Изводите: "Европа 2020 - гражданска визия" - видеозаписи от заключителната сесия на 30.01

Заключения от Панел 2, представени от Виктория Баръмова и коментари от участници в панела.

Над 120 души от различни държави се заеха със задачата да изработят визии за бъдещето на ЕС след 10 години, която да отразява най-точно очакванията на гражданите и техните организации за утрешна Европа.

Такава беше идеята на участниците в днувневната Международна конференция "Европа 2020 - гражданска визия", проведена в София на 29 и 30 януари 2010 г. Събитието беше осъществено от Европейския институт и неговите партньори от Центъра за модернизиране на политики и Портал ЕВРОПА и е част от проекта "Взаимодействаме с Европейския парламент", финансиран от ГД "Комуникация" на ЕП.

Директорът на Европейския институт Любов Панайотова обобщи пред журналисти в края на конференцията изводите, направени от участниците в трите панела на конференцията - "Европейската демокрация: мисията възможна?", "Европейско културно пространство и идентичност" и "Солидарността в ЕС - споделена отговорност за развитие".

В резултат на работата на Панел 1, Панел 2 и Панел 3 бяха направени заключения и конкретни препоръки за дългосрочното развитие на ЕС в изброените сфери. Както може да се види от видеозаписите, публикувани на сайта на проекта "Взаимодействаме с Европейския парламент", бяха изтъкнати редица въпроси, отразяващи гледната точка на гражданския сектор. Те нямат претенции за изчерпателност, но представляват поучителна моментна снимка на нагласите на хората, както подчертаха участниците във форума.

На снимката: Виктория Баръмова от Европейския институт представя изводите от Панел 2 на заключителната сесия на конференцията.

Заключения от Панел 2: 

• Европейските граждани имат само права, но трябва да имат и задължения.
• Необходимо е да се насърчава мобилността на европейските граждани, по-конкретно да се увеличи финансирането на европейски програми за обмен; нуждаем се от последващи дейности на програмите, които да са по-ясни за цялото общество; съществува необходимост от включване на младите хора, които нямат възможност да участват в програмите за обмен; по-голямата мобилност създава усещането за европейска идентичност.
• Програмите на ЕС трябва да осигуряват социално включване; трябва да отчитат местните потребности; някои проекти имат повече успех, когато са организирани на местно ниво и въпросът е как да се преструктурират схемите така, че средствата да достигат до хората на местно ниво.
• За да имаме обща идентичност, се нуждаем от общи ценности или от обединяването им, което означава общ политически проект (например Европейска конституция).
• ЕС разчита на хомогенност, за да може да се говори за обща принадлежност; трябва да има общи споделени ценности, колективно чувство.
• Образованието е съществено; необходими са по-активни политики, насочени към младите хора; първата стъпка за изграждане на европейската идентичност е културната и интелектуална нагласа на обществата във всяка държава- член на ЕС.
• Важността на европейската история трябва да бъде подчертавана в образованието.
• ЕС трябва да е решение на проблемите на глобализацията, а не да се приема като загуба на идентичност.
• ЕС не е символ на глобализацията; ЕС не отнема националната ни идентичност.
• Поколението след 1989 г., въпреки относителното си безразличие, ще допринесе за създаване на обща европейска идентичност чрез общите си ценности.
• По повод факта, че 2011 година е обявена за Европейска година на доброволчеството, трябва да се има предвид, че доброволчеството насърчава активното гражданство и популяризира европейската идентичност; то трябва да се подпомага; не трябва да замества задълженията на държавата.
• От основно значение е активната политика за децата.
• Необходими са повече средства по програми за ромското малцинство, но по-скоро трябва да се включват различни култури, не само ромите.