"Евробарометър": половината българи знаят точната дата на евроизборите
Кристиан Вигенин: Хората се затрудняват в намирането на пряка връзка с реалните резултати от работата на евродепутатите.
Половината българи знаят точната дата, на която ще се проведат изборите за Европейски парламент у нас (7 юни). Останалите европейци са много по-слабо заинтересовани – едва 30 на сто знаят, че евроизборите са тази година. Това сочи проучване на ЕВРОБАРОМЕТЪР, направено през януари и февруари сред 27 218 европейски граждани от всички страни-членки на ЕС.
Сондажът сочи още, че българите са най-информирани в ЕС за предстоящите евроизбори, но не вярват, че гласът им ще промени нещо. Данните бяха представени на 30 април на пресконференция в Информационния център на ЕС в София. В събитието участва българският депутат Кристиан Вигенин (ПЕС-БСП).
Подробна информация по темата е поместена на сайта на евродепутата.
Листата с кандидат-депутати за Европарламент на Коалиция за България трябва да е готова на 9 май, Деня на Европа. Това прогнозира Вигенин. По думите му окончателните листи са се забавили, защото в БСП са взели решение паралелно да номинират и кандидатите за национален парламент. По негово мнение в листата ще има баланс, познати лица и млади хора.
Вигенин, който е и зам.-председател на Групата на ПЕС, коментира: "Българите оценяват своята информираност като много ниска, но от контролните въпроси в анкетата става ясно, че всъщност знаят най-много за предстоящия вот." Според него това се дължи и на факта, че българите все още изпитват любопитство към темата - поради скорошното присъединяване на страната към ЕС.
"Евробарометър" сочи, че две трети от анкетираните са заявили, че няма да гласуват, а 79 на сто от тях мотивират решението си с предположението, че „техният глас няма да помени нищо”. Това се дължи на общото разочарование от политиката, беше категоричен Кристиан Вигенин.
Според евродепутата-социалист избирателната активност на 7 юни ще бъде сравнително висока.
По думите му дистанцията на Брюксел също играе роля - решенията, които се взимат в ЕП са важни, но имат срокове за прилагане в националното законодателство до 3-4 години. Ето защо от решението до неговото реално действие минава време и хората не могат да направят пряка връзка с реалните резултати от работата на евродепутатите.
В контекста на икономическата криза, основните грижи на европейците са безработицата, икономическият ръст, инфлацията и покупателната способност, отчита още проучването.
Данните на "Евробарометър" можете да видите в трите документа по-долу (pdf).
Графики с обобщени резултати за България (на англ.)
Аналитично обобщение (на български)
Средни европейски стойности и основни национални тенденции (на български)