БЪЛГАРСКИЯТ БИЗНЕС Е НАЙ-НЕИНОВАТИВНИЯТ В ЕВРОПА
Това сочи четвъртото проучване за иновациите в ЕС, реализирано от "Евростат".
Над 40 на сто от предприятията в ЕС (включително България и Румъния) с над 10 души персонал са активни по отношение на иновациите, като сътрудничеството с клиенти и с доставчици е по-интензивно, отколкото с университети и с обществени научни институти, отчита сондажът.
42% от фирмите в индустрията и услугите в 27-е страни-членки на ЕС са отчели някаква форма на активност в сферата на иновациите за периода 2002-2004 г. Най-голяма активност в това отношение за периода е отчетена сред предприятията в Германия (65% от фирмите), Австрия (53%), Дания, Ирландия и Люксембург (с по 52%), както и Белгия (51%) и Швеция (50%).
Най-ниска степен на дейности по иновации на бизнеса проучването отчита в България (16%). Румъния ни изпреварва: 20%, Унгария и Малта отчитат по 21% активност на бизнеса в иновациите.
Данните са от четвъртото проучване за разпространението на иновациите и се отнасят за 27-е страни-членки на ЕС плюс Норвегия и Исландия. То е проведено от европейската статистическа служба "Евростат". Сондажът обобщава данни за дейностите на бизнеса в сферата на иновациите, по-конкретно иновационни продукти (стоки и услуги), както и иновационни процеси.
Сондажът сочи още, че в периода 2002-2004 г. степента на сътрудничество в сферата на иновациите е възлизала на общо 26% от всички иновативни предприятия. Сътрудничеството в иновациите измерва активното партньорство на наблюдаваните предприятия с други фирми или нетърговски институции, като университети или обществени научни институти.
Така най-висока степен на такова сътрудничество "Евростат" отчита в Литва (56% от иновативните предприятия), следвана от Словения (47%) и Финландия (44%). Най-ниски по този показател са нивата за Италия (13%) и Германия (16%).
Най-често партньорите в иновативното сътрудничество са доставчиците (17%) и потребителите (14%). В много по-малка степен иновативните предприятия са си сътрудничели с университети и други институции за висше образование - едва 9%. Ниска е степента на партньорство и с държавни или обществени институти (6%).
Най-много публично-частни партньорства в сферата на иновациите са отчетени във Финландия, Словения, Словакия, Латвия и Литва, а най-рядко такива са осъществявани в Италия, Малта, Румъния и Кипър.
Поводът за проучването е въвеждането от страна на Европейската комисия на Европейска скала на иновациите (EIS), чрез която се оценяват и сравняват постиженията на страните-членки в сферата на иновациите.
Под иновационен продукт се разбира въвеждането на пазара на нова или значително подобрена стока или услуга, а под иновационен процес - използването на нов или значително подобрен продуктов процес, метод на дистрибуция или помощна дейност за стоки и услуги.
Цифрите за България отчитат:
- От всички предприятия в България, 16% имат иновационна дейност;
- От предприятията с иновационна дейност в България, 22% имат разнообразно сътрудничество с други субекти;
- Предприятията, сътрудничели в иновационната сфера с други субекти, са общували най-много с доставчици (26%), с клиенти (21%), с университети (13%), с държавни и обществени изследователски институти (9%).
Междувременно данни от рейтинга на "Евростат" показаха, че градовете и селата в България, Румъния и Полша са най-бедните региони в Европейския съюз. Проучването отчита степента на богатство и материално благополучие на регионите в Европа. Листата на най-богатите региони оглавява Лондон, следван от Люксембург като финансов център. На трето място е Брюксел.
По данни не "Евростат", на последно място в ЕС по равнище на регионален вътрешен продукт (РВП) е населението в Североизточна Румъния (едва 24% от средното за Европа ниво).
Най-ниските показатели в Европа - РВП по-нисък от 75% за средното равнище, са регистрирани в Полша и новоприетите България и Румъния.
В Полша, България и Румъния се намират 15-е региона с най-тежка депресия, от тях три са български с показатели от 26%, което е само 2% повече от най-бедния в икономическо отношение европейски регион - Североизточна Румъния.
Обемът на РВП на глава от населението е показател на съвкупната икономическа дейност в региона, разделена на броя на населението. Показателят може да бъде използван за сравнение на икономическото развитие на регионите, но той не отразява конкретните доходи на домакинствата, т.е. според анализатори това не може да бъде напълно обективен показател за стандарта на населението.