СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕВОДИТЕ НА ДОКУМЕНТИ, КОИТО ПРЕДОСТАВЯТ В КОМИСИЯТА, КАЗВА ЕВРОКОМИСАРЯТ ПО МНОГОЕЗИЧИЕТО

Интервю на Портал ЕВРОПА с еврокомисаря Леонард Орбан.

Бележка на редакцията: от кабинета на Леонард Орбан съобщиха на Портал ЕВРОПА, че интервюто ни с него е препечатано на официалния уебсайт на комисаря - както на български, така и на английски език. Можете да го видите ТУК.

Подновява се спорът "еуро-евро", съобщи вестник "Сега" и допълни, че в средата на април у нас пристига делегация от Европейската централна банка (ЕЦБ), която ще преговаря с наши експерти как да изписваме на кирилица европейската валута. България държи да се пише "евро", докато изискването още от 1995 г. е терминът да бъде "еуро" във всичките страни-членки, като се отчитат различните азбуки. Вестник "Сега" писа още, че е възможно България да отстъпи по примера на Литва, Латвия, Малта, Словения, Гърция и Унгария, тъй като ЕЦБ може да използва това като формална пречка за влизането на страната в европейското икономическо пространство. Експерти от Института по български език на БАН предлагат да се възприеме дублетна форма - т.е. в документацията на български да се използва "евро", а в официалната кореспонденция с евроинституциите да се пише "еуро". Гърция например е обявила "еуро" за чужда дума, въпреки че "евро" идва от гръцкото Европа... Българистите от БАН, както и представители на МДААР, МВнР и БНБ, участват в работната група, която ще дискутира темата с експерти на ЕЦБ този месец - допълва всекидневникът.

По този повод Огнян Бояджиев от Портал ЕВРОПА разговаря с еврокомисаря по многоезичието Леонард Орбан.

Г-н комисар, на всички страни-членки на ЕС се налага да представят в европейските институции различни свои стратегически документи. Обикновено те се гласуват от националните правителства, след което се изпращат до съответните институции в Брюксел. На какъв език следва тези стратегически документи да бъдат гласувани от националните правителства - на официалния език на съответната страна (например на български, румънски и т.н.) и след това да бъдат превеждани на английски, или да бъдат директно приемани на английски и впоследствие превеждани на официалния език на съответната страна?

Процедурата по гласуването и съответният езиков режим в отделните държави е въпрос, който се решава от всяка страна-членка на ЕС и Комисията няма думата по този въпрос. Що се отнася до документите, докладите и националните законодателства, които страните-членки трябва да представят в европейските институции, то тези документи могат да бъдат предавани на всеки от 23-е официални езици на Европейския съюз.

Длъжни ли са страните-членки да представят официалните си документи в европейските институции - като ЕК - на някой от работните й или процедурни езици (английски, немски, френски), или те имат право да ги предадат на който и да е от 23-е официални езици на ЕС?

Бих искал да подчертая, че всички "официални езици" на европейските институции са също така и "работни езици" според Регламент 1 от 1958 година. Понятието "процедурни езици" се отнася само до документите, използвани във вътрешните процедури на Комисията. За да се ускорят определени дейности, се изискват единствено английска, френска и немска езикови версии. Например докладите и документите, които се получават от страните-членки на официалните езици на ЕС, обикновено се превеждат на тези три "процедурни езици" - или само на един или два от тях - според оперативните нужди. Те са за вътрешна употреба в Комисията.

Да си представим, че българският Министерски съвет одобри и приеме документ на български език, след което негов превод на английски език бъде представен в Европейската комисия. Ако се констатират големи разлики в двата текста, кой от тях ще бъде приет като "истинския" от страна на Комисията - оригиналът, както е гласуван от правителството, или преводът на английски, внесен в ЕК?

Когато страните-членки известяват Комисията за техните национални закони, те имат право да представят тези закони на официалния език или езици на ЕС в съответната страна-членка. Понякога страните-членки предоставят и преводи на техните национални закони - по собствена инициатива и с информационна цел. Много често такъв превод е на английски. Когато е необходим превод в службите на Комисията - и в случай, че такъв превод не е бил предоставен от страната-членка - то тогава текстът се превежда от ГД "Преводи". Преводите на националните закони - и тези, които са направени от самата страна-член, и тези, които са направени от ГД "Преводи" - са винаги неофициални. Оригиналният текст е автентичният. Затова страните-членки, когато пращат придружителни преводи с националните си закони, обикновено поставят на превода гриф "неофициален". Страните-членки носят отговорност за преводите, които предоставят. Ако службите на Европейската комисия открият разлики между оригиналния автентичен текст и превода, обикновено това се урежда чрез кореспонденция със съответната страна-членка. Когато текстът се разглежда в Комисията, винаги участва човек, който знае езика, на който е оригиналният документ.

Дали сте в течение с последното развитие на дискусиите около официалното наименование на европейската валута на кирилица - преди присъединяването нашият министър на държавната администрация Николай Василев заяви, че България ще иска валутата да се изписва като "евро" - както се произнася на български, а не "еуро", както иска Европейската централна банка.

Да, в течение съм на тези дебати. Въпросът трябва да бъде решен от Съвета. Същевременно искам да припомня, че на Европейския съвет през декември 1995 в Мадрид, държавните и правителствени ръководители решиха, че името на общата валута ще бъде "еуро" и че това наименование "трябва да е същото на всички официални езици на Европейския съюз, вземайки предвид наличието на различни азбуки". Така че е ясно, че именно на страните-членки е желанието, единната валута да носи едно и също име на всички езици. Освен това Конституционният договор определя, че изписването на именителната форма в единствено число е "еуро" във всички езикови разновидности. Същевременно Конституционният договор позволява необходимата степен на гъвкавост, за да може това да се съобрази във възможно най-голяма степен със специфичните характеристики на различните езици. В крайна сметка решението ще бъде взето от Съвета.

Не трябва ли в нашите две страни тръжните процедури и съответната документация по Програма ФАР и по Структурните фондове да бъдат на български и съответно румънски език, вместо на английски? Някои читатели на Портал ЕВРОПА, желаещи да кандидатстват в търгове, смятат, че документите не трябва вече да са единствено на английски.

По отношение на ФАР, това е предприсъединителна програма. Продължаващите дейности по ФАР са свързани най-вече с разплащания. Така че по Програмата ФАР документацията е главно на английски, защото по онова време нито румънският, нито българският език бяха сред официалните езици на ЕС. Що се отнася до структурните фондове, правилото е, че всички официални езици са равни и могат да бъдат използвани. А реално изглежда, че повечето заявки от новите страни-членки са на английски просто като причината просто е за по-голяма ефикасност.

Според Договора за основаване на Общността, всеки гражданин има право да задава въпроси и да получава отговори на всичките 23 официални езика на Съюза. До каква степен е постигнато това към днешна дата?

Тази постановка се прилага с пълна сила във всички институции на ЕС. Например услугата "Europe Direct" дава възможност на всеки гражданин да се свърже с Комисията по телефона, по електронната поща или онлайн, за да задава въпроси и да получава отговори на избран от него официален език. Обаче ако някой гражданин реши да се свърже директно с конкретен служител, особено по телефона, не винаги е гарантирано, че съответният човек говори родния език на гражданина. Но както забелязвам сред колегите си, служителите, получаващи писма по електронната поща или телефонни обаждания, търсят помощ от своите колеги за превод, за да се ориентират за какво е съобщението, и за да са в състояние да дадат точен отговор.

В България и Румъния бяха обявени множество търгове за външни преводачи за европейските институции. В каква степен на готовност е IATE - Интерактивна терминология за Европа?

Всички външни преводачи, в това число българските и румънските, които са сключили договор с европейски институции, са получили безплатен достъп до вътрешната версия на IATE и то преди повече от година.

Къде преводачите и обикновените граждани биха могли да намерят база данни с обща възприета терминология?

Общоприетата терминология би могла да бъде открита например в Eur-Lex - това е мястото, където е събрано цялото европейско законодателство. Базите данни за термини като например Eurodicautom (многоезична терминологична банка на Европейската комисия) и TIS (базата данни на Съвета на ЕС) скоро ще бъдат заместени от IATE - в нея е включена терминология от всички европейски институции и системата в момента е в тестова употреба.

КОЙ Е ЛЕОНАРД ОРБАН? Редом с Меглена Кунева, първият румънски еврокомисар поема престижния пост преди три месеца. Многоезичието е обособено като самостоятелен ресор в ЕК, за да може да бъде отразено политическото му значение в ЕС, като се има предвид неговата важност за началното образование, обучението през целия живот, икономическата конкурентоспособност, трудовата заетост, правосъдието, свободата и сигурността. На сайта на Леонард Орбан пише - "Езиковото многообразие наистина е ежедневие за Европейския съюз. Европейската Комисия е поела задължението да опазва и насърчава тази негова характерна черта." Преди да стане първи румънски еврокомисар, Леонард Орбан е бил държавен секретар в Министерството на европейската интеграция и координатор на подготовката на Румъния за присъединяване към ЕС. Той е и координатор на изготвянето на следприсъединителна стратегия на Румъния 2007 - 2013 г. Бил е и отговорник за вътрешната комуникация относно присъединяването. Леонард Орбан е бил и ръководител на румънската делегация при преговорите за присъединяване към Европейското икономическо пространство и координатор на позициите на Румъния в качеството й на активен наблюдател в Европейския съвет. Преди това Орбан е главен преговарящ на Румъния с ЕС.