Испанското председателство призова образованието да се постави „в сърцето” на Европа 2020

Световната икономическа криза доведе до свиване на бюджетите за образование в страните-членки на ЕС в момент, когато съюзът се опитва да стимулира икономиката, наред с други неща, и с поставянето на образованието в центъра на новата си икономическа стратегия.

Испанският министър на образованието Анхел Габилондо (на снимката, бел. ред.), чиято страна в момента председателства ЕС, апелира образованието да се постави „в сърцето" на десетгодишната програма на ЕС за насърчаване на икономиката. Стратегията Европа 2020 ще замени Лисабонската стратегия, което изтича тази година, припомня EUObserver.

Въпреки това, европейските икономики, пострадали от световната икономическа криза, или намаляват държавната подкрепа за образование, или увеличават изискванията, което води до съкращаване на персонал и понижаване на нивото на преподаване.

Академичната общност на ЕС реагира с остър протест и организира срещи за обсъждане на финансирането на европейското висше образование - сега и след финансовата криза.

„Влиянието на кризата върху висшето образование се отрази по различен начин в различните Европейски страни", сподели за EUobserver Тома Естерман от Асоциацията на европейските университети. „Някои от страните се справят добре, други бяха засегнати лошо и веднага, а трети почувстваха кризата по-късно и в момента намаляват бюджетите си за образовани", добави той.

Латвия е изправена пред сериозно намаляване на държавния бюджет за 34 образователни институции, който може да бъде съкратен до 50% през тази година. Унгария, Италия, Литва и Полша вече осъществяват, или са изправени пред съкращаване на бюджетите си, докато обещанията на Австрия за увеличаване на публичното финансиране отпаднаха поради кризата. Ирландските университети получиха 6% по-малко средства миналата година, които бяха съкратени с още 10% през тази година.

Други страни-членки са решили да „посрещнат" кризата с повече инвестиции в сектора на висшето образование. Франция е увеличила финансирането за университетите си, а Испания - отпусканите стипендии.

Германия е разработила пакети за стимулиране на икономиката, а Великобритания е основала инвестиционния фонд „Икономическо предизвикателство" на стойност 71 млн. евро, за да подпомогне университетите да отговорят по-добре на нуждите на работодателите и хората в условията на криза. Въпреки това, според Съвета за финансиране на висшето образование, Великобритания ще предприеме съкращения от над 500млн. евро в сферата на образованието.

Намаляването на средствата за образование доведоха до студентски протести срещу щатните съкращения, занижените академични стандарти и по-високите такси за образование. Европейският студентски съюз призова реформите, заложени в стратегията Европа 2020 да се обвърже с радикални реформи и във финансирането на висшето образовани, за да се осигури независимостта на висшето образование от променящото се публично финансиране.