ГРАЖДАНСКА АКЦИЯ ПРЕД ПАРЛАМЕНТА ЗАРАДИ ДОСИЕТАТА

"За една последна битка на медиите с Държавна сигурност", призоваха във вторник водещи журналисти, инициатори на гражданска акция "Чисти гласове". Те се обявиха за пълно отваряне на архивите и приемане на закона за досиетата във вида, в който беше внесен, без подготвената от управляващите поправка за укриване на бивши служители на ДС, съобщава Mediapool.

Клишето за запазване на националната сигурност се ползва само за защита на определени фигури от бившата ДС и в никакъв случай не в полза на каквато и да е национална сигурност на днешната българска държава, заяви председателят на Българската медийна коалиция доц. Георги Лозанов.

Инициаторите на акцията призоваха журналисти и хора от гражданското общество да се съберат днес в 8.30 часа пред сградата на парламента и с присъствието си да подкрепят идеята за "Чисти гласове".

Журналистът от БНТ Асен Григоров обясни, че това няма да бъде нито митинг, нито бдение, а събиране на разпознаваеми хора, определени от него като "малка, но качествена група". Така ще дадем знак на Народното събрание, че имат нашата подкрепа срещу една неидентифицирана сила, определена от депутата Татяна Дончева като "нещо", което стои над парламента с власт и ресурси.

Преди няколко дни тя обяви, че се оказва "безпрецедентен натиск от парламента нагоре с власт, ресурси и интереси", за да се скрият определени хора. Дончева не уточни кой стои над българския парламент, но призова за медиите и обществеността да създадат ситуация, в която този натиск да стане невъзможен, вчера тя обачеобяви, че първоначалната философия на закона се запазвала. Огласяват се лицата, може да не се огласяват документите, поясни Дончева.

Според поправката, внесена миналата седмица "с отвращение" от самата Татяна Дончева, няма да се оповестява принадлежността към ДС на посланици, дипломати, и началници на специални служби, когато това би било заплаха за националната сигурност. Съпротивата на НДСВ, ДПС и част от БСП срещу укриването на досиета бе преодоляна след среща при премиера Станишев в понеделник, на която присъстваха шефове на спецслужби.

Така се стигна до нов законов текст, гласуван във вторник от управляващите в парламентарната вътрешна комисия - да не се оповестява агентурното минало на лица, които заемат или са заемали длъжност началник на отдел, сектор или секция във военното или цивилното разузнаване след 16 юли 1991 г.

Заради спора в управляващата коалиция окончателното гласуване на закона бе отложено на два пъти миналата седмица.

Според Лозанов това е дало възможност да се преформулират определени текстове или да се преформулира създадения обществен консенсус. Ако текстът на закона бъде приет с предложената поправка, законодателят ще работи срещу цялото българско общество, тъй като в момента е ясно, че след 17 г. се е постигнал цялостен консенсус, че архивите трябва да се отворят напълно, без изключение. Именно оттук обаче започна борбата да се направят изключения, посочи доц. Лозанов.
Той допълни, че това показва тежката зависимост на българската политика и на законодателния процес у нас от бившата ДС.

По думите му зависимостта е в такава степен, че да започне редакция на законопроекта, след като той е постигнат с консенсус, утвърден е от парламентарната комисия и е внесен в планарната зала.

Председателят на ДСБ Иван Костов, заяви, че партията не е доволна, защото приетите два текста на практика обезсмислят закона. "Взривяват го, тъй като изваждат от неговото поле на действие точно тези, които разполагат с важната информация или са разполагали с нея в миналото", обясни Костов.

Според него, ако някой е бил сътрудник на ДС в службите и сега е народен представител или е посланик в НАТО, това никога няма да разберете, а "това са най-важните хора", хората на Първо главно управление на ДС".

Въпросът е определен човек да не бъде едновременно и политик и разузнавач, допълни лидерът на ДСБ.

"Най-странното е, че казаха, че правят закон, който няма да бъде нарушаван, същевременно самата комисия в нарушение на собствения си правилник, защото спря гласуване на текстове и сега се връща на тях на базата на някакви пазарлъци в управляващата коалиция", каза Иван Костов.

Депутатът от ОДС и бивш премиер Филип Димитров коментира, че тройната коалиция е изпаднала в "шизофреноподобно" състояние по въпроса за досиетата.

"Някой в България не може да разбере, че България е станала друга. В момента управляващите изпращат следния сигнал към Брюксел - ще ви лъжем, за да не се орезилим", заяви той.

Тези хора, които са фактически ръководители на това мнозинство, спечелиха своята битка. Това са хората на Първо главно управление на ДС, които укриват с тези текстове информация за себе си и за хората, които ги ръководят, заяви зам.председателят на ДСБ Веселин Методиев, според когото тези хора са в основата на престъпния свят.

След извънредното заседание във вторник, видимо ядосан, шефът на вътрешната комисия Николай Свинаров (НДСВ) обясни, че няма коментар и всичко, което ще каже, ще е в пленарната зала в сряда. Единствените му думи бяха, че са направили максимума за отварянето на всички документи на ДС.

Зам.-председателят на ДПС Касим Дал, който е основен вносител на законопроекта, коментира пред Mediapool, че не се променя нито принципът, нито духът на закона.

"Най-важното е утре законът да мине през зала", заяви Касим Дал, който само преди два дни твърдеше, че всичко ще излезе наяве и ДПС няма да отстъпи от позицията си за пълно разсекретяване.

Според него никой не побеждавал с приемането на одобрените поправки, тъй като се създавал закон, който въвежда ред за оповестяване на агентите на ДС. Той допълни, че никой, който е на публична длъжност, няма да бъде скрит.