ЛУКАШЕНКО И ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В БЕЛАРУС

Идния месец в Беларус предстоят президентски избори. Както изглежда властта на автократа Александър Лукашенко е непоклатима.

“Искам да предупредя всички, които възнамеряват да гласуват”, заяви тържествено Лукашенко, “че изборите ще се проведат без външен натиск. Аз като държавен глава ви гарантирам това.” Държавните органи, под което се разбират милицията и тайната служба, били готови да “окажат съдействие”, така че изборите да преминат в рамката на закона. Лукашенко не спира да повтаря, че в Беларус няма да се стигне до оранжева революция – тоест нещо подобно на промените в Украйна и Грузия не може да се очаква.

Освен Лукашенко кандидати за най-високия държавен пост са Александър Милинкевич от Конгреса на демократичните сили, председателят на социалдемократическата партия Грама, Александър Косулин, и водачът на либерал-демократическата партия Сергей Гайдукевич. Предизборната кампания е вече в разгара си. Опозицията обаче не вярва, че тя ще протече чисто. Електронните медии, до които опозиционните кандидати имат много ограничен достъп, са строго централизирани.

Милинкевич казва, че откакто е дошъл на власт Лукашенко, не е имало честни избори. Последният се крепял на власт с изборни фалшификации и благодарение на административната власт, с която разполагал. Според него Лукашенко е “надарен популист”, които не спира да мами избирателите.

51-годишният Лукашенко стана президент през 1994 и оттогава не изпуска властта от ръцете си. Той се изживява като бащата на нацията, непрестанно загрижен за добруването на своите поданици. Затова и обича да го наричат “батка”, бащицата. Лукашенко е бил офицер по идеологическата част в някогашната съветска армия, а след това в продължение на седем години – директор на колхоз. Хората разправят как той така пребил навремето един пиян тракторист, та чак му счупил и крака.

“Като президент понякога ми се налага да взимам и непопулярни решения” – четем на интернет страницата на белоруския президент. Това разбира се не го правело по-популярен, но за него на първо място стояла задачата да се застъпва за хората. “Затова народът ме е поставил на това място” – казва той.

Сега над “последната диктатура в Европа”, както нарича своята страна Милинкевич, е надвиснала сянката на доживотното регентство на Лукашенко. Въпреки че конституцията допуска само два президентски мандата, Лукашенко може да се кандидатира за трети път: референдумът, който организира през 2004, му позволява да прави това колкото си иска.