ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В СПОРНА ТЕМА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Диалогът в Европейския съюз за бъдещето на Западните Балкани започва да среща проблеми и силно се усложнява след смъртта на Милошевич, стана ясно след заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения на ЕС, което се състоя днес в Брюксел. В заседанието участва и българският министър на външните работи Ивайло Калфин.
Започналото рутинно заседание, което трябваше основно да уточни детайлите в заключителния документ на предстоящия в края на седмицата Европейски съвет, е преминало доста напрегнато. Дискусията била съсредоточена върху изпълнението на Лисабонската стратегия, повишаването на конкурентността и увеличаването на заетостта. Изказани били доста резерви. На второ място, подробно била обсъдена Зелената книга за обща енергийна стратегия на Европейския съюз, по която също се водили спорове по някои от набелязаните шест основни приоритета. Ивайло Калфин изразил българската позиция по този документ и подкрепата на българската страна по общите му приоритети.
По отношение на Западните Балкани дискусията очертала сложна позиция, свързана с най-новите събития в региона. Изказани били надежди, че новото ръководство на Косово ще бъде прагматично и ще подкрепи международните усилия за решаване на проблемите в областта. Било посочено, че положението в Сърбия и Черна гора е твърде сложно след смъртта на Милошевич. Общото мнение било, че не се очакват сериозни сътресения, но обстановката е нестабилна. Важен елемент в европейската политика към Западните Балкани била общата позиция за облекчаване на визовия режим, особено за учащи.
На заседанието било обсъдено подробно и положението в Беларус след изборите и предварителния доклад на наблюдателите от ОССЕ, който констатира, че са извършени нарушения, използвано е насилие срещу опозиционните кандидати и като цяло изборите не отговарят на демократичните стандарти. По всяка вероятност трябва да се очаква да бъдат наложени санкции на Беларус, но участниците в заседанието изразили надежда, че те няма да засегнат беларуските граждани.
Друга деликатна тема бил близкоизточният мирен процес и по-специално подходът на ЕС и оказването на финансова помощ на палестинците. Министрите критикували решението на Европейския парламент да покани лидерите на Хамас за разговори и не се стигнало до яснота по въпроса как да се отнасят към представителите на Хамас и дали изобщо да им издават визи.