Europe.bg
  Начало - Библиотека - Фондовете за България
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Библиотека / Фондовете за България

RSS
  • A+
  • A-
26-08-2008

Бенефициент vs. бенефициер

Авторска публикация от доц.д-р Мария Костова*

В българския език постоянно навлизат и се усвояват лексеми от другите западноевропейски езици. Това е нормален процес в съвременния интегриращ се свят. Не малка част от тези лексеми обаче, независимо дали идват от английски или от френски, или друг европейски език, са с латински корен. И тук идва трудността – в интерпретирането на значението на латинския корен или семантиката на словообразувателните елементи. Всеки от нас още от сутринта, слушайки радио или телевизия, чува думите алтернатива, прецедент, статут, бенефициент. За съжаление всички те, в 95 % от случаите, се използват неправилно. Цялото интернет пространство на български език е почти залято с неправилната употреба например на думата бенефициент.

Думата бенефициент е форма на сегашното деятелно причастие (beneficient-) на латинския глагол beneficere, който означава облагодетелствам, осигурявам някаква облага, прехвърлям някакво право на друго лице. Следователно сегашното деятелно причастие на този глагол на български е облагодетелстващ. Всъщност бенефициент почти не се употребява в другите европейски езици, защото се замества с името на конкретното лице-праводател или с наименованието на институцията-праводател, например SAPARD. Много по-често се използва терминът бенефициер (от латинското beneficiarius), понеже при възникване на правото или привилегията не винаги веднага става ясно кой е облагодетелстваният. Нека сравним с някои от западноевропейските езици:

Bénéficiaire, фр. – ползващ се от нещо, получаващият изгода от нещо

Benefiziar, нем./ист./ - притежател, арендатор на ленно владение

Beneficiary, англ. - наследник по завещание, плодоползвател

Beneficiario, ит. - ползващ се човек

Beneficiario, исп. – който получава земя за ползване, концесионер

Проблемът с неправилната употреба на бенефициент се задълбочи и поради обстоятелството, че в много английско-български речници съставителите не са направили необходимата справка и предават beneficiary с бенефициент. Неправилната употреба на този термин не е толкова безобидна. От една страна това означава недобра езикова култура, а от друга, да се объркат местата на кредитора и длъжника, може да струва много.

Би било добре отново да се изтъкнат причините за некоректната употреба на бенефициент, както и на други лексеми, които са се превърнали в международни поради своя произход от класическите езици и които не би трябвало да си позволяваме да използваме неправилно. Обучението по антични езици и култура в средното и висшето ни образование не стои на желаната съвременна основа. В учебните програми на някои от специалностите в Софийския университет ”Св. Климент Охридски” например, които дават образование на много голям брой студенти по професии със значима обществена тежест, курсовете по латински език и култура са или само факултативни (специалностите право, международни отношения), или изобщо липсват (специалност българска филология и журналистика).


*Доц.д-р Мария Костова

Доцент по латински език в Катедрата по класическа филология, ФКНФ, СУ «Св. Климент Охридски»; магистър по право; гост-доцент по латински език и римско право във Варненски Свободен Университет «Черноризец Храбър»; хоноруван лектор по латински език към Юридическия факултет в ПУ «Паисий Хилендарски»; член на българската секция на Fédération Internationale des associations d'Études Classiques; член на сдружение и Център за романистични изследвания в България (Сentro di studi romanistici in Sofia)
 
Публикацията е предоставена специално за Портал ЕВРОПА в рамките на "Тема на месеца" за август - езиковото многообразие от проекта "Говори с Европа".
 
Редакцията очаква читателски мнения, реакции и коментари по електронната поща или в коментарното поле по-долу.
 
Информационно-комуникационната инициатива на Портал ЕВРОПА и Центъра за модернизиране на политики "Говори с Европа" се изпълнява в рамките на проект по План Д за демокрация, диалог и дебат на Европейската комисия.


 
Заедно
Актуално
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Новини
 
 
 
    Още 
Конкурси
 
 
 
    Още 
Новини от ЕП
 
 
 
    Още 
Портал ЕВРОПА представя
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.