ЕС ще наложи по-строги правила за гражданската инициатива

Според нов регламент, цитиран от EurActiv, за да предлагат законодателство чрез гражданската инициатива, въведена с Лисабонския договор, гражданите ще трябва да предоставят значително количество лични данни и да отговарят на определени условия.

Очаква се в сряда (31 март) Европейската комисия да оповести регламента. EurActiv цитира част от този регламент, в който се обяснява принципът, че новата гражданска инициатива "макар и да не засяга правото на инициатива на Комисията, все пак ще я задължава като колективен орган да разглежда задълбочено исканията, направени от граждани".

Така гражданите ще получат правомощия пряко да участват в законодателния процес. Институциите на ЕС се надяват новият инструмент да им помогне да преодолеят демократичния дефицит, от който се вълнуват интензивно, особено след нееднократните отрицателни референдуми за Лисабонския договор.

EurActiv пише още, че Комисията се надява този инструмент да помогне за развитието на автентична европейска обществена среда. "Силно вярвам, че новият инструмент ще насърчи по-широк публичен дебат, надхвърлящ държавните граници, по въпроси от политиката на ЕС, като сближи граждани от няколко страни в обща подкрепа на конкретна кауза", каза комисар Марош Шефчович по време на изслушване в ЕП миналата седмица.

Както вече стана ясно, законодателната инициатива трябва да бъде подкрепена с минимум един милион подписа. Освен това в документа, който ще бъде публикуван в сряда, ЕК ще определи и други условия.

Лицата, подписали законопроекта, трябва да са от поне една трета от държавите-членки на ЕС (в момента това означава 9 страни от 27-те членки). Възможността прагът да бъде свален до една четвърт от държавите е отхвърлена.

Освен това Брюксел ще предложи и минимален брой подписи на граждани за всяка участвата в съответната гражданска инициатива страна. Изискваното минимално количество подписи ще бъде "дегресивно (намаляващо) пропорционално на размера на държавата-членка", гласи проектът. С други думи - пише EurActiv - една по-малка държава ще трябва пропорционално да осигури повече подписи, отколкото една по-голяма. В приложението на регламента се определя конкретен минимален брой подписи за всяка отделна страна: като броят варира от 4 500 подписа за Люксембург, Естония, Кипър и Малта (което представлява над 0,2% от населението), до 55 500 за Франция и 72 000 за Германия (т.е. под 0,2 на сто).

Всяка гражданска инициатива трябва първо да бъде регистрирана, после да мине през проверка за допустимост от страна на Европейската комисия, след като организаторите са събрали поне 300 000 заявления за подкрепа. ЕС ще трябва да оцени дали предложението е допустимо в рамките на два месеца.

За да бъде допустимо едно предложение, трябва да бъдат спазени два основни принципа. То трябва да засяга "въпрос, при който може да бъде приет правен документ на ЕС за целите на изпълнението на Договорите" и да попада "в рамките на правомощията на ЕК за предложения", гласи член 8 от проекта на регламента.

Подписите могат да бъдат събирани "в хартиена форма или електронно", ако се спазват определен брой специфични изисквания. Те трябва да бъдат събрани в период, "който не надхвърля 12 месеца", иначе процесът трябва да започне отначало, пише още EurActiv.

Ако гражданската инициатива бъде представена по правилата, Комисията трябва да издаде съобщение в четиримесечен срок от нейното внасяне. ЕК обаче не е задължена да предприеме никакви правни действия в отговор на събирането на подписи.

Всяко лице, което се подпише в подкрепа на дадена инициатива, ще трябва да предостави разнообразни лични данни, включително име, адрес, електронен адрес, дата и място на раждане, националност и личен идентификационен номер (на паспорт, лична карта, социалноосигурителен номер). Всичко това се прави, за да се предотвратят измами.

Проектът на регламента подчертава, че данните, предоставени от лицата, ще бъдат обект на засилена защита и ще бъдат унищожени "най-късно месец след предаването на инициативата на Комисията или 18 месеца след датата на регистриране на предложената гражданска инициатива, което от двете е по-рано."

Информацията, която се изисква, създава затруднения за активистите, се казва в статията на EurActiv и изданието цитира конкретно представител на една от многобройните кампании, които биха могли да се възползват от гражданската инициатива: Андерс Екберг от кампанията "За едно седалище на ЕП" ("Oneseat Campaign"), който обяснява, че участниците в неговата инициатива нямат намерение да използват инструмента.

Кампанията, започнала през 2006 година иска да сложи край на "пътуващия цирк", който кара евродепутатите, техния персонал, журналисти и лобисти да пътуват от Брюксел до Страсбург за дванадесет четиридневни сесии в годината. Това струва на данъкоплатците 200 милиона евро годишно.

Активистите твърдят, че са събрали почти 127 0000 подписа. Според изискванията на новия регламент обаче те са неизползваеми, защото подписалите са записвали само електронния си адрес. В коментар за правилата и изискванията на регламента, който ЕК ще оповести на 31 март, Екберг заявява, че "... изглежда това е начин Комисията да затрудни достигането на 1 милион подписа и е още едно доказателство за това колко старомодни са там".