Кандидат-евродепутатите на България`2009 – опит за автопортрет

Анализ на Мая Цанева, журналист в Портал ЕВРОПА.

За да помогне на читателите си да направят информиран избор за 17-те български представители в Европейския парламент, екипът на Портал ЕВРОПА изработи кратък въпросник към 215-те кандидат-евродепутати.

В него освен базисна информация - образование, познание по чужди езици, наличие на интернет страници и блог, присъстват и любопитни въпроси за приоритетите на следващия ЕП, както и личните цели, които бъдещите евродепутати си поставят. Кандидатите отговарят и на въпроса как ще се промени материалното им състояние при евентуално влизане в Европарламента.

66 от общо 215 кандидати за евродепутати попълниха въпросника. Към 26 май 2009 г. броят на кандидатите, отговорили на въпросите, бе петдесет. С наближаването на деня на изборите обаче, към 4 юни, те се активизираха.

Подробна информация за предизборната кампания и провеждането на изборите за Европейски парламент във всички държави-членки на ЕС, четете на http://elections.europe.bg. Пълен списък на българските кандидат-евродепутати от 13 политически формации и един независим, търсете ТУК.

Резултати от онлайн-изборите на Портал ЕВРОПА: "Седемнайсетте: кои да са?"

Читателите на Портал ЕВРОПА номинираха най-успешните евродепутати през изтичащия мандат

18-е български евродепутати прогнозират темите в следващия мандат на ЕП

Малко статистика:

ПП „ЗЕЛЕНИТЕ" първа се отзова на инициативата на Портал ЕВРОПА и 13 от 14 кандидати ни изпратиха своите попълнени въпросници. Всички 17 кандидат-евродепутати от ПП ГЕРБ отговориха на въпросите на Портал ЕВРОПА.

11 кандидат-евродепутати от Синята коалиция върнаха попълнени въпросници. 10 от общо 17 кандидати в листата на НДСВ се представиха на читателите ни. Петима от НАПРЕД също отговориха на въпросите.

Нито един кандидат от "Коалиция за България", "Лидер", "Защита", БНД и Българска социалдемокрация (Ал. Томов) не попълниха предизборния въпросник.

От водачите на листи Надежда Михайлова (Синята коалиция), Румяна Желева (ГЕРБ), Филиз Хюсменова (ДПС), Димитър Абаджиев (РЗС), независимият Чавдар Николов и Андрей Ковачев (ПП "Зелените") отговориха на въпросните ни.

Общо представяне на кандидатите

Българската политика следва световната тенденция за търсене на влияние чрез интернет пространството и мнозинството от кандидат-евродепутатите, отговорили на въпросника, разполагат с активна уебстраница или блог. Част от тях цитират единствено страницата на съответната политическа сила в Мрежата и са рядкост тези, които не са предоставили връзка към своя профил в социалната мрежа Фейсбук или електронен адрес за кореспонденция.

Възрастовата граница и образователният ценз на кандидатите са в широки граници: от тесни специалисти с високи успехи в областта си на средна или по-висока възраст, до млади хора, някои от които още студенти или завършили наскоро.

Голяма част от бъдещите евродепутати са завършили висше образование или имат специализации или стажове в чужбина.

Прави впечатление, че познанията на чужди езици също са в богат диапазон - през базовите английски, френски, немски и руски език, през италиански, испански, полски и събро-хърватски до арабски. Само един кандидат от ПП ЗЕЛЕНИТЕ не е отговорил на този въпрос.

Визия за приоритетите на ЕП

Ако проследим отговорите на важните въпроси за приоритетите на следващия Европейски парламент и личните цели като потенциален евродепутат, то получаваме пълна картина на европейските, национални и партийни идеи, обобщени в амбицията за политическа кариера. Тук сравнението между кандидатите за втори мандат в ЕП или с тези с политически опит и колегите им, които за първи път участват в предизборна надпревара, е неизбежно.

Водачи на листи

Евродепутатът Румяна Желева, водач на листата на ГЕРБ, посочва като приоритети на новия ЕП: „Институционалната реформа; Опростяване на законодателния процес и процеса на вземане на решения в съответствие с Лисабонския договор. Голямо внимание ще бъде отделено на енергийната сигурност и борбата с климатичните промени".

Колегата й Филиз Хюсменова, която води листата на ДПС, поставя сходни приоритети: „ /ЕП-б.р/ Да съдейства за приемането на инструмент, с който да се извърши институционална реформа на европейските институции, да се разшири кръгът от решения, вземани съвместно от Съвета, Комисията и Парламента...".

Надежда Михайлова, водач на листата на Синята коалиция, определя основния приоритет на ЕП така: „Главната задача на ЕП е да съдейства на гражданите и правителствата за приемане и осъществяване на общите политики, като техен приоритет вече не е разширяването, а организацията на Европа".

Димитър Абаджиев, който води листата на РЗС е конкретен и подробен във визията си: „Представителите на РЗС в ЕП като част от новия европейски консервативен проект ще работят за по-прозрачна и с по-малко бюрокрация Европа, по-близка до гражданите и регионите.... Така че задача номер едно е борбата с корупцията в България, за която ще търсим помощ и от европейските институции".

Андрей Ковачев, лидер на листата на ПП „Зелените", също е много конкретен: „Опазване на екологичните и демократични стандарти при прегледа на Европейските директиви през 2010 година (редовна процедура по преглед на разпоредбите им и приемане на евентуални изменения). Недопускане на намаляване на тези стандарти".

Независимият кандидат Чавдар Николов формулира пред ЕП следните приоритети: „Фискална хармонизация в страните-членки, предотвратяване на данъчния дъмпинг. Дебюрократизация на ЕС, както и придвижването му в посока федерация, включващо засилващо ролята на европарламента по бюджета на общността,контрола му и общото законодателство."

Ето и примери за интересно поставени приоритети пред следващия мандат на Европейския парламент.

Людмила Иванова, шеста в листата на НДСВ, пише: „Според мен Европейският парламент трябва да се занимае с инфраструктурата, екологията и културата". Тя е една от малцината кандидат-евродепутати без присъствие в интернет пространството.

Вероника Рачева, която е последна в листата на НАПРЕД, казва: „Продължаване на работата по постигане целите на Лисабонския договор; осигуряване на благоприятна среда за преодоляване на икономическата криза; подновяване на дебата за прилагане на Договора за Европа (Европейска конституция);...."

Лични политически цели в ЕП

"Каква политическа цел си поставяте лично Вие, ако станете член на ЕП, и в коя сфера на политиката е тази цел?" Заложените лични цели на бъдещите евродепутати са в широк диапазон - от много абстрактни до конкретни идеи за действия. Ето няколко примера:

Евродепутатът Петя Ставрева, трета в листата на Синята коалиция, си поставя конкретни задачи: "...За мен е важно българските граждани да бъдат европейци не само по документи, но и по доходи, възможности и самочувствие. ...ще продължавам да настоявам при реформирането на ОСП българските фермери и жителите на селските райони да получават по-голяма европейска подкрепа. ...Оставам ангажирана с разрешаването на екологичните проблеми у нас сред които замърсяването с арсен в село Поибрене и обгазяването на Стара Загора".

Целите на Пламен Цветков, девети в същата листа, също правят впечатление: „Ще работя за това Европейският парламент да приеме решение, което да направи наказуемо отричането на комунистическите престъпления срещу човечеството, така както е наказуемо отричането на Холокоста. Ще работя за по-нататъшното сближаване на образователните системи в различните страни-членки на ЕС".

Станимир Илчев, трети в листата на НДСВ, с опит като депутат, определя своите цели така: „Подобряване на синхронизацията в действията на балканските кандидатки за членство в ЕС. Повишаване на общия отбранителен капацитет на ЕС и борба с организираната престъпност".

Владимир Зиновиев, трети в листата на НАПРЕД, пише: „Ще работя за това, страната ни да не се превърне в нетен донор на ЕС и да не бъде на двадесет и седмото място от двадесет и седем страни-членки. Ще работя за ускоряване на притока на евросредства към българската икономика..."

Евродепутатът Слави Бинев, втори сред кандидатите на „Атака", пише: „Една от главните цели, които съм си поставил е разобличаването на корупционните схеми в България...Също така желая да подпомагам развитието на гилдийните организации и българския бизнес... Други сфери, в които ще насоча уменията си, са развитието на спорта и спортната култура, както и подпомагането с всички сили на защитата на християнството и неговите ценности в Европа".'

Сред личните политически цели на Атанас Семов, втори в листата на РЗС, присъства „предприемане на реални и резултатни действия в защита на АЕЦ „Козлодуй" и по-широко на ядрената енергетика", тема, която бе широко застъпена и от първите български евродепутати.

РЗС има амбиции да се присъедини към новосъздаващата се европейска парламентарна група по инициатива на британските консерватори - Съюз на консерваторите и реформистите. Новата формация се обявява срещу Лисабонския договор, затова ще е интересно да се проследи евентуалното българско участие в нея.

Богомил Шопов, кандидат на ПП"Зелените", има конкретни идеи: „Опазване на цифровите и човешки права, както и работата по амбициозната програма на Зелените за запазване на природата и хората".

Мариана Стоянова, десета сред 17-те кандидати на същата партия, разпростира своите компетенции в няколко посоки от „пряко представителство на заинтересовани граждани и организации в Европейския парламент, през „политики за устойчиво управление на регионите в Европейския съюз на база на естествените им ресурси и специален фокус към Черноморския регион; до „политики за устойчив транспорт и туризъм".

Независимият Чавдар Николов е кратък: „Изграждане на социална Европа, включваща и новоприетите страни".

Както се вижда от представените примери за отговори и на двата въпроса, кандидат-евродепутатите боравят свободно, а понякога наслуки с общите понятия и цели на европейските политики и национални каузи, често на границата на популизма.

Осъзнаването на личностните възможности, дори в и богатия на каузи и професионални ресори Европейски парламент, е важен фактор за евентуалния успех на бъдещия евродепутат. Щедрите обещания към избирателите за постигане на кариера в Брюксел често се „спъват" в обективната реалност - ясен пример е каузата за повторно включване на спрените трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй", която ту потъва, ту изплува на българската и европейска политическа сцена, и вероятно ще продължи да битува и в следващия мандат на ЕП.

Според скорошно международно проучване на вече отминалия мандат на ЕП, България е на второ място по представители с богат политически опит /57%/. С влизането на нови политически лица и формации в тази предизборна борба - например ПП „Зелените", Чавдар Николов и Атанас Чобанов, както и поредното завъртане на познати лица от националната политическа сцена, е интересно да се проследи дали 17-те, които ще изберем на 7 юни, ще бъдат по-високо оценени от 18-те ни евродепутати.

Оценка за работата на 18-те

На въпрос „Каква оценка по шестобалната система поставяте на досегашните евродепутати" отговорите явно показват кой от респондентите се бори за втори мандат и кой се бори със статуквото.

От досегашните евродепутати единствено Владимир Уручев от ГЕРБ, поставя конкретни оценки на работата на колегите си: като цяло на дейността на 18-те - „пет", на ЕНП-ЕД- „отличен" и „добър" на евродепутатите от другите групи.

Емил Стоянов , четвърти в листата на същата партия, поставя „среден" на всички, освен на българските представители в консервативната парламентарна група в ЕП. Те са оценени със „шест".

За кандидатите на ПП "Зелените" това са първи избори и те поставят най-сурови оценки на българското участие в Европейския парламент. Посочени са две изключения: „Петимата от ЕНП-ЕД 3 с изключение на Петя Ставрева - 4" и „Петимата от АЛДЕ 3 + с изключение на Биляна Раева - 4" в отговорите на Богомил Шопов и Мариана Стоянова.

Участието на евродепутатите ни в ЕНП-ЕД като цяло е по-положително оценено от българските „Зелени", спрямо другите формации. Интересен факт в тази връзка, че в Европейския парламент Зелените по-скоро се коалират с левицата по политически интереси, отколкото с ЕНП-ЕД.

Ниската оценка на независимите, българските Зелени обясняват така: „Не е достигала до мен информация през изтеклия им мандат".

Сред по-скоро слабите и средни оценки на работата на 18-те като цяло, както и в парламентарните групи на ЕНП-ЕД, АЛДЕ, ПЕС, Независими, кандидатите естествено поставят по-високи оценки на групата, към която биха се присъединили при влизане в ЕП. Атанас Чобанов , кандидат на Синята коалиция, поставя оценка „добър" на консерваторите, в сравнение със „среден" за 18-те и „слаб" за всички останали.

Интересни са основанията на независимия кандидат Чавдар Николов за общата оценка „три", която е поставил на 18-те: „среден 3, заради това, че не казваме еуро, а евро, с друго нищо не съм ги запомнил, освен, че четири гласа не достигнаха на България за приемане на резолюция подкрепяща отварянето на двата блока на АЕЦ "Козлодуй".

Атанас Семов, втори в листата на РЗС , разяснява конкретно защо е оценил по-скоро кото слабо на работата на 18-те общо и по групи, използвайки определения като „идейна немощ", „липса на национална позиция", „неспособност за ефективна дейност с елементи на интелектуална несъстоятелност".

Кандидат-евродепутатите бяха запитани и дали финансовото им положение ще се промени, ако бъдат избрани. Както вече е известно, представителите в ЕП от всички държави-членки ще получават еднакви заплати в размер на 7400 евро, които ще се плащат от ЕП. За сравнение, досега българските евродепутати получаваха възнаграждение от три средни месечни заплати, което се поемаше от националния бюджет.

На този хитроумен въпрос отговорите показват не само осъзнаване на новите условия, при които ще работи следващия ЕП, но и реална самооценка на професионалната реализация и амбиции на кандидатите.

Антония Първанова от НДСВ и водачът на листата на ПП „ЗЕЛЕНИТЕ" Андрей Ковачев например подминават този въпрос. Румяна Желева пояснява, че „материално положение е добро още преди да вляза в политиката".

Владимир Зиновиев казва, че няма да усети промяна във финансите си. От пресцентъра на НАПРЕД уточняват, че „ Д-р Зиновиев е попълвал въпросника на europe.bg към месец май, когато заплатата на евродепутат е равна на заплатата на депутат от Националния парламент."

По подобен начин отговаря и кандидатът на ЗЕЛЕНИТЕ Калоян Раев , който е програмист със заплата „ доста по-голяма от средната за България и София". „Ако бъда избран за член на ЕП бих казал, че няма да се промени социалният ми статус".

Борис Станимиров от Синята коалиция също дава интересен отговор: „ Надявам се, че и да не вляза в ЕП, пак ще се подобрява с всяка следваща година".

Независимият Чавдар Николов е откровен: „Не съм се интересувал от финансовите условия за евродепутатите, но предполагам, че материалното ми състояние ще остане без особена промяна".

Представителите на ДПС отговарят утвърдително, че очакват подобряване на материалното си състояние, ако влязат в ЕП.

Какво чертаят за своето бъдеще кандидат-евродепутатите, ако не бъдат избрани на вота на 7 юни?

Отговорите отново са разнообразни.

Станимир Илчев отговаря: „Ще започна активна спортна кариера". Антония Първанова възнамерява "да продължа да работя с ЕК и ЕП, както и досега, за да довърша започнатото по моя инициатива".

Юсеф Ез Един Дакак от Синята коалиция заявява готовност да подпомага активно избраните от коалицията евродепутати.

Двама от ПП „Зелените" Ивайло Стоименов и Борислав Сандов си поставят за цел влизане в следващото Народно събрание.

Атанас Семов от РЗС дефинира ясно целите си: „Ще продължа усилията си за защита на българските национални интереси и спасяване на българската нация от икономическа мизерия, образователна криза и демографска катастрофа".