Мартин Димитров

За Европейския съюз

1. Според Вас в каква степен днес са постигнати целите на основателите на Европейския съюз от 1957 година?

За тези 50 г. са постигнати значителни успехи. Бяха поставени основите на общ европейски пазар. Има голям напредък по отношение премахване на междудържавните бариери в търговията - мита, квоти и други. Създадоха се условия за висока степен на свобода на движение на стоки в рамките на ЕС. По отношение на услугите наскоро беше приета директива, която ще доведе до увеличаване на либерализацията, но все още съществуват проблемни области. Например здравните услуги останаха извън обхвата на тази директива. Има напредък при свободното движение на капитали като един от проблемите, които ще се решават през следващите години, са оставащите бюрократични затруднения. Безспорно значителен успех е свободното движение на хора, включително на работна сила, като в тази връзка предизвикателства продължават да бъдат признаването на образованието и квалификацията.

2. Накъде според Вас трябва да върви ЕС след своя петдесети рожден ден - към повече солидарност или към повече предприемачество? Моля представете Вашето виждане.

Днес Европа е изправена пред много предизвикателства, но може би най-голямото е да отговори на очакванията на европейските граждани. В тази връзка най-важни безспорно са работа, високи доходи и добри условия на живот. За постигането на тези цели поощряването на предприемачеството е приоритет номер едно на Общността. Когато броят на предприемачите нараства, се създават нови работни места, нараства търсенето на работници, което е пазарният механизъм за увеличаване на заплатите.

С влизането на България в ЕС пред българските граждани и бизнеса се отварят нови възможности. Основният въпрос е къде ще бъде България и ще се възползва ли от членството си в ЕС по най-добрия начин.

В ЕС има две основни групи страни. В първата група на успешните влизат Ирландия, Холандия, Великобритания, Литва, Латвия, Естония и др. Тези страни се възползват изключително много от членството в ЕС и то им носи нови работни места, по-високи заплати и по-добър стандарт на живот. За целта обаче, те имат добра конкурентоспособност, което означава ниски данъци, малко бюрокрация, ефективни публични разходи. Втората група страни, въпреки членството в ЕС, не успяват да постигнат особени успехи (целенасочено не искам да давам примери).

Основен проблем за българските предприемачи са високите разходи, които се дължат на данъчното облагане и бюрократичните трудности. Ще ви дам конкретен пример. По средата на месец март 2007 г. комисарят социалист Ласло Ковач предложи увеличаване на минималните акцизи върху дизела от 302 евро на 380 евро (през 2014), което е повече от 25%. Подобна мярка ще бъде едновременно вредна за предприемачите, увеличавайки разходите за правене на бизнес и вредна за гражданите, защото ще доведе до поскъпване на много стоки. СДС беше единствената партия в България, която се обяви против тази политика и веднага предприе действия в Европейския парламент за противопоставяне на това данъчно увеличение.

3. Според Вас България има ли необходимия капацитет за ефективно участие във формулирането на политиките на Европейския съюз?

България трябва да предприеме бързи действия за подобряване на административния капацитет. Например по отношение на европейските фондове пролича, че има ниска степен на подготвеност. Националната стратегическа референтна рамка, изработена от правителството, беше върната от Брюксел със съществени слабости и в последствие беше доработвана. Все още правителството не е представило публично указания как трябва да се кандидатства за европейски фондове, което отново показва липса на подготвен екип.

За да може България ефективно да участва във формулирането на политиките на Общността е необходимо изграждането на административен капацитет. Досега практиката е да се наемат нови и нови хора, които не винаги притежават необходимите качества.

4. Според Вас трябва ли Европейският съюз да продължи да се разширява?

Намираща се на Балканския полуостров и имайки само две съседни страни - членки на ЕС, България има много силен интерес съседните държави да се включат в общото икономическо пространство на Европейския съюз. Това ще насочи региона към стабилност и развитие и ще го откъсне от старата слава на размирен и проблемен район. Македония представлява специален интерес, тя трябва да получи цялата й необходима подкрепа, за да се движи по-бързо в посока подготовка за членство.
Като член на ЕС България има влияние върху политиката на общността към региона. Натрупаният от страната ни опит при преговорите и приемането в ЕС е нещо, което трябва да споделим с Македония и страните от региона, за да ускорим тяхната подготовка.

България задължително трябва не само да подкрепя, но и да инициира действия на институциите на Европейския съюз, насочени към подпомагане на реформите в съседните страни. Те трябва да получат ясна визия за членство в Съюза, която допълнително да засили импулса за промени. Всичко това е стратегически интерес на България.

В практически план една важна стъпка би била постигането на безвизов режим за Македония и другите съседни страни, за да не се затрудняват историческите търговски и лични контакти. Като гранична страна, България усеща най-силно ефекта от изискванията за визи към съседните страни. Премахването на визите ще е силен позитивен сигнал към тези общества да подкрепят и продължат с необходимите реформи, насочени към постигане на членство в ЕС, свобода и просперитет на Балканите.

5. Според Вас трябва ли Турция да стане член на ЕС?

България има нужда от стабилност на Балканите. В тази връзка, демократизирането на Турция е изключително важен въпрос. Перспективата за европейско членство може да се окаже много сериозен стимул за Турция. Затова е необходимо да бъдат изработени ясни и обективни критерии, които Турция трябва да изпълни, за да стане член на ЕС. Оценката на Турция следва да бъде давана именно на базата на изпълнение на тези критерии. В сегашната ситуация е от първостепенна важност Турция да премахне абсолютно всички ограничения и пречки пред движението на кипърски самолети и кораби, за да покаже воля за отваряне към ЕС.

6. Според Вас трябва ли страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС?

Както вече посочих, стабилизирането на Балканите без всякакво съмнение минава през перспективата за членство на тези страни в ЕС. България трябва да се превърне във важен партньор на тези страни, като подпомогне техните контакти и преговори с различните институции на ЕС.

7. Одобрявате ли тактиката на Европейския съюз в диалога му с Русия?

Най-горещата тема в тази връзка са енергийните въпроси. За да се постигнат по-добри резултати, преговорите с Русия следва да се водят от ЕС, като общност, а не на двустранна основа. Намаляването на енергийната зависимост от Русия трябва да бъде приоритет както за България, така и за останалите държави от ЕС. Либерализирането на енергетиката ще помогне за повишаване ефективността на този сектор в рамките на общността, което ще бъде предпоставка за алтернативни възможности. ЕС трябва да положи повече усилия за насърчаване на алтернативни енергийни проекти.

8. Европейският съюз или Съединените щати отговарят в по-голяма степен на личните Ви разбирания за свобода и демокрация?

ЕС и САЩ са двата най-големи и проспериращи световни пазари. Като европейци трябва да признаем, че САЩ продължават да изпреварват в своето икономическо развитие ЕС. Това в голяма степен е така, защото САЩ са постигнали по-висока степен на икономическа свобода, което означава по-малко регулации и повече свобода за гражданите и бизнеса.
Основната цел на Лисабонската стратегия е през 2010 г. ЕС да бъде най-конкурентноспособната икономика , т.е. да надмине и САЩ.  За целта обаче, в рамките на ЕС, който вече включва 27 страни, трябва да бъдат взети важни мерки, които да предпоставят по-бързо икономическо развитие. Смятам, че за целия ЕС е много важно внимателно да се види опита на новите икономически „тигри" Ирландия и Естония, които постигнаха огромни успехи. Този опит може да бъде приложен и в страни като България, което ще бъде в полза на цялата Общност. Заслужава да се отбележи, че през 1989 г. балтийските страни бяха буквално съсипани след комунистическия период. Днес средните доходи в тези страни са 3 - 4 пъти по-високи от тези в България.

За Европейския парламент

1. Каква следва да бъде ролята на българските членове на Европейския парламент?

Имах честта да бъда един от българските евронаблюдатели, а след това бях избран за евродепутат в рамките на преходния период до изборите. Представителите на България в Европейския парламент трябва да защитават интересите на българските граждани, като едновременно с това работят за просперитета и развитието на целия ЕС. В този смисъл те следва да участват активно в обсъжданията в рамките на Европейския парламент и да защитават позициите си,  основани на националните интереси. Независимо от факта, че България заедно с Румъния е най-младият член на Съюза, смятам за изключително важно страната ни да си извоюва достойно за уважение място и нейните представители да работят усилено за успешното развитие както на България, така и на ЕС като цяло.

2. Защо е важно България да има представители в Европейския парламент?

Като депутат в Европейския парламент имах възможността да предприема конкретни инициативи по редица важни по мое мнение въпроси. Смятам, че описанието на тези инициативи е най-точният отговор на този въпрос:
- Отваряне на ЕС за българските работници: отправих писмено питане към Европейската комисия, в което настоявам Комисията да направи информационна кампания за взаимните ползи - както за приемащата, така и за изпращащата страна - от свободното движение на работна сила. В допълнение поисках комисията да призове страните-членки да  отворят трудовите си пазари за български и румънски граждани. В отговор на моето питане Европейската комисия обеща да направи специален анализ за движението на български и румънски работници към европейските страни, които от първите дни на членството отвориха своите трудови пазари. Целта на този анализ е да покаже, че работниците от България и Румъния не представляват заплаха за европейските трудови пазари. Над 1 млн. българи работят в ЕС, като част от тези хора работят нелегално. За мен е от изключителна важност българските граждани, работещи в чужбина да имат правата на европейски граждани и да се конкурират при равни условия с останалите европейци.
- Като допълнителен аргумент в полза на свободното движение на работна сила предложих поправка в "Стратегията за иновациите". С направеното изменение в доклада се казва, че за да има повече иновации ( или открития) е необходимо работниците да имат свобода на придвижване. Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите в крайна сметка подкрепи моето предложение.
- Премахване на минималните акцизи върху алкохолните напитки: Европейската комисия и еврокомисарят (социалист) Ласло Ковач предложиха увеличаване на акцизите върху алкохолните напитки с 31 % с аргумента, че по този начин се компенсира нарастването на инфлацията от 1992 г. насам. Докладчик от страна на Европейския парламент по тази тема е г-жа Астрид Люлинг от ЕНП-ЕД. В своя доклад тя предлага не само да не се увеличават минималните акцизи върху алкохолните напитки, но и въобще да отпаднат, което би позволило на отделните страни сами да определят данъчната си политика в тази област. Имах няколко срещи с г-жа Люлинг, за да обсъдим ситуацията и моите виждания. Предложих поправка в нейния доклад, която г-жа Люлинг безрезервно подкрепи. Поправката гласи, че сегашните минимални нива на алкохолните продукти са сериозен стимул за сива икономика (неплащане на данъци), тъй като в много случаи представляват над 40 % от крайната продажна цена на алкохолните напитки в страни като България и Румъния. В същото време групата на Европейските социалисти в Европарламента подкрепи увеличаването на минималните нива на акцизите с 31 %. Ако това се случи, домашното производство ще бъде облагано не с 2.20 лв. за литър твърд алкохол, а с около 3 лв. Приемането на подобно решение би засилило съществуващото в момента в България обществено недоволство.
- Услугата „Пътеводител за европейските граждани" (Citizen Signpost Service ) не е достъпна на български език. Тази служба е безценен безплатен източник на информация за правата на гражданите в Европейския Съюз, който помага с практични съвети за това например какво да направите, ако искате да ви се признае дипломата в друга държава-членка на ЕС, при проблеми с гражданство или пък за признаването на социалните ви права, когато работите и пребивавате в друга държава-членка и др. Отправих писмен въпрос към Европейската комисия по тази тема, като попитах кога тази услуга ще бъде достъпна на български език и защо при предишното разширяване веднага е била достъпна на съответните езици на 10-те нови страни. Получих отговор, че от края на месец юни 2007 г. Европейската комисия ще вземе мерки Пътеводителят за европейски граждани да бъде достъпен на български език. Подобни услуги на ЕС са много важни, защото решават реални проблеми за кратко време и напълно безплатно.
- Еврокомисарят социалист Ласло Ковач предложи увеличение на минималните акцизи върху дизела с 25%. За българските граждани това би означавало поскъпване на дизела с 20 стотинки. Ако това се случи, ще поскъпнат и много стоки, включително от първа необходимост. Заедно с колегите от СДС преценихме, че трябва да се вземат всички възможни мерки за спиране на това предложение. По тази причина отправих писмен въпрос към Съвета на ЕС, в който настоявам Съветът да отхвърли това предложение, като излагам подробно очакваните негативни ефекти от една такава мярка за страни като България и Румъния.
- Включих се в инициатива на ЕНП-ЕД за премахване на американските визи за граждани на ЕС. ЕС и САЩ са двата най-големи пазара и развитието на връзките между тях изисква премахване на пречките пред движението на хора и стоки.
- Европейският парламент с огромно мнозинство подкрепи резолюция в защита на българските медицински сестри, несправедливо осъдени в Либия. Важно е да се отбележи, че по този въпрос представителите на всички основни политически сили работихме заедно.

Това е само кратко представяне на основните инициативи. За повече информация посетете: www.martindimitrov.com

3. Как виждате бъдещата роля на европейските партии в политическия живот на ЕС и ще повлияе ли тя на вътрешнополитическия живот у нас?

Важно предизвикателство през следващите месеци ще бъде разграничаването на проблемите, които са задача на националните правителства и тези, които са политика на ЕС. Би било наивно да се мисли, че всички проблеми на България могат да се решат в Брюксел, но същевременно значението на европейските институции за България ще става все по-голямо. Важно е на ниво ЕС България да провежда гъвкава политика и да формира коалиции със страните, които имат сходни въпроси за решаване.

Наистина е факт, че през последните години ролята и влиянието на европейските партии нарасна значително. От 1994 г. четирите най-големи европейски партии дори вече имат официално приети изборни програми. Това е естествен процес, произтичащ от една страна от стремежа на националните партии да търсят общи връзки с партии от техния политически спектър в други европейски страни. В същото време промените, произтичащи от поправките на договорите на ЕС в посока повече компетенции за Европейския Съюз, а също и повече права за Европейския парламент, също значително допринесоха за този процес. Според мен ролята на европейските партии ще продължава да нараства и за в бъдеще, още повече като се има предвид виждането, че силни политически партии на европейско ниво са ключов елемент за формирането и изразяването на европейско публично мнение.

4. Кои от Ваша гледна точка са най-важните задачи пред Европейския парламент до края на настоящия му мандат?
 
Според мен основните предизвикателства, пред които институцията ще бъде изправена през следващите няколко месеца са следните:

- участие в решаването на важни за Европа въпроси като например осигуреността на Общността с енергийни ресурси, борбата с глобалното затопляне, емиграцията и др.
- съществен принос в дискусията за увеличаване на заетостта в Европа;
- принос по решаването на кризата около „съживяването" на проекта за Европейска конституция;
- съществен принос за премахване на пречките съществуващи пред единния вътрешен пазар (особено пред свободното движение на услуги, интегрирането на финансовите пазари и др.);
- съществен принос по увеличаване на прозрачността и демократичността на процесите на взимане на решения в Общността;
- усилия за намаляването на бюрокрацията (една от основните цели на ЕС е намаляването на административната тежест с 25%) както и въвеждане на оценка на въздействието на политиките и регулирането като инструмент за повишаване качеството на законодателството, по-добра среда за бизнеса и гражданите и намаляване на сивата икономика;
- по-нататъшна усилена работа за либерализация и дерегулация, например по отношение на железопътния транспорт и пощенските услуги;
- вътрешно институционална реформа, която да направи работата на институцията като цяло и на отделните й органи по-ефективна;
- повишаване ефективността от европейските фондове, които трябва да носят конкретно измерима полза за гражданите.

5. Каква според Вас трябва да е ролята на Европейския парламент в институционалната реформа на Европейския съюз?

Без съмнение от момента на своето създаване Европейският парламент е институцията, спечелила най-много от поправките на договорите на Общността. Всеки следващ договор увеличи областите, в които Европейският парламент решава наравно със Съвета (където са представени националните правителства). Евродепутатите имат все по-голямо влияние върху това за какво се изразходва бюджетът на ЕС и дори върху разпределението на постовете в Комисията. Особено през последните няколко години сме свидетели на това как страните-членки все по-често са принудени да зачитат мнението на Европарламента. Напълно одобрявам това развитие, включително засилената роля на евродепутатите, отредена им в проекта за европейска конституция и бих желал да видя още по-голямо влияние на Европарламента върху избора и работата  на Европейската Комисия, както и върху работата на Съвета.

6. Как възприемате предложението за излъчване на депутатите в ЕП от националните парламенти, а не чрез пряк избор?

Основен принцип на демокрацията е прекият избор и смятам, че избирателите трябва да имат правото сами да решават кой да ги представлява в Европейския парламент. Освен това мисля, че трябва да се засилва мажоритарният елемент, да се гласува за конкретни личности.

7. Подкрепяте ли призивите за установяване на офисите на Европейския парламент само в Брюксел?

Категорично да, тъй като трябва да се намали бюрокрацията и разходите за нейното поддържане. Не е целесъобразно няколко стотици служители да пътуват всеки месец между различните офиси и да се поддържат няколко сгради, което води до огромни и неоправдани разходи. И ако Европейският Съюз желае, и се стреми да намали недоверието на гражданите към това, което прави, мисля, че решаването на този проблем е очевидно належащо. Тъжното в случая е, че самите европейски депутати не могат да решат едностранно къде искат да работят, тъй като този въпрос е от компетенциите на правителствата на страните-членки. Силно се надявам, че в името на своите граждани, те ще намерят разумно решение в близките няколко години.

За България

1. Законът ни за избор на евродепутати според Вас е: хубав, приемлив, лош...?

Смятам, че трябваше да има три преференции (право да се гласува за конкретен човек), както предлагахме от СДС, което би дало възможност да се гласува за три различни личности от една листа. За съжаление управляващите не приеха това предложение и в крайна сметка избирателите ще имат право на една единствена преференция, тоест да посочат само едно конкретно лице от листата.

Също така със съжаление искам да отбележа, че гласуваният принцип на уседналост беше опорочен с приетия текст в преходните и заключителни разпоредби, който оставя „много вратички" за изборен туризъм.

2. Каква оценка по шестобалната система бихте написали за евроинтеграционните постижения на последните правителства: Костов, Сакскобургготски, Станишев?

Правителството на СДС започна процеса на евроинтеграция и за това не само аз, но вярвам и историята ще постави отлична оценка. След като СДС постави България в правилния коловоз, правителството на НДСВ, въпреки някои колебания, успя да запази общите насоки (оценка 4,5).

Правителството на Станишев и тройната коалиция имаше най-лесната задача, но прояви много несигурност и не успя за съжаление да впечатли с компетентност. До последно имаше възможност за отлагане на членството на България. С трепет чакахме какво ще пише в докладите на Европейската комисия (оценка 3-, със съмнение за преписване).

3. Как ще постигате баланса между българския национален интерес, позицията на партийната група в ЕП, към която принадлежите, и личната си позиция?

Целта на всеки български евродепутат трябва да бъде в защита на националния интерес на България. В Европейския парламент се оказва много трудно позицията на отделна страна да бъде защитавана, поради което е необходимо да се търсят държави-членки с подобни проблеми за сформиране на обща позиция. По този начин интересът на отделната страна, в случая на България, може да бъде защитен по-ефективно. Един такъв подход помага да се убедят и колегите,  в моя случай от ЕНП-ЕД, за по-широка подкрепа.

4. Как оценявате поведението на българските евронаблюдатели и депутати до сега?

Както вече посочих, самият аз бях евронаблюдател и към момента съм евродепутат. Смятам, че повечето от евронаблюдателите работиха съвестно и взеха важно участие за влизането на България в ЕС. Като евродепутат стартирах редица инициативи, които пряко касаят живота на българските граждани. Тъй като основната част от тях описах по-горе, бих искал отново да посоча Интернет сайт, на който представям подробна информация за моята работа в ЕП - www.martindimitrov.com

5. Коя според Вас е личността с най-големи заслуги за европейската интеграция на България?

Имаше и има един човек, който, макар и да не е български гражданин, винаги беше там, където трябваше да бъде, защитавайки България. Това е депутатът от британските консерватори Джефри Ван Орден - докладчик за България.

6. Трябва ли България да направи референдуми за следващите разширявания на ЕС?

Не смятам, че е необходимо разширяването на ЕС от тук нататък да се решава с референдуми. Националните парламенти, като институции, избрани от народа, са тези, които следва да ратифицират евентуални бъдещи договори за присъединяване на страни към ЕС.

7. Трябва ли България да направи референдум за членството на Турция в ЕС?

Както вече посочих, не смятам, че този въпрос трябва да се решава с референдум.

За Вас

1. В коя политическа група в ЕП виждате своето място?

И в момента съм в групата на ЕНП-ЕД. За мен тя е единствената възможност в ЕП.

2. В коя комисия на ЕП бихте искали да членувате?

В момента съм член на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и заместник-член на Комисията по бюджетен контрол. Освен това наблюдавам работата на Комисията по бюджет и на Комисията по икономически и парични въпроси.

3. Кои чужди езици владеете?

Английски и френски.

4. Какви сертификати за владеене на чужди езици притежавате?

Завършил съм френска езикова гимназия в София и Международни икономически отношения в УНСС с изучаване на френски език.  Английски език съм изучавал в английски алианс, а след това, английският език беше основен в работата ми в Института за пазарна икономика, където работих по редица международни проекти, включително имах честта да бъдат издадени пет книги с мое участие, две от които които писахме на английски език.

5. Имате ли финансови задължения?

Като голяма част от българите, изплащам потребителски кредит.

6. Имате ли участие в стопански и нестопански организации и кои са те?

Съосновател съм на Българското общество за индивидуална свобода, където членуват група хора с десни убеждения. Основната цел на организацията е разпространението на дясната идеология посредством книги и организиране на семинари.

7. Подавали ли сте декларации по Закона за лицата, заемащи висши държавни длъжности? Готов/а/ ли сте да ни ги предоставите за публикуване?

Да. Настоявал съм в българския парламент тази информация да бъде публична, включително чрез публикуването й в Интернет.

8. Гласувахте ли на първия тур на последните президентски избори?

Да. Винаги гласувам на избори.

9. В колко партии сте членували?

Само в СДС.

10. Били ли сте член на партия или младежка организация преди 1989 г.?

Не.

11. Свързан ли сте със структурите на бившата Държавна сигурност?

Не.

12. За мъжете: служили ли сте в армията?
 
Не.