МОГАТ ЛИ ЕВРОДЕПУТАТИТЕ ДА ИЗВЪРШВАТ ФИНАНСОВИ ЗЛОУПОТРЕБИ?

• Автор: Мария Дерменджиева, в-к "Гласове" (по материали на чуждестранните медии).
• Текстът се публикува на Портал ЕВРОПА със съкращения - бел. ред.

Ето някои детайли, които е полезно да се знаят.

Европейският парламент няма законодателна инициатива, но се очаква, че след приемането на европейски Конституционен договор неговите правомощия ще се увеличат и депутатите ще участват в гласуването на около 80 % от законодателството на ЕС.

Всеки евродепутат получава основно възнаграждение, дневни, пътни и представителни средства. Разполага и с предварително определена обща годишна сума за сътрудници. Той има право на неограничени допълнителни приходи. Длъжен е само да съобщи  за допълнителните си служби, които съвместява.

На сайта на германските евродепутати например може да се прочете, че Елмар Брок едновременно изпълнява и длъжността на консултант на медийния концерн "Бертелсман", а колегата му Кристоф Конрад продължава да бъде управител на фирмата "Конрад Транспорт".

В ЕП при наличие на конфликт на интереси е валидно правилото, че депутатът преди гласуване или дебат устно трябва да уведоми за това. Тоест разчита се на почтеността и морала на самия депутат. (Нека припомним каква изненада предизвика Филип Димитров в пленарната зала на българското НС, когато съобщи че няма да участва в гласуване поради наличие на конфликт на интереси!)

По отношение на средствата, с които разполага всеки член на ЕП за екипа си от сътрудници ситуацията също е любопитна. Депутатът е самостоятелен работодател, който същевременно обаче не инвестира личните си средства, а ги получава от неутрална трета страна - ЕП. При това парите изобщо не са малко - около 15 000 евро месечно!

Обикновено се инвестира най-вече в асистенти, които заедно със стажантите и техническия персонал образуват ядрото на екипа от сътрудници на депутата. Често обаче със заплатите им предоставената за сътрудници сума не се изчерпва. И тук се откриват три възможности за злоупотреба. Депутатът освен мандата си в ЕП има и други важни функции. Той е номиниран за тази служба от своята партия и има роля в нейната дейност и на национално ниво.

Така например е възможно евродепутатите да подкрепят партиите си, като обявяват за свой сътрудник пред ЕП човек, назначен на практика на работа в съответната партийна централа в неговата родна страна. Това противоречи на предписанията на ЕП за използване на средствата за сътрудници, според които е забранено да се заплаща на лица, извършващи партийна работа.

Втората възможност е депутатът да плаща на лице, което му помага в неговата професионална работа извън ЕП. Това е реално осъществимо при свободните професии, консултантски и юридически фирми.

Животът обаче не се състои само от партията и професията. Човек има също семейство и приятели. Това е третата възможност за злоупотреба. За някои депутати (напр. от Великобритания) не звучи неморално да назначат собствената си съпруга за сътрудник и така да подобрят семейния бюджет. В други случаи става въпрос за дете или близък приятел. Дори са известни казуси, когато депутати взаимно си назначават протежетата, за да не попаднат под подозрение.

ПРИПОМНЯМЕ: Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) бе създадена през 1999 г. по повод крупен корупционен евроскандал.

Тогава под натиска на Европейския парламент заради доклади за корупция и облагодетелстване на роднини (непотизъм) и приятели (кронизъм) френският еврокомисар Едит Кресон подаде оставка. След това оставка бе принудена да подаде колективно и цялата ЕК на Жак Сантер. Пред обществото бяха изнесени малко данни за кражбите и "нередностите". През последните десетина години корупцията по високите етажи на властта, наричана клептокрация (от гръцки: "управление на крадци"), си спечели синонима "Брюкселска ендемия". Случаите на големи финансови злоупотреби в ЕК, както е известно, са многобройни.