Дневник: Лошите вземания по САПАРД са набъбнали до 25 млн.лв

Материал на вестник "Дневник". Доказаните лоши вземания, които фермери и компании от преработвателната промишленост са получили неправомерно като субсидии по европейската програма САПАРД, вече се изчисляват на 25 млн. лв. От тях досега нарушителите са върнали на фонда 4.5 млн. лв.

Това съобщи за "Дневник" Константин Паликарски, заместник-директор на фонд "Земеделие" и пряко отговарящ за агенцията САПАРД. Поводът е питане за резултатите от едномесечната работа по екшън плана, който Европейската комисия изиска от българската администрация като доказателство, че има ефективен контрол при разходването на средствата от европейските фондове. От изпълнението на плана ще зависи дали Еврокомисията ще размрази субсидиите по петте мерки на САПАРД, спрени през юни.

Планът за действие беше изработен в края на юли и предвиждаше не само нови проверки от експерти на фонд "Земеделие", но и независим одит от външни специалисти. Изборът падна върху одиторите от Кей Пи Ем Джи и "Грант Тортон", които на избирателен принцип проверяват над 3000 проекта, одобрени от началото на действието на програмата.

Има и пряка връзка между фонда и инспекторите от европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, които досега направиха най-големите разкрития за нарушенията от действието на програмата от 2004 г. насам.

Първите скандали гръмнаха през 2006 г., когато ОЛАФ разкри нелегален международен канал за източване на средства по САПАРД, в който бяха замесени и компании на бизнесмените Людмил Стойков и Марио Николов. Нарушенията се изчисляваха на 7.5 млн. евро.

Проверките на ОЛАФ по българските проекти се активизираха, в резултат на което за две години са предотвратени измами за близо 20 млн. евро, съобщи преди два дни на срещата си с вътрешния министър Михаил Миков разследващият служител на ОЛАФ Арно Хайнен.

От лятото на т.г. той работи активно в България. За последните две години към службата са подадени 20 сигнала за нарушения, по 15 от които евроинспекторите вече са намерили доказателства и са представили документите на прокуратурата.

Най-честите схеми за нарушения, установени до момента, са свързани с цените на вносната техника или използването на фиктивни фирми или свързани лица, които представят фалшиви оферти с умишлено завишени цени. В част от комбинациите участват и чиновници от фонда, които си затварят очите пред фалшивите фактури и си делят с измамниците разликата в цената на оборудването.

Сред новите измами са и тези с консултантски компании, които в един и същ ден са одобрявали по няколко проекта на компании от един и същ град, като съдържанието на проектите било идентично. Инспекторите подозират, че по този начин играят фиктивни подставени лица, които се подсигуряват с резервни варианти за одобряване на проекти.

Агенция САПАРД вече има вътрешна организация за проверка на проектите, която гарантира бързина при отсяване на нарушителите, увери Паликарски. До момента правният отдел е изпратил във Върховна касационна прокуратура проекти, по които са установени "лоши вземания" за 25 млн. лв.

На фона на общият ресурс на програма САПАРД, който възлиза на 1.2 млрд. лв., сумата е символична. От фонда обаче обмислят допълнителен надзор и по отпускането на бъдещите субсидии по европейските фондове.