ЕК отправя две предупреждения към България заради неспазване на договорености в областта на околната среда
Във втория случай на България е изпратено първо писмено предупреждение относно изискваните съгласно Директивата за дивите птици - оценки на въздействието върху околната среда.
По-рано тази година Комисията получи оплакване, че продължаващите строителни работи във важни птичи райони (IBA) в Калиакра - разположени в североизточната част на страната - водят до влошаване на редица местообитания на видове птици и смущават видове диви птици, защитени от правото на ЕО. Предоставената информация показва, че е възможно редица проекти за изграждане на големи обекти за вятърни турбини да са получили разрешение, без да е отчетено тяхното въздействие върху околната среда. Комисията е обезпокоена също, че други проекти за изграждане на спортни, туристически и пътни инфраструктури могат взети заедно да окажат въздействия върху околната среда, които не са били правилно оценени.
Съгласно директивата за дивите птици държавите-членки се задължават да определят всички най-подходящи места за специални защитени зони (Special Protection Areas - SPAs) за опазването на видовете диви птици. Определянето на специално защитените зони трябва да се основава на обективни и проверими научни критерии, т.нар. орнитологични критерии.
За да направи оценка доколко държавите-членки са изпълнили задължението си да класифицират специални зони за защита, Комисията използва най-добрата налична орнитологична информация. В случай, че необходимата научна информация липсва, се използват националните описи на важни птичи райони (Important Bird Areas - IBAs), съставени от неправителствената организация Birdlife International.
При все, че не е юридически обвързващ, описът на важните птичи райони се основава на международно признати научни критерии. Съдът на Европейските общности вече е признал неговата научна стойност и в случаи, при които липсват равностойни научни данни, описът на важните птичи райони представлява валидна основа за позоваване при оценките доколко държавите-членки са класифицирали като специални защитени зони достатъчни по брой и размер територии.