В-к "Тракийски агровести" отрази агросеминарите в Пловдив

На много фермери общата селскостопанска политика в ЕС им звучи много екзотично и е много далече от случващото се в агросектора у нас. Реалностите показват, че посоката, в която се развива нашия агросектор е пряко зависим от решенията, които се взимат на европейско ниво и как те се прилагат в националното законодателство и политика. В ЕП гласувахме поредица от доклади свързани със здравния преглед на общата селскостопанска политика. Той изведе нови приоритети и очерта възможности за финансиране и ограничи някои плащания. Голямата реформа по линия на ОСП е дебатът по отношение на прехвърлянето на средства от първия към втория стълб за фермерите. Средствата, които стигат до нашата страна от европейския фонд за развитие на селските райони се изплащат, чрез програмата за развитието им. В европарламента решихме да прехвърлим допълнително 1 млрд. и 500 млн. евро към програмата за развитите на селата и селските райони.

Те трябва да бъдат усвоени до 2013 г. във всички страни от ЕС с възможност за допънително изплашане на средства до 2015 г. Тези пари приоритетно са насочени към създаването и подобряването на интернет структурата в селските райони. Друга част от средствата 500 млн. евро са насочени към здравния преглед, за подкрепа на проекти свързани с млечния сектор.П о линия на реформите в ОСП през 2015 г. отпадат млечните квоти. Част от тези пари ще отидат за мерки, които ще облекчат този преход. Друга част от средствата са за финансиране на проекти за възобновяемите енергийни източници и проекти свързани с биоразнообразието.

Тези  1 млрд. и 500 млн. евро са част от 5 млрд. евро, които ЕК спешно одобри като финансова подкрепа за държавите членки във връзка с финансоватра криза. Новите страни членки имат нужда от средства в селските райони, каквато е  и България. Едно от предложенията на ЕС е създаване на гаранционен фонд. Огромен проблем за българските фермери е липсата на първоначален финансов ресурс, липсата на свежи пари, с които да финансират проектите.

Общата селскостопанска политика на ЕС е изправена пред нови предизвикателства, като изменението на климата, бърза реакция при проблеми на пазара, спад или повишение на цените. Гласувахме в ЕП увеличение на млечните квоти с 2 % за 2009 г. и с 1% постепенно  повишение до 2013 г. Това повлия веднага върху цените на млякото. ОСП се опитва да намери баланс на интересите, на възможностите, на изграждането  на защитна мрежа на фермерите. Колкото по-добре страната ни съумее да се възползва от възможностите за финансиране и подкрепа от ОСП,  толкова по-бързо ще имаме конкурентен аграрен сектор.

Как минаха информационните кампании, провеждани от МЗХ в България ?

Провеждайки срещи в много региони на страната включително и селските, хората споделиха, че не са чували за тях, да не говорим какъв процент от хората са разбрали, за какво става въпрос. Анализ на Министерството  на земеделието и храните показва, че са дадени милиони левове за информационни кампании, а ефектът от тях е много нисък. Тази политика за да стане ясна, трябва да бъде реализирана близо до хората. Трябва да се промени начинът, по който те  се информират.

 

Като човек участващ във формирането на политиката, гласуваме законодателни резолюции, които стават част от националното заканодателство, определящи посоката на развитие. Три са нивата, по които това влияние може да бъде реализирано.Първото е регионално, второто е национално, а третото е европейско.Много важно за фермерите е участието им  в браншови организации. Европейска практика е създаването на силни браншови организации, които гарантират, че гласът на фермерите ще се чува, когато се вземат решения и се определят политиките. В страните членки, особено старите този механизъм дава много добри резултати. Техните браншови структури имат силата, позицията и авторитета да влияят при вземането на решения на национално ниво. Комуникацията между фермерите и националните институции, влияещи върху агросектора е изключително важна.