7 МЛРД. ЕВРО ОТ ЕС ОЧАКВАТ АКТИВНОСТТА НА БЪЛГАРИНА
С присъединяването си към европейското семейство България получава възможността да усвои до 7 млрд. евро за 7 години в периода 2007 - 2013 г. по седем оперативни програми при представяне на готови проекти.
Усвояването на средствата от ЕС е двустранен процес. Държавната администрация определя процедурите, но бенефициентите са тези, които трябва да бъдат активни, защото те имат възможност със своите идеи и проекти да усвоят този безвъзмезден ресурс.
Затова - бъдете активни!
Какъв е смисълът на тези пари?
Европейската регионална политика се базира на финансова солидарност. Значителна част от бюджета на Общността се насочва към по-малко проспериращите региони и социални групи, за да се намалят различията между тях.
Тази политика се осъществява чрез структурните инструменти. За периода 2007 - 2013 г. това са три фонда.
Кои са те?
Европейският фонд за регионално развитие е най-важният инструмент за провеждането на общата "регионална политика". С него се финансират главно производствени инвестиции, създаване и модернизиране на инфраструктури, създаване на работни места, проекти за местно развитие и подкрепа на малки фирми.
Европейският социален фонд финансира мерки, подпомагащи социалната политика. Така се улеснява достъпът до пазара на труда, осигуряват се равни възможности на този пазар.
Кохезионният фонд подпомага изграждането на транспортна и екологична инфраструктура в държавите членки с БВП, по-нисък от 90% от средния в ЕС.
За периода 2007 - 2013 г. по предложение на ЕК беше приета промяна в законодателството за работа със Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. Приоритетите на политиката за сближаване вече се групират в 3 цели: "Сближаване", "Регионална конкурентоспособност и заетост" и "Европейско териториално сътрудничество".
Основното послание на политиката за сближаване и нейните инструменти сега е: ускорен растеж и заетост за всички региони и градове на ЕС.
Какво прави държавата?
За да получи средства от Структурните инструменти на ЕС, всяка държава членка трябва да разработи два типа стратегически документи - Национална стратегическа референтна рамка и Оперативни програми.
Националната стратегическа референта рамка (НСРР) определя основните цели на политиката за развитие и приоритетите, които ще бъдат съфинансирани със средства от Структурните инструменти на ЕС за периода 2007 - 2013 г. Това е и основният програмен документ, описващ стратегията на нашата страна за използване на средствата от Структурните инструменти на ЕС, разработен в съответствие с приоритетите на ЕС.
Дългосрочната визия за България обединява две конкретни средносрочни цели за програмния период 2007-2013 г.: засилване на конкурентоспособността на икономиката и развитие на човешкия капитал.
За да постигне средносрочните цели, България фокусира своите усилия върху четири стратегически приоритета.
Кои са те?
Първият приоритет - подобряване на базисната инфрастуктура включва подкрепа за транспортни инфраструктури, информационни и комуникационни технологии и инвестиции в инфраструктурата за защита на околната среда.
Вторият приоритет - повишаване качеството на човешкия капитал с акцент върху заетостта предвижда оказване на подкрепа за подготовката на адекватни човешки ресурси в публичния и в частния сектор.
Третият приоритет - насърчаване на предприемачеството, благоприятна бизнес среда и доброто управление, е рамката за подкрепа на бизнеса, насърчаване на предприемачеството, иновациите и развиването на ефикасна, модерна и прозрачна държавна администрация.
Четвъртият приоритет - поддържане на балансирано териториално развитие има за цел балансиран растеж и подпомагане на районите в България да развиват своя потенциал за растеж, местен капацитет и да опазват на природното и културното наследство.
Всеки стратегически приоритет е подкрепен от конкретни действия, описани оперативните програми. Оперативната програма е одобрен от Европейската комисия документ в изпълнение на стратегията за развитие на държавата членка, в който са описани конкретни приоритети, финансирани от един фонд. Оперативните програми са 7 - „Транспорт", „Околна среда", „Развитие на човешките ресурси", „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", „Административен капацитет", „Регионално развитие" и „Техническа помощ".
По тези основни приоритети и операции, описани в оперативните програми всеки един от вас може да се ориентира с какъв проект и в каква сфера да кандидатства.
Кой управлява и контролира изразходването на парите?
ЕС изисква много ясен и прозрачен финансов и управленски контрол върху субсидиите.
У нас отговорни за контрола и управлението ще бъдат Централно координационно звено, Управляващ орган на ОП, Междинни звена, Сертифициращ орган, Одитиращ орган и Комитети за наблюдение.
Централното координационно звено - дирекция „Управление на средствата от ЕС" в Министерство на финансите действа като централен представител на страната пред ЕК по всички въпроси за планирането, програмирането и управлението на финансовата помощ от ЕС.
Управляващият орган на Оперативната програма отговаря за финансовото управление и изпълнението на оперативната програма. Той гарантира, че изборът на операциите за финансиране съответства на изискванията на ЕС.
Междинното звено действа под отговорността на управляващия орган на ОП, организира тръжни процедури за набиране на проекти, предоставя техническа помощ и информация на крайните бенефициенти.
Сертифициращият орган е дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите, която изпълнява и функциите на орган за получаване на средствата от Структурните и Кохезионния фондове. Тя представя пред ЕК заверени отчети за разходите и молби за предоставяне на средства.
Одитиращият орган е дирекция "Одит на средствата от Европейския съюз" в Министерството на финансите. Тя одитира системите за управление и контролира финансово всички ОП.
Комитетите за наблюдение са най-висшият орган за управление на оперативните програми. Те оценяват напредъка на НСРР и ОП за постигане целите на кохезионната политика и правят предложения за промени в програмите.
Вече всичко е във ваши ръце.
Бъдете активни!