Изслушването на Желева по хуманитарните въпроси и кризите
Изслушването на Румяна Желева е било най-краткото от всички, проведени досега за утвърждаване на предложените членове на екипа на Барозо, коментира кореспондент на БНР в Брюксел. То започна със закъснение и приключи 10 минути по-рано от предвиденото, което е прецедент досега, поясни кореспондентът.
В 9 ч. тази вечер координаторите на политическите групи ще се срещнат с ръководството на комисията по развитие за да обсъдят предложенията си към Парламента дали да бъде одобрена кандидатурата на Румяна Желева. по време на закритата среща ще бъдат разгледани документите, обвиняващи българската кандидатка в конфликт на интереси.
Освен с материалното състояние на Румяна Желева , евродепутатите се занимаха и с практическите аспекти от дейността на българския кандидат като евентуален бъдещ член на Комисията „Барозу - II" с ресор в областта на хуманитарната помощ и реакция при кризи.
Филип Качмарек от ЕНП коментира, че за пръв път тези ресори са обединени, което говори за решимостта на Европейския съюз да помага на бедните.
Франциска Келер от Зелените попита защо България е единствената страна в ЕС, която не предоставя помощ за развитие и как това ще помогне за работата на Желева в тази област.
По време на обсъждането Румяна Желева отговори, че е била учудена при встъпването си в длъжност от липсата на звено политиката за развитие и за хуманитарна помощ във Външното министерство. Подобни проблеми според нея са имали всички нови страни-членки на ЕС. Тя посочи, че по време на 6-месечния си мандат като български външен министър е създала такова звено.
Най-честите въпроси на депутатите бяха свързани с осигуряването на взаимодействие между 27-те държави-членки за предоставяне на средства и ресурси при кризи и за подпомагане на развиващите се страни.
Желева обеща да посети Ивицата Газа, която почти напълно зависи от европейската помощ и Аденския залив, за да засили ролята на ЕС в кризисните области.
В обръщението си Желева заяви, че Лисабонският договор дава възможност на Съюза да бъде по-близо до гражданите си. При ограничените заради кризата средства, Съюзът трябва да направи всичко възможно за оптимизиране на наличните ресурси. Желева обеща да работи съвместно със Сесилия Малмстрьом при реакцията на кризи вътре в ЕС и с Катрин Аштън и Андрис Пиебалгс за помощите по света.
Номинираният за български комисар посочи в отговор на няколко различни въпроса, че ЕС трябва да води проактивна политика за съчетаването на превенция, спешна помощ и помощ за развитие.
Според нея е важно да се работи за създаването на европейски доброволчески корпус, като част от задълженията, произтичащи според Лисабонския договор.
Сред другите ключови въпроси, задавани от членовете на ЕП, бе сигурността на хуманитарните работници. Желева посочи, че през миналата година са загинали повече хуманитарни работници, отколкото „сини каски" на ООН. Сред основните приоритети в тази област е подобряване на обучението, координацията и работата със страните, в които има работници.
По време на изслушването стана ясно, че сред приоритетите на Желева ще са страни като Судан, държавите от Централна Африка, Израел и Афганистан. Освен това тя обеща да обърне специално внимание на проблемите на жените.
Често изразявано съжаление от участващите в изслушването евродепутати обаче беше, че Румяна Желева не успява да отговори конкретно на пряко зададени въпроси, а отговорите й най-често са общи и недостатъчни.
Снимки: Европейски парламент