Румъния взима на прицел новите Евродепутати след отказа за Шенген

Дипломатическата офанзива на Румъния за влизане в Шенгенската зона се обърна към Лисабонския договор, като местните депутати заплашват да попречат на протокол от Лисабонския договор за назначаването на допълнителни 18 евродепутати, това съобщават от EU Observer.

Във вторник Атила Кьорьоди, ръководител на комисията за външните работи в долната камара на румънския парламент разкри пред румънска новинарска агенция, че през декември народното събрание е решило да отложи до месец февруари ратификацията на протокол към Лисабонския договор, който позволява на 12 държави-членки от ЕС да назначат 18 допълнителни члена на ЕП.

Решението е взето на съвместна среща между комисиите по външните работи в горната и долната камари в края на декември, малко след като Германия и Франция настояха Брюксел да блокират присъединяването на Румъния към Шенген, заради корупцията и организираната престъпност.

Според протокола, Франция ще получи два допълнителни евродепутати, а Германия ще запази всички свои 99 представители в Европейския парламент до 2014 година, когато полагаемите й места ще станат 96. Нидерландия също ще получи допълнителен евродепутат, а Испания ще изпрати още четирима.

Целта на протоколът е да се справи с проблема, който възниква от това, че настоящият парламент на ЕС е избран според правилата на Договора от Ница, а новите правила на Лисабонския договор влязоха в сила шест месеца след изборите.

"Преговорите бяха много тежки, казахме, че ще отсрочим [решението] с още един месец, за да висим каква е ситуацията. Но принципът беше: Защо трябва се съгласяваме с всичко, а големите сили - Германия - винаги получават незабавна дерогация", обясни Кьорьоди по повод специалните разпоредби, които позволяват на Германия да запази тримата си евродепутати за четири години.

Колегата му от Сената, Титус Корлатеан - бивш евродепутат-социалист - също заяви, че има "принципен въпрос" относно това защо по-малките държави-членки "са задължени да спазват всички правила, докато големите държави-членки получават дерогации, които биват приети."

Ако Румъния отхвърли протокола, това ще навреди на Испания повече, отколкото на Германия и Франция, или на Нидерландия - друга страна-членка, която възрази на приемането на страната в Шенген. Френските евродепутати получават по-малко от националните и има малко апетити към допълнителните постове. Без протоколът Германия ще запази своите 99 представителя до 2014 година, а на новото място на Нидерландия ще застане представител на анти-имигрантската партия на Херт Вилдерс.

Испания се бори най-силно за приемането на протокола, дори свика малка междуправителствена среща няколко седмици преди края на Испанското председателство, на която протоколът беше подписан от всички страни-членки в ЕС и на която правителствата обещаха да приключат с ратификацията до началото на новата година.

"Те използват грешни инструменти, ако искат да окажат натиск на Франция и Германия, тъй като нито една от тях няма да спечели от 18-те евродепутати", това каза Педро Лопес де Пабло, говорител на испанската дясно-центристка група в ЕП.

Заплахата за Лисабонския договор е нов фронт в офанзивата на Румъния за Шенген, след като външниятминистър на страната по-рано заплаши да създаде проблеми при приемането на Хърватия, като настоя ЕС да наложи анти-корупционен механизъм на балканската страна по модела на механизма за с ътрудничество и проверка, който беше наложен в Румъния през 2007 година. Министърът заплаши още едностранно да прекрати механизма за Румъния, ако страната не влезе в Шенгенската зона.