Книгата "Европа 2020 - гражданска визия"

"Европа 2020 - гражданска визия" е част от инициативата "Взаимодействаме с Европейския парламент", която се осъществява от българските неправителствени организации “Европейски институт” и “Център за модернизиране на политики” с финансовата подкрепа на ГД "Комуникация" на ЕП.

Книгата представлява обобщение на тази двугодишна кампания за насърчаване на взаимодействието между европейските граждани и Европейския парламент – единствената пряко избирана европейска институция.

Стремежът на тази книга е да допринесе за трасиране на пътя напред и ролята на гражданите и на гражданските организации в процеса на изграждане на обединена Европа в контекста на дебата за бъдещето на ЕС. Авторите са убедени, че определянето на дългосрочна перспектива за Европейския съюз минава през реалистичната оценка на настоящето и досегашните постижения и слабости, а база за постигане на общите цели е споделената отговорност за бъдещето.

Формулирането, а още повече реализацията на визията за бъдещето на Европа е непрекъснат процес, който ще бъде във фокуса на интерактивната платформа за гражданско участие http://parliament.europe.bg, която ще продължи да провокира активността на гражданите по всички актуални въпроси от европейския дневен ред.

Съставянето на книгата беше предшествано от едноименната международна конференция в София, която се проведе на 29-30 януари 2010 г. По време на събитието експерти от НПО, университетски преподаватели, изследователи и евродепутати от различни държави-членки на ЕС дискутираха заедно каква да бъде Европа след 10 години, за да се отговори най-точно и адекватно на очакванията на гражданите.

Първата част на книгата "Европа 2020 - гражданска визия" е посветена на Европейския съюз през 2010-а: годината, която ще остане в историята като начало на нов етап в общото развитие на ЕС и на държавите-членки. Разглеждат се обединяването на Европа, Договорът от Лисабон, институциите на ЕС и ролята на Европейския парламент. Във втората част акцентът е поставен върху основните предизвикателства пред развитието на Съюза. Сред тях са по-интензивното включване на гражданите, по-добрата видимост на европейските решения в страните-членки, както и т.нар. "транснационализация" - с други думи, публичните сфери в държавите-членки да бъдат по-отворени една към друга. Третата част на книгата е посветена на Европа през 2020 г.: европейската демокрация, европейската идентичност и солидарността в ЕС като споделена отговорност за развитие.

Какъв да бъде Европейския съюз през 2020 г.?

Светът, Европейският съюз и държавите-членки преживяват последствията от първата глобална финансова и икономическа криза на XXI век, чието преодоляване включва, наред с прагматичните решения, и някои коренни промени в начина на нашето мислене, поведение и комуникация като граждани на Европа. Кризата открои необходимостта от преоткриване и осмисляне на нашите ценности – свободата, демокрацията, равенството, принципа на правовата държава, както и зачитането на правата на човека, включително правата на малцинствата.

Изходът от кризата е безспорният краткосрочен приоритет, обаче Европейският съюз има нужда и от дългосрочна перспектива за своето развитие не само като икономически и социален съюз, а и като действителен съюз между народите на Европа.

Разширените възможности за взаимодействие между европейските граждани и институциите на Европейския съюз следва да намерят своите адекватни форми, включително по-ефективно използване на съвременните технологии. Приносът на гражданското общество в определянето - както и в постигането - на целите за развитие на Съюза може да бъде новият двигател на европейския проект. Затова трябва да бъдем достатъчно ангажирани и смели да изразяваме своето мнение и своите позиции пред нашите правителствата и пред европейските институции.

През 2020 г. Европа може да бъде по-сближена, по-силна и по-значим фактор в света, ако въплъти във всекидневния си живот идеята, че – за да имат смисъл – националните и европейските институции трябва да използват в своята дейност енергията на гражданите. На свой ред гражданското общество трябва да се раздели с ролята си на бенефициент и да стане активен участник в постигането на общите цели.

Следователно в следващото десетилетие моторът на Европа ще бъде взаимодействието – между гражданите; между гражданите и националните правителства; между националните правителства и между гражданите и европейските институции – като всяка от тези страни използва собствените си механизми като генератор на идеи, обединяване на възможности и постигане на общите мисии.

Цялата книга в PDF формат.