"Прозрачност без граници": Българите припознават политическите партии като генератор на корупция

Изследване на "Прозрачност без граници" сред 86 страни показва къде е България в корупционните тенденции. „Политическите партии са най-силно засегнати от корупция по мнението на гражданите. Данните показват, че има риск от компрометиране на основното значение, което партиите играят в демократичния процес на управление на държавите", обяви Диана Ковачева, изпълнителен директор на Асоциация "Прозрачност без граници". Според нея няма положителна тенденция и в мнението на българите за съдебната система, която през миналата година бе на първо място в корупционния барометър.

„Запазва се негативната тенденция във всички държави, включени в изследването "Световен корупционен барометър за 2010 г.", за нарастваща корупция сред политическите партии", поясни Ковачева пред БНР.

Корупционният барометър е изследване, в което се взема предвид мнението на българските граждани. Българските граждани въз основа на своя собствен опит дават информация кои институции според тях са най-засегнати от корупцията. Изследването е направено е между 1 юли и 26 септември сред български граждани от "Галъп интернешънъл" по поръчка на "Трансперанси Интернешънъл" и по специална наша методика.

Данните показват, че и гражданите могат да повлияят на антикорупционни практики. Ковачева посочи причините за затвърждаване на корупционните тенденции: "За да се избегнат проблеми с властите, най-често хората са склонни да дадат подкуп и да се измъкнат по някакъв начин, коeто означава, че е безспорно и двете страни отново са налице в корупционното представление -този, който предлага, и този, който е готов да вземе подкупа".

„Гражданите вече имат готовност да подават сигнали, да подкрепят антикорупционни инициативи, т. е. осъзнават, че корупцията наистина е проблем и че те самите могат да допринесат за неговото решаване", посочи Ковачева.

В световен план много силно изразена е тенденцията за защита на лицата, които сигнализират за корупционни престъпления "За България все още тази възможност не е така добре развита. Служителите, които имат желание да подадат сигнал, най-вече държавни или административни служители, в рамките на самата институция все още не разполагат с адекватни механизми за защита, за укриване на личността на свидетеля", изтъкна тя. Според нея това подхранва корупционните практики.

„Прозрачност без граници" представя и изследване, свързано със значението на давностните срокове за справяне с корупционните престъпления. „Това изследване е интересно и за България, тъй като спомняте си през годините доста дела бяха прекратени по давност. Също така доста преписки, разследвания на практика никога не стигнаха до съд, защото бяха забравени в нечие чекмедже", посочи Ковачева.