ни в тази насока се основава на единни критерии. Ако орган като КЗК, при еднаква фактическа обстановка, постанови няколко различни решения, това би означавало, че този орган не си гледа работата; и съответно ако при тези условия прави едни и същи правни изводи, значи той е изключително последователен и работи по една единна методика. В случая нашето поведение е такова. Нямам съмнение, че и занапред комисията ще работи по същия начин и няма да допусне различни решения на базата на една и съща фактическа обстановка.
 
Какво сочи статистиката за вашата работа за обществените поръчки?
 
Имаме 91 постъпили жалби до момента, от които 23 преписки са решени, 17 процедури сме спрели (т.е. това са допуснатите временни мерки - спиране), и имаме 2 потвърдени от ВАС определения за спиране на процедурата. Други произнасяния на Върховния съд до момента нямаме.
 
Има ли КЗК достатъчен административен капацитет да се справи с обема и сложността на работата си, увеличила се с последните законови промени?
 
Категорично заявявам, че го имаме, защото и до момента КЗК се е произнасяла  във връзка с правомощията си по Закона за защита на конкуренцията. Разглеждали сме много случаи свързани с обществени поръчки и концесии... Там сме обсъждали всички показатели, по които се оценяват участниците в една поръчка. Така че това не е нова материя за нас. Половината от жалбите, се отнасят до заложени дискриминационни условия за избор на победителя. Считам, че ние сме най-подготвеният орган, що се отнася до правилността на заложените критерии за оценка при обществени поръчки, от гледна точка на конкуренцията. Практиката до момента показва, че нямаме просрочено решение за по-дълъг срок от двумесечния. Нашият орган бе подсигурен с още 40 нови служители. В момента провеждаме редица семинари с подкрепата на USAID и Агенцията за обществени поръчки. Постепенно се увеличава капацитетът на Комисията и на хората, които работят в тази област. Както се казва - обречени сме да успеем.
 
Колко от вашите решения са обжалвани във Върховния административен съд?
 
Не мога да кажа точният брой на постъпилите жалби. Мисля, че жалбите са около 20, а до момента имаме две произнасяния, като и двете оставят в сила нашите решения и считат  правните изводи, които сме направили за правилни и законосъобразни. Ако ми позволите да генерализирам -всичко се обжалва. Всяко наше произнасяне се обжалва, но Върховният съд се е произнасял само по две досега...
 
Моля за личния Ви коментар: като четете заданията на различни обществени поръчки, обжалвани пред КЗК, в кое държавно ведомство Ви се струва, че тези задания се пишат най-нескопосно?
 
Не, не мога да направя такава "класация" на нескопосно написани процедури. Има случаи, в които съм констатирал, че действително процедурата изглежда така, сякаш е изготвена специално, за да спечели конкретно лице. Това не остава незабелязано от нас и така ще бъде и занапред. Никой от възложителите не бива да мисли, че може да подведе КЗК когато прави процедурата за определено лице.
 
Кои ведомства визирате?
 
Не мога да кажа и не бива, не е коректно, но не е само в едно ведомство.
 
Обжалвани ли са обществени поръчки на Министерството на финансите?
 
Да, обжалвани са. Мисля, че има три или четири обществени поръчки на МФ.
 
Колко често КЗК е налагала временната мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка по чл. 121а от ЗОП?
 
Винаги, когато констатираме, че е засегнат общественият интерес, ние спираме обществената поръчка. Ако оставим подобно искане без уважение, това предполага сключване на договора. Има такива спирания.... Много е важно винаги да усещаме основанието, за да можем да спрем всяка поръчка, зад която се крие незаконосъобразност в процедурата. Мисля, че към момента улавяме пулса на поръчките и ми се струва, че решенията ни по спирането са правилни. Това се доказва и от решенията на ВАС, който остави в сила тези решения за спиране на поръчки.
 
Бихте ли разяснили при какви обстоятелства един възложител - резултатите от поръчката на когото се обжалват пред КЗК - все пак може да сключи договор с фирмата, която е избрал?
 
Законът дава един срок, т.нар. стенд-стил период, в който възложителят не може да сключи договор - първо докато не изтече срокът за обжалване; а второ, ако има искане за спиране - докато не влезе в сила определението на съда, с което оставя без уважение това искане. Обществената поръчка може да е обжалвана пред КЗК и да няма искане за временна мярка спиране. Тогава в срока на обжалването възложителят не може да сключи договор. След този срок - може. Обществената поръчка обаче може да бъде обжалвана пред нас и с искане за спиране. В този случай КЗК може да спре поръчката: в случай на спиране възложителят не може да сключи договор. Произнасянето на КЗК може и да не предвижда спиране, но възложителят отново няма право да сключи договор с изпълнителя - докато няма произнасяне на ВАС. Ако възложителят сключи договор в такъв случай, той превишава правата си, а това е т.нар. престъпление по служба по Чл. 282 от НК и вече прокуратурата се намесва...