ИНТЕРВЮ С ЕВГЕНИ КИРИЛОВ – БЪЛГАРСКА ПРЕССЛУЖБА В ЕП

Г-н Евгени Кирилов е член на Групата на социалистите в Европейския парламент. Той е заместник-председател на Комисията по регионално развитие, член на Подкомисията по сигурност и отбрана и заместник-член в Комисията по външни работи. Също така г-н Кирилов е член на Делегацията в комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС-Армения, ЕС-Азербайджан и ЕС-Грузия и зам.-член в делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша югославска република Македония.

Интервюто с г-н Кирилов е част от поредица интервюта с българските членове на ЕП, инициирана от българската редакция в пресслужбата на Европейския парламент.


Вие сте един от първите 18 пряко избрани евродепутати в България. Интегрирахте ли се вече в работата на ЕП, какво е сътрудничеството Ви с другите евродепутати? Имате ли общи инициативи?

Разбира се като един от 18 наблюдатели в ЕП аз имах възможност да навляза по - рано в работата на ЕП още преди първите избори за членове на ЕП в България. След изборите продължих вече започнатото като наблюдател, а именно активната си работа в защита на интересите на българските граждани като граждани на ЕС. В този подготвителен период успях да установя и добри контакти с много от колегите - както от моята собствена политическа група - Групата на партията на европейските социалисти, така и с колеги от други групи. Този тип контакти са изключително важни в рамките на Европейския парламент, където липсва традиционния дебат управляващи - опозиция и повечето решения се взимат на базата на взаимни компромиси и съгласувани позиции между основните политически групи. Има и въпроси, които изискват създаване на тесни работни отношения и по държави - например интереси на новите страни - членки, на страните - външни граници на ЕС и др.

По въпроси от национално значение имаме и общи инициативи с другите български евродепутати. Такава бе инициативата за приемане на резолюция на Европейския парламент, осъждащата задържането на българските медици в Либия от януари тази година, писмото в подкрепа на изписването на думата "евро" и други. Самият аз често се присъединявам и към инициативи на други колеги - т.нар писмени декларации, които се фокусират върху важни за европейските граждани въпроси.

Какви са основните цели и приоритети в работата Ви до края на този мандат?

Като член на Групата на ПЕС в Европейския парламент следвам преди всичко основната линия и приоритетите на групата, а именно - бъдещето на договора за реформи и активното участие на групата в кампаниите по обсъждането и ратифицирането му; предприемане на мерки в борбата с климатичните промени и опазване на околната среда, разкриването на повече и по-добри работни места в ЕС, защита правата на човека, борбата с дискриминацията във всичките й форми и др. Например в момента Групата разработва позиции по две изключително важни европейски теми в областта на селското стопанство и в социалната сфера.

Разбира се, има въпроси, по които българската национална позиция се различава от тази на Групата на ПЕС. За съжаление, такъв беше случаят с дискусията за акциза върху българската домашна ракия: една изключително чувствителна и трудна за преговори тема. Въпреки, че искането ни за премахване на този акциз не бе прието, мога да кажа, че по този въпрос направихме всичко възможно да убедим нашите колеги, че това не е икономически въпрос, а въпрос на традиции. Някои от тях имаха възможност да посетят България по наша покана и да се убедят, че това наистина е така. С тяхна помощ продължаваме да работим и да настояваме за положително решение за България.

Аз самият се опитвам да следя всички въпроси, които засягат пряко българските граждани, но като цяло се фокусирам върху работата на комисиите, в които участвам - Комисията по регионално развитие, Комисията по външни отношения, Подкомисията по отбрана и сигурност и на двете междупарламентарни делегации на които съм член - делегацията за сътрудничество с Македония и със страните от Южен Кавказ (Азербайджан, Армения и Грузия).

Като зам.- председател на Комисията по регионално развитие работата ми е насочена най-вече към защитаване и отчитане интересите на най-слабо развитите райони в ЕС, сред които попадат голяма част от регионите на новоприсъединилите се страни - членки, в това число и на България. За мен е важно политиката на сближаване, която е показала своя успешен принос за изравняване на икономическите различия в ЕС да продължи и в бъдеще да помага за постигане целите на ЕС за по-висок икономически растеж, заетост и просперитет. Това подчертах и в изказването си в пленарна зала във връзка с приемането през юли на доклад за най-бедните райони в ЕС, а именно, че е необходимо предприемане на специални мерки за тези райони, предоставянето на по-голяма техническа помощ и експертно съдействие, с цел повишаване на административния капацитет и капацитета им да усвояват в максимална степен отпуснатите средства от структурните фондове.

По моя покана се очаква Комисията по регионално развитие да проведе свое изнесено заседание в България през следващата година. Това ще бъде знак за подкрепа към усилията на България за преодоляване на регионалните различия и успешното усвояване на структурните фондове.

В Комисията по външни отношения се фокусирам най-вече върху въпросите свързани с региона, от който идвам - европейската перспектива на Западните Балкани и утвърждаващия се като приоритетен Черноморски регион. Вече внесох няколко поправки в докладите за отношенията на ЕС с Македония, Сърбия, Турция и страните, попадащи е обсега на Европейската политика на добросъседство, които смятам ще обогатят европейския дебат и ще отворят нови възможности за сътрудничество и на ЕС със съответните страни.

През първата половина на годината, знаете, основен приоритет на всички български представители в Европейския парламент бе ситуацията, около осъдените български медици в Либия. Радвам се, че моята инициатива за приемане на специална резолюция на Европейския парламент още в първите дни на януари т.г., относно задържането и осъждането на нашите сънародници бе приета радушно и гласувана единодушно от ЕП. Сигурен съм, че всички подобни усилия в посока освобождаване на медиците допринесоха за положителния изход на делото.

Извън парламентарната ми дейност участвам и в редица мероприятия на Европейския енергиен форум (неофициален форум на най-високо ниво за политически диалог в рамките на ЕС по въпросите на енергетиката). По моя инициатива тази година форумът проведе своя конференция в София по въпросите на енергийната сигурност в Югоизточна Европа. Член съм и на Форума за бъдещето на ядрената енергетика, който е инициатива на Европейския парламент за дискусии по въпросите, свързани с тази проблематика.

Успяхте ли да свикнете с ритъма на Парламента? Какви са най-големите предизвикателства в ежедневието на един евродепутат?

Смятам, че да. Познаването на различните европейски политически практики и дългият ми международен опит ми помагат много в това отношение. Въпреки, че на пръв поглед Европейският парламент изглежда много сложна и хаотична система от европейско законодателстване, политики, администрация и национални приоритети всъщност институцията има много стройна организация, добри правила и нормално функциониране.

Най-важното предизвикателство за всеки евродепутат е да успее да отговори на очакванията на своите избиратели и да поддържа непрекъснат контакт с тях. В рамките на ЕП е много важно усилията на всеки депутат да бъдат концентрирани в една или няколко основни посоки. Трудно е да се следи всичко и да участваме активно във всичко. Практиката показва именно това, че най-успешните евродепутати са тези, които успяват да се задълбочат в определена област, в която дават всичко от себе си и търсят максимален резултат.

Как оценявате работата си в ЕП досега?

За щастие системата на Европейския парламент е достатъчно прозрачна и всеки европейски гражданин, поглеждайки в сайта на парламента, може да се информира за това колко активен и в какви области е един евродепутат. За себе си смятам, че въпреки късното включване (по средата на мандата на ЕП, както и всички останали български евродепутати) успях да фокусирам вниманието не само върху актуални чувствителни за българското общество теми като свободното движение на български работници в ЕС и двойните дискриминационни проверки за български граждани на летището във Франкфурт например, но и върху теми, от които с години е бягала българската политика и които от позицията на член на ЕС можем смело да поставим. Такива са въпросите за компенсациите от Турция на тракийските българи, за положението на българите в Западните покрайнини и ускоряване изпълнението на забавени трансгранични проекти в нашия регион като проекта Трасека, свързващ Азия и Европа.

Кои са докладите, по които работите в момента? Какво е значението им за българските граждани?

В рамките на Комисията по регионално развитие съм докладчик в сянка на социалистите по доклада "Регионален подход към Черноморския регион". Внесох две поправки, които предстои да се гласуват на заседанието на Комисията на 20 ноември. Първата набляга на значението на регионалната политика за социалното, икономическо и демократично развитие на черноморския басейн, а с втората настоявам Европейската комисия да предложи конкретен механизъм за сътрудничество на ЕС с Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и другите организации от черноморския басейн. Другите документи, по които работя в момента са Проектодоклада на Комисията по Четвъртия доклад за икономическото и социално сближаване и обсъждането на резолюция за прилагането на Териториалния дневен ред, приет на неформалната среща на министрите на регионалното развитие и териориално планиране на ЕС през май 2007 г. в Лайпциг.

В Комисията по външни отношения внесох две поправки и направих изказване в пленарна зала на последната сесия по доклада за Европейската политика на добросъседство. Поправките бяха приети единодушно. С първата поправка Европейският парламент призовава страните - членки и ЕС да засилят сътрудничеството със страните - съседи в областта на борбата с трансграничната престъпност и тероризма, а втората призовава към ускоряване изграждането на европейските транспортни проекти в региона. В момента в рамките на Комисията работя по докладите за по-ефективна политика на ЕС към страните от Южен Кавказ, Черноморския регион и Централна Азия. Предстоят доклади за ролята на ЕС в Ирак, ролята на мисиите на ЕС по наблюдаване на избори и други.

Когато се обсъждат важни за България въпроси в комисии, в които не членувам се опитвам също да взимам отношение. Така например внесох поправки и по проекто-регламента на Съвета относно общата организация на пазара на вино. Поправките ще се гласуват на заседанието на Комисията по селско стопанство на 21 ноември и целят защита интересите на българските винопроизводители. С тях се предлага запазване на досега използваната традиционна практика за обогатяване на виното със захароза.

Как поддържате връзка с избирателите си? Как ще работите за популяризирането на Европейския парламент в България до следващите общи избори за членове на ЕП през 2009 г.?

Връзката с избирателите е основен приоритет в моята работа. Затова се опитвам да участвам в максимален брой мероприятия в България по време на престоя ми в страната (обикновено петък, събота и неделя).

В населените места, в които пътувам винаги правя приемни, а съвсем скоро ще открия постоянни приемни в София и Сливен, където гражданите ще могат да получават отговори на всички въпроси, свързани с работата ми в Европейския парламент, с членството на България в ЕС и с конкретните ползи, които това членство им предоставя.

Организирам също така посещения на български групи в Европейския парламент, което предоставя добра възможност за запознаване отблизо с работата на евродепутатите и институцията като цяло.

Възможност за засилена комуникация предоставя и личният ми уебсайт, чрез които избирателите (включително и тези които не се намират на територията на страната) имат възможност да зададат въпроси, да поставят проблеми за решаване или просто да направят коментари в дадена област.

По моя инициатива от този месец започват поредица от информационни семинари за ЕС в цялата страна. Тяхната цел е най-вече запознаване с различните европейски фондове и програми, както и с механизма за кандидатстване по тях.