“ЧЕСТ И РОДИНА” И СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ

Лидерът на НДСВ става Велик Офицер на Почетния легион на Република Франция. Отличието е знак за морална личност.

Още публикации на Портал ЕВРОПА по темата:

• "Нарушил ли е Симеон Сакскобургготски българското законодателство?"   
• Металния кинжал, самолета на Черани, правата и свободите; или за прозрачността - I
• Имуществените декларации по света и у нас...; или за прозрачността - II

Това е най-високото почетно отличие на Франция, създадено на 19 май 1802 година от Наполеон Бонапарт. Орденът се връчва за изключителни заслуги - военни или граждански - към Нацията. Според статистика, която Портал ЕВРОПА намери в Интернет, Почетният легион към днешна дата наброява над 110 000 души. Легионерите са в три степени и две почетни звания - Велик офицер (250 души) и Велик кръст (75 души). 90% от легионерите са мъже.

Орденът на Почетния легион се присъжда и на чужденци. Според реда на връчването на отличието, то се дава на протоколен принцип на държавни глави, министър-председатели, членове на правителства и чуждестранни посланици, когато те са на посещения във Франция. Орденът се дава и на други лица, служили на интересите на Франция". Когато чужденци получават ордена на Почетния легион, неговата степен зависи от ранга на лицето по протокол - например принцът на Монако Алберт директно става Велик офицер през 1984 г.

голям размер

Девизът на ордена е "Чест и родина".

Кодексът на Почетния легион казва, че отличието се присъжда в знак на признателност "за изключителни заслуги, постигнати в служба на нацията - както в гражданско, така и във военно качество". Отличието е знак за морална личност, става ясно още от Кодекса.

Предложенията за личности, които да бъдат удостоени с честта на Почетния легион, се правят от министрите. Всяко министерство има определени квоти, които са с ограничен брой за всяка година.

Изборът на личности се прави по следния начин - министърът проучва и подбира предложенията, отправени до неговото министерство. Тези предложения ("досиета") пристигат във ведомството "... от административните служби, префектурите, асоциации, деловия свят" и от други източници - е записано в детайлния правилник, задаващ механизма на присъждането на отличието.

После министърът предава предложенията си на съвета на Ордена на Почетния легион. "За всяка предложена личност се прилага докладна", включваща "детайлно експозе" на заслугите, които има личността. Следващата стъпка е съветът на Ордена да се увери, че предложената кандидатура съответства на Кодекса на Почетния легион. В Кодекса е описано, че съветът "контролира характера и продължителността на заслугите; убеждава се, че са извършени проучванията за моралността и почтеността" на предложената личност. Ако случаят е такъв, предложението се оценява като годно за приемане - уточнява също Кодексът.

Одобрените от съвета на Ордена предложения се предават на президента на републиката, който "ако желае, дава окончателното си съгласие и подписва декрета за номинацията" на съответната личност. След това декретът се публикува в Държавен вестник.

Отличеният се поканва да получи официално своето отличие. "Той трябва да избере някоя личност - член на Почетния легион - на когото се делегира да осъществи получаването на ордена", т.е. да го връчи.

В частта му за връчването на Почетния легион на чуждестранни граждани, Кодексът на Ордена казва, че чужденците, отличили се със заслуги към Франция или към каузи, които тя поддържа, могат да получават Почетния легион в рамките на точно определени квоти, фиксирани за тригодишен период.

По-нататък правилата сочат, че всичките предложения за номинации за Почетния легион се правят от ресорния министър и се предават на министъра на външните работи, който има грижа да ги представи пред съвета на Ордена според описаните условия.

Справка в Интернет показва, че през годините редица известни люде са отказали да получат ордена на Почетния легион. Сред тях се открояват Лафайет, Жорж Санд, Ги дьо Мопасан, Пиер и Мари Кюри, Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер и дори Бриджит Бардо, която през 1985 г. отказва да получи своя Орден на Почетния легион.

Поетът Лео Фере нарича ордена "злощастна лентичка, червена като срама". Сенаторката Женвиев дьо Фонтеней, отказвайки да бъде удостоена с най-висшето френско отличие, казва, че в действителност червената лента губи своята святост, "когато се раздава на кого ли не... като медалите от шоколад." Друг интересен пример е, че всички журналисти от френския сатиричен вестник "Канар Аншене" отказват традиционно да получават всякакви държавни отличия, като в най-голяма степен това се отнася до Ордена на Почетния легион. Последният случай, в който Орденът на Почетния легион е отказан, е от 16 октомври тази година. Председателят на турската Организация за висше образование и бивш ректор на Университета в Галатасарай - професор Ердоган Тезик връща ордена, който е получил на 17 септември 2004 г., в знак на протест срещу приемането на закон във френското Национално събрание, предвиждащ криминализиране на отричането на арменския геноцид.

Писателят Жул Ренар казва: "Във Франция траурът на убежденията се носи в червено и на бутониерата." Хумористът Колюш допълва: "Ако решат да ми дадат Почетния легион, бих отишъл да си получа ордена по бельо, че да се чудят къде да ми го закачат."