ПУТИН СЕ ОПИТВА ДА ОМАЛОВАЖИ ЕНЕРГИЙНАТА КРИЗА

Вчера руският президент Владимир Путин се опита да смекчи гнева на европейците заради внезапното спиране на петролните доставки от Русия, причинено от спора й с Беларус, съобщава EUobserver.

Омаловажавайки заплахата за доставките на нефт за Европа, които вече са нарушени в Германия, Полша, Чехия, Унгария и Словакия, Путин нареди на министрите си „да направят всичко възможно за да защитят интересите на западните потребители".

Освен това той заяви, че Русия иска да разреши кризата възможно най-бързо и да гарантира петролните доставки.

В същото време руският енергиен министър Виктор Христенко обяви спирането на петрола за „извънредна ситуация", причинена от Беларус, след като тя е започнала да краде от предназначения за ЕС петрол.

Тези изявления идват след като германския канцлер Ангела Меркел бе необичайно критична към действията на Москва.

„Не е приемливо такива действия да се предприемат без консултации. Това постоянно руши доверието и по този начин не може да се изгради сътрудничество, базирано на взаимното доверие", заяви вчера Меркел.

Ръководителя на германското председателство на ЕС освен това обяви, че ще замине за Москва на 21 януари за да обсъди енергийните въпроси с Путин, включително и дълго забавяния енергиен и икономически пакт с ЕС.

Европейските критики бяха предизвикани от затварянето на петролопровода „Дружба" от страна на Русия в началото на седмицата. Ситуацията е много сходна със създалото се преди година напрежение между Русия и Украйна.

Енергийните проблеми според EUobserver ще дадат силен тласък на подготовката на ЕК за бъдеща „енергийна революция" в Европа. Днес Комисията ще представи свой „план за действие".

Планът за действие за нова енергийна политика на ЕС предвижда страните от съюза да направят така, че да са изложени на по-малко удари от страна на Русия, като говорят "в един глас" с Москва, засилят европейската солидарност при споделяне на енергоизточници, търсят нови доставчици от Централна Азия и изградят повече ядрени реактори.

Това е трудна задача, като се има предвид, че страните от ЕС не могат да постигнат съгласие за стартирането на преговори с Русия; Берлин и Будапеща сключиха мащабни двустранни споразумения с Москва; режимите на Казахстан и Татарстан може да се окажат още по-трудни от този в Русия, а европейските граждани не искат ядрени реактори, посочва EUobserver.