Евродепутатът Евгени Кирилов направи изказване по време на обсъждането на доклада на испанската социалистка Елена Валенсиано за диалога на ЕС по правата на човека с трети страни. В изказването си Кирилов призова да се направи трезва оценка на ситуацията с човешките права в Либия и, въпреки добрия изход на случая с българските медици, да не се забравя или толерира факта, че европейски граждани са били отвлечени, измъчвани и държани 8 години в затвора от либийските власти.
 
Евгени Кирилов допълни още, че Либия все още не е показала намерение да се реформира и ЕС не трябва да оставя впечатлението, че прилага двойни стандарти, само защото в Либия има много нефт и газ.
 
По-рано тази година Евгени Кирилов внесе поправка в доклада по правата на човека, с която Европейският парламент практически се задължава, при разглеждане на диалога с Либия, да взима предвид и резолюцията за задържането и осъждането на 5-те български медицински сестри и палестинския лекар, приета през януари т.г.
 
Днес при гласуването в пленарна зала докладът беше приет от Европейския парламент. Докладчикът Елена Валенсиано обобщи в няколко думи одобрения текст: "ЕС беше създаден на основата на неотменимите права и общи ценности." "Човешките права трябва да бъдат водещи във външната политика и трябва да се защитават на най-високо ниво. "
 
Испанската социалистка допълни, че е важно за гражданите да знаят, че когато се договарят икономически или търговски споразумения с държава, която нарушава основни права, човешките права няма да бъдат "безсрамно пометени" в името на сделката.
 
Пълния текст на изказването на Евгени Кирилов:

Сега, след като 8-годишното изпитание на българските сестри и палестинския лекар в Либия приключи, смятам, че се нуждаем от една трезва оценка на ситуацията с човешките права в тази страна. Докладът на г-жа  Валенсиано подчертава необходимостта от започване на диалог по човешките права с Либия. Аз подкрепям тази идея в рамките на Барселонския процес, но нека едно да е ясно: не можем да забравим и толерираме факта, че европейски граждани бяха отвлечени, измъчвани (това призна дори сина на Кадафи), прекараха 8 години в затвора и бяха подложени на съдебен процес, който бе фарс. И да се държим така, все едно че трябва да сме благодарни и да възнаградим либийската страна за това, че най-накрая ги освободи.

Европейските медии съвсем ясно отразиха, че този случай може да се превърне в пример за подражание за всеки един диктатор, решил да привлече вниманието и да развива отношения с Европейския съюз.

Нещо повече, Либия започна кампания срещу нашия президент за това, че помилва сестрите веднага след тяхното завръщане в България, сякаш очакваше, че ние ще ги изпратим в затвора направо от летището. В изпълнение на споразумението на Европейската комисия с Либия, България опрости 56 милиона долара дълг на Либия за фонд Бенгази. Други страни от ЕС ще похарчат дори повече, но нека още веднъж да стане ясно: тази хуманитарна помощ се използва за политически цели от либийския режим, за прикриване на истината и обвиняване на Запада за заговор и умишлено заразяване на арабски деца. Това нечувано обвинение все още е в сила.

Либия все още не показва никакво намерение за реформи и ние не трябва да оставяме впечатлението, че се прилага двоен стандарт само поради това, че в тази страна има премного нефт и газ.

Това е тест за това доколко меродавни са стандартите на Европейския съюз в областта на човешките права.

Диалог с трети страни относно правата на човека: повече последователност и сътрудничество

Европейският парламент прие доклад по собствена инициатива с призив към Съвета и Комисията за по-голяма последователност при диалога с трети страни в областта на правата на човека. Депутатите подчертават необходимостта ЕП да бъде информиран за съдържанието на течащите преговори и искат въвеждането на по-строги критерии и мониторингови механизми.
 
В доклада от Elena Valenciano (ПЕС, Испания) се отбелязва, че основната цел на диалога с трети страни е да способства за укрепване на демокрацията, правовата държава, и за зачитане на правата на човека и основните свободи тези страни, „като се имат предвид не само граждански и политически права, но  също така социални, екологични и културни права”. Текстът предупреждава, че „насърчаването и защитата на правата на човека в трети страни не трябва да зависят от геополитически или геостратегически съюзи”.

ЕП призовава Съвета да определи ясни критерии за започването, прекъсването или окончателното прекратяване на даден диалог или консултации. Също така депутатите искат Комисията, заедно с Европейския парламент и съответните трети страни, да изработи следизборен протоколен механизъм с цел наблюдение и подкрепа на процеса на демократизация, като това включва и ангажирането на гражданското общество на всички етапи от прилагането на препоръки след изборите.

Механизъм за диалог по правата на човека с Либия

Въпреки че докладът е с акцент върху цялостния процес на диалога с трети страни в областта на правата на човека, той засяга и някои конкретни примери. Например Комисията по външните работи призовава Съвета и Комисията да разгледат възможността за създаването на механизъм за диалог или консултации по правата на човека с Либия и Сирия.

Китай буди сериозна загриженост

Депутатите подчертават, че „фактите за правата на човека в Китай продължават да будят сериозна загриженост”. Затова е необходимо значително засилване и подобряване на диалога за правата на човека между ЕС и Китай.

Докладът препоръчва диалогът за правата на човека да не бъде разглеждан като отделен от останалите отношения между Китай и Европейския съюз и настоятелно приканва Комисията да гарантира, че ще обвърже търговските си отношения с Китай   с провеждането на реформи в областта на правата на човека. В тази връзка депутатите искат от Съвета да извърши подробна оценка на състоянието на правата на човека, преди да финализира евентуално ново Рамково споразумение за партньорство и сътрудничество.

По-ефективни механизми за наблюдение на поетите задължения от Русия

Депутатите приканват „Комисията и Съвета да определят по-ясни задължения и да установят по-ефективни механизми за наблюдение и контрол върху изпълнението на поетите задължения от страна на Русия (...) за да се постигне реално подобряване на обезпокоителното положение с правата на човека в Русия”.