АГЕНЦИЯТА ПО ФАР В МИЕ СЕ СТРЕМИ ДА ИЗБЯГВА ФОРМАЛИЗАЦИЯТА И ИЗЛИШНАТА БЮРОКРАЦИЯ В ДИАЛОГА С БЕНЕФИЦИЕНТИТЕ ПО ГРАНТОВИТЕ СХЕМИ

Атанас Кирчев, директор на ИА по Програма ФАР в Министерството на икономиката и енергетиката, пред Портал ЕВРОПА.

Още по темата:

• ЩЕ СЕ СПАЗЯТ ЛИ СРОКОВЕТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТИТЕ ПО ПЪРВАТА ФАЗА НА ГРАНТОВАТА СХЕМА „КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ" ПО ПРОГРАМА ФАР? Проучване на Портал ЕВРОПА сред бенефициентите и мнението на ИА по Програма ФАР в Министерството на икономиката.
• ДО АВГУСТ ПРИКЛЮЧВА ВТОРАТА ФАЗА НА ГРАНТОВАТА СХЕМА ПО ФАР ЗА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ. До месец август ще приключи оценката на предложенията, подадени във втората фаза на грантовата схема „Конкурентоспособност" по Програма ФАР.

Има ли забавяне в хода на проектите по грантовата схема по ФАР за конкурентоспособност - говорим за бенефициентите, определени пред ноември 2006 г., чиито списък е на сайта на ИА по ФАР на МИЕ?

Зависи какво разбираме под забавяне.

Например сроковете за тръжните процедури, обработката на документите...?

Съгласно правилата по ФАР не можем да коментираме междинните етапи, на които се намира оценката. Личната ми прогноза за финализирането на оценката за втората фаза на грантовата схема е, че през месец август ще предложим сключването на договорите - което означава петмесечен период на оценка за около 1300 - 1400 проекта. Според мен това е изключително бързо обработване. Що се отнася до първата фаза, там работихме по-бързо поради изключително кратките срокове - справихме се за три месеца.

По отношение на грантовата схема е за конкурентоспособност, каква е вашата оценка - този тип грантови схеми реално ли помагат на фирмите да повишат своята конкурентоспособност?

Не съм съвсем сигурен какъв е смисълът на вашия въпрос. Идеята на тези проекти е преди всичко да стимулират фирмите да мислят за реализирането на бъдещи инвестиции за подобряване на производството. Условно казано, когато те реализират такъв проект, ние поемаме част от техните разходи - до 50 000 евро. Във всички случаи смисълът на осъществяването на инвестицията е повишаване на фирмената конкурентоспособност а ние стимулираме този процес намалявайки разходите на фирмата. От друга страна, диапазонът в големината на фирмите е много голям: за някои фирми - средни предприятия - очевидно 50 000 евро не са особено значителна помощ. За други, малки предприятия, това може да доведе буквално до удвояване на обема на производство и продажби. С други думи за някои ефектът е по-осезаем, за други - по-малко.

За да получат грант за машинно оборудване, фирмите представят двегодишни бизнеспланове.

Дори всъщност тригодишни прогнози.

Дали в ИА по ФАР към МИЕ е разглеждан, обсъждан и анализиран въпросът, как се отразява върху изпълнението на тези тригодишни бизнеспланове едно евентуално забавяне в оценяването на проектите и след това по управлението им?

По отношение на първата грантова схема, която контрактувахме миналата година, целият период от подаването на проектните предложения до сключването на договорите, продължи около 3 - 4 месеца. Такъв период не може да им се отрази драстично. Сега този период ще бъде малко по-дълъг - около 5 - 6 месеца. Практиката показва, че за такъв период не настъпват кардинални промени в дейността на фирмите. Освен това в такива случаи евентуалното забавяне в инвестиционния проект не е драматично, тъй като в крайна сметка един такъв проект се планира поне няколко месеца, дори година, а самото му реализиране отнема поне година. В рамките на тази една година петте месеца - колкото ще трае нашият период на оценяване - не смятам, че се отразява негативно. Припомням, че по тази грантова схема се кандидатства със стандартизиран бизнесплан, който предвижда тригодишни бизнеспрогнози. В момента оценяваме проектите от втората фаза. Договорите по първата фаза бяха сключени през ноември и в момента се изпълняват. Част от фирмите вече имат одобрени тръжни досиета и осъществяват търговете, дори вече има и плащания по тях.

Нашите читатели питат за графика на процеса: например един бизнесплан е направен в средата на миналата година, а търговете за доставката на машините още не са извършени. Минала е почти една година. При това положение дали въпросният бизнесплан продължава да е актуален в същата степен?

Вероятно не е толкова актуален, тъй като е минала една година, но в крайна сметка става дума за инвестиционно планиране - в рамките на инвестиционното планиране една година не е такъв период, който може да доведе до драстични промени в бизнеса на фирмата. Ако една фирма поради пазарни и други причини изпитва затруднения - тогава очевидно ще има отражение на реалистичността на прогнозите.

В едногодишен период не са ли възникнали нови нужди за фирмите-бенефициенти, и разглежда ли някой въпросът дали фирмите все още имат същите нужди, които са описали в бизнесплана?

Сигурно възникват, но всъщност ние изпълняваме финансовия план, който е достатъчно перспективен. В него 2007-а година беше заложена като прогнозна: т.е. че не е задължително проектите и изпълнението на инвестициите да стане в рамките точно на 2007 година. Осъществяването на инвестициите в самите бизнеспрогнози на фирмите е предвидено за 2008 година. Което и става.

Административният капацитет на ИА по Програма ФАР на МИЕ за обработката на тези проекти какъв е, достатъчен ли е - колко хора работят за това?

Административният капацитет на Дирекцията „Европейски фондове за конкурентоспособност" в МИЕ като изпълнителна агенция на този етап е достатъчен. Ние сме около 52 души. Провеждаме и конкурси за попълване на личния състав. Спецификата на оценяването на проекти по Програма ФАР обаче изисква екипът на оценителните комисии да се формира на по-широка база, да бъдат включени служители извън дирекцията и извън министерството. В момента оценителната комисия е от около 30 души - те са основно представители на Агенцията за малки и средни предприятия, на други дирекции в МИЕ и на външни агенции. В този смисъл, ако има забавяне в оценяването, то произтича от този модел. Случва се някои от членовете на комисията по обективни причини да не могат да присъстват на дадено заседание. Ако трябва да присъстват редовно, това би означавало да бъдат откъснати от преките си задължения за няколко месеца и да се занимават само с това. Просто такъв е моделът по ФАР. Ние ще се постараем да избегнем този проблем при проектите по Оперативната програма „Конкурентоспособност". Там концепцията е водеща роля да има Агенцията за малки и средни предприятия, а оценката на проектите да се интернализира - да се „затвори" в самата агенция, която е Междинно звено. В отдел „Търгове и договаряне" на Междиното звено, който ще се занимава с оценяването на проекти по Оперативната програма, ще има един разширен сектор, който ще включва хора, чието основно служебно задължение ще бъде да оценяват проекти и няма да се прибягва до външни оценителни комисии. По този начин ще се отстрани факторът случайност при оценяването и разбира се процедурите ще могат да се провеждат в съответните срокове.

Значи - връщайки се към първия въпрос - вие смятате, че няма забавяне по грантовите схеми по ФАР?

Проектите, които в момента обработваме, са уникални за България. При предишната грантова схема, 1 500-те проекта представляваха своеобразен рекорд в кандидатстването. Настоящата втора грантова схема съдържа около 150 проекта по-малко, но става въпрос за огромна по обем работа. Трябва да видите огромните кашони с проекти в офиса на оценителната комисия!

По какъв начин осъществявате ефективна комуникация с бенефициентите, за да им бъдете в помощ и в услуга?

Ние бяхме първата изпълнителна агенция, която след сключването на договорите по първата фаза на грантовата схема по ФАР, публикува един изключително подробен наръчник по изпълнението на проектите. В него на практика са описани абсолютно всички процедури. Цялото методическо насочване и подпомагане на бенефициентите го направихме още тогава. Освен това въведохме практика, която не съществуваше в другите изпълнителни агенции - отворихме приемна. Това не е наше задължение, но решихме да го направим заради огромния брой проекти и липсата на достатъчно опит у бенефициентите. Непрекъснато има запитвания и се води кореспонденция. Налага се всеки ден наш служител по 4 часа да бъде на разположение за отговаряне на въпроси. 

Зададох ви този въпрос, понеже на вашия уебсайт имаше съобщение, в което се казва: „Зачестилите телефонни обаждания, свързани със запитвания относно хода на одобрение на тръжните досиета и необходимостта мениджърите на проекта да отговорят на подобни въпроси, забавя тяхната работа по оценката на самите досиета."

Това е така, защото в момента четири души се занимават изключително и само с тази грантова схема. Проектите са 200, а почти по всеки от тях има поне по две тръжни процедури. Първоначално служителите, които се занимаваха с това, бяха трима, отскоро сме добавили и четвърти специалист. Практиката ни досега сочи, че почти няма досие, което да е безпроблемно разработено и да не се налага да го връщаме за корекции и за привеждане в правилния формат - поне един или два пъти.

Достатъчни ли са четирима служители, които се занимават с тази дейност?

Не са достатъчни, но в момента толкова можем да отделим. При това, понеже непрекъснато има запитвания, двама от тези наши колеги прекарват целия ден на телефона в отговор на обаждания и съответно не могат да обработват досиетата.

Какви са ви впечатленията от бенефициентите, справят ли се с вашите правила?

Ние се стремим да опростим максимално процедурите и да избягваме ненужното бюрократизиране и формализация. Формално по нашите правила ние би трябвало да връщаме на бенефициентите всяка корекция: със съответното писмо за връщане, последвано от ново писмено подаване. Но в хода на изпълнението се оказа, че повечето досиета се връщат по няколко пъти. Затова ние приехме практиката да им предлагаме корекция на досиетата по електронната поща, която те да одобряват и да препращат. Разбира се има етапи, които трябва да се извършват в писмена форма - а именно одобрение на досие и одобрение на резултати от търг. Като умножите тези няколко формални документа по двеста - колкото е броят на проектите - можете да си представите обема на документацията.

Как се движи в календара грантовата схема „Конкурентоспособност 2" - кога се очаква да бъдат обявени резултатите и на какъв етап е в момента оценката на проектите?

Както казах, прогнозите ни за хода на процедурата са, че до месец август тя ще приключи и ще сме готови със сключването на договорите.

А планира ли се вече третият цикъл на тази грантова схема?

Да, третият цикъл се планира и дори в общи линии са готови насоките за кандидатстване. Тя ще бъде по-различна от първите две. Припомням, че сме в готовност от септември да стартираме първите три схеми по Оперативната програма „Конкурентоспособност". Една от тях е схема за инвестиционна подкрепа на предприятия. Тя до голяма степен е подобна на схемата по ФАР. Идеята е двете схеми да не се конкурират една с друга, което на теория е възможно. Така че най-вероятно третата фаза по Програма ФАР ще я обявим за микро предприятия. Такива са в момента разработките ни. А предприятията, които искат да продължат да кандидатстват по схеми за инвестиционна подкрепа, просто ще кандидатстват по схемата по Оперативната програма. Бих искал да отклоня малко вниманието на вашите читатели от Програма ФАР. Нека да обърнат повече внимание на предстоящата схема по Оперативната програма. Макар че схемите по ФАР и по ОП ще се изпълняват паралелно, бих отбелязал, че тези по ОП ще са доста по-интересни, освен това процедурите ще са по-опростени, а средствата ще са повече.

Ние сме събрали няколко мнения на бенефициенти по грантовите схеми по Програма ФАР. Бих искал да ви ги преразкажа, за да чуем вашия коментар. Ето първото мнение: щом целта е фирмите да са конкурентоспособни, защо има изискване да се оборудват само с нови машини - според някои бенефициенти има много добри машини втора употреба, по-евтини, което е по-конкурентно, отколкото да се купят нови?

Отговорът се съдържа в самия въпрос. Според вас колко конкурентоспособна ще е една фирма, ако закупи оборудване втора употреба? Оборудването втора ръка е физически и морално остаряло. Разбира се, че една фирма, която закупува ново оборудване, има по-добър шанс по редица причини.

А има ли според вас случаи, в които от момента на кандидатстване по ФАР за ново оборудване на една фирма, до момента на влизането му в експлоатация на машините, се оказва, че те вече са морално остарели?

Това по-скоро е теория. Приемаме, че от момента на кандидатстване до момента на реално изпълнение на тръжната процедура и закупуване на оборудването минава не повече от една година - едва ли за една година ще настъпи драстично морално остаряване на оборудването. Това са неизбежни срокове. Колкото и да ускорим процедурите при нас като администрация, винаги ще остане един период от половин до една година от кандидатстването до реалното изпълнение на покупката. Освен това имайте предвид, че на етапа на кандидатстването не се описва подробно машината, която ще се купува. Там се дават само общите, основни параметри на технологията и оборудването. Фирмата конкретизира чак на етапа на разработването на тръжното досие. Тоест, ако фирмата е достатъчно разумна, именно на етапа на търга, тя може да конкретизира точно новата машина, която евентуално се е появила на пазара, и реално ще си купи действително най-модерната технология, съществуваща в момента.

Бенефициентите алармират: един бизнес план се основава на договорени или бъдещи поръчки. При голямо забавяне на процедурите, и съответно на оборудването, фирмите излагат на риск бизнес плана си и изпълнението на договорените поръчки.

Радвам се за този въпрос! Българските фирми имат малко „тоталитарен" манталитет, както впрочем и цялата ни държава - винаги очакваме държавата „да ни помага", съответно тя е „виновна", когато не ни помага. Това разбиране е грешно по отношение на помощта от предприсъединителните и структурните фондове. Тяхната цел е не да решат проблемите на фирмите, а да служат като стимул на фирмите да мислят в посока технологична модернизация. Така или иначе предварително условие е фирмата да има собствен план за развитие и за разширяване на дейността. Ако фирмата има такъв план и желае да го реализира, тогава се появяваме ние с гранта и всъщност поевтиняваме изпълнението на проекта й. Най-добрите фирми ще получат облекчение чрез грантовете. Целта на предприсъединителните програми не е фирмите да пишат проекти за разширяване, само и само да получат грант. Това е погрешно мислене.

Поддържате ли обратна връзка с фирмите, използвали вече грантове по ФАР и анализирате ли постфактум като експерти дали е имало реална полза от тази подкрепа за тях... Не сте ли констатирали например разочарование сред някои от тях?

Разочарование от това, че са получили 50 000 евро?! Ние във всички случаи проследяваме - т.е. ще проследяваме в следващите три години - изпълнението. Длъжни сме да направим това, за да отчетем въздействието от изпълнението на проекта в различните му фази. Дали детайлно ще следим изпълнението на финансовите прогнози на фирмите е друг въпрос. Идеята по-скоро е да проследим дали наистина този грант води до повишаване на конкурентоспособността. Трябва да се има предвид, че тук говорим на практика за първите схеми за инвестиционна подкрепа, които се изпълняват в България. Имаше две приключили преди две години схеми по ФАР-2001, които съдържаха елемент на инвестиционни грантове, но те не са достатъчно представителни. Т.е. нямаме опит, досега не сме наблюдавали ефекта - тепърва ще го наблюдаваме. Това ще бъде за нас много ценен опит за предстоящата работа по Оперативната програма.

Има ли сред вашите колеги текучество на кадри?

За съжаление, започва. Както може би си спомняте, преди около година и половина успяхме да се преборим за това, структурите, които се занимават с управление на предприсъединителните програми и бъдещите оперативни програми, да получим двойно увеличение на възнаграждението. Но дори и тези нива на заплати не са конкуренти на това, което пазарът предлага на хора с такава квалификация и опит. През последните няколко месеца загубихме около трима - четирима от ключовите ни служители в дирекцията. Работят в банки - най-лесното, което банките могат да направят, е просто „да си напазаруват" подготвени хора. И те го правят. Другото място, накъдето изтичат кадри, е консултантският бизнес. Милиарди ще влязат от структурните фондове в България, а голяма част от тях ще бъдат усвоявани чрез проекти на фирми, на институции и общини; и опитът, които експертите от нашите структури имат, ще е изключително полезен на консултантския бизнес.

Как според вас тези ценни кадри биха могли да бъдат задържани в държавната администрация?

Аз съм песимист, това няма да е лесно. За съжаление държавните служители в България се третират като чиновници, а в схващането на обществото чиновникът винаги е „лош" и „получава много пари за малко работа". Това обаче не отговаря на действителността. Реално в момента в България хората, които имат практически опит в управлението на европейски проекти, са сумарно около 200-300 души. Ако ги няма в държавната администрация, няма как да се усвоят парите от структурните фондове, които - както знаем - са много по-големи от тези по Програма ФАР. А опитът показва, че един новоназначен служител се нуждае от минимум една - две години, за да придобие нужния опит. При това в тяхното обучение се инвестира изключително много. Жалко е, че на тези добре обучени служители не се предлага конкурентно заплащане за труда им.

Бележка на редакцията: Г-н Кирчев е директор на Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност" в МИЕ и на ИА по Програма ФАР - Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.".  Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски", после и финанси в Пловдивския университет. Работил е като юрисконсулт. Занимавал се е с процеса на масовата приватизация. Работил е като консултант и е бил управител на немска финансова къща. Бил е и изпълнителен директор на производствено предприятие с 200 души персонал. През 2002 г. участва в създаването на фонда за микрокредитиране към Министерството на труда и социалната политика.

Редакцията на Портал ЕВРОПА припомня на своите читатели, че продължава да следи темата с оползотворяването както на предприсъединителните, така и на структурните инструменти, предвидени за България. Всички мнения, реакции, въпроси и сигнали са добре дошли на редакционната ни електронна поща.