ДОКЛАДЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СМЕТНА ПАЛАТА ЗА УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ПО ФАР ОТ БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ
Надценени възможности на българските и румънските власти за управление на фондове. Повече от половината проекти по ФАР за периода 2000-2004 г. не са оперирали според предварително начертания план и ангажименти.
Портал ЕВРОПА ви дава възможност да се запознаете с пълният текст на доклада на Европейската Сметна палата от 20 юни, в който се критикува усвояването на средствата по програмата ФАР в периода 2000-2004 г.
Доклад на Европейската Сметна палата на pdf (188.54 Kb)
Mартен Енгвирда, членът на Европейската сметна палата, който представи доклада - ревизия, коментира пред ДОЙЧЕ ВЕЛЕ: "Редица проекти се извършват с голямо закъснение. Такъв е примерът с проекта за модернизирането на селскостопанската статистическа система в България, който поради софтуерни причини се изпълнява с голямо закъснение. Тези и подобни слабости се дължат на продължаващата липса на национални ресурси и липса на административен капацитет и в двете страни. Това е и причината сметната палата да препоръча на Европейската комисия да възприеме един по-реалистичен подход за възможностите за реализиране на проекти в България и Румъния."
Сметната палата критикува общото управление на инвестиционните фондове от страна на Европейската Комисия, тъй като европейските служители, отговарящи за предоставянето на средствата са „надценили възможностите на властите в България и Румъния за управление на фондовете, и често са се съгласявали с твърде амбициозни цели и крайни срокове”. Европейските служители също така са пренебрегвали принципите на устойчивост и съ-финансиране.
По отношение на България става ясно, че е усвоила нецелесъобразно по-голямата част от отпуснатите средства. Основната критика към българските власти е, че парите само частично са били използвани за съответните цели или въобще не са били използвани.
В отговора си ЕК изтъкна, че повечето от цитираните в доклада недовършени проекти вече са приключени, а междувременно България и Румъния са засилили административния си капацитет.
Комисията признава част от забележките като основателни, но прехвърли част от отговорността върху София и Букурещ, както и върху Европейската банка за възстановяване и развитие, която също е трябвало да упражнява контрол.
Повече коментари по темата вижте в рубриката "Анализи" на Портал ЕВРОПА.