ХЪРВАТИЯ МОЖЕ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ЕС И БЕЗ НАЛИЧИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКА КОНСТИТУЦИЯ

Хърватия получи уверения от европейски представители, че е възможно да се присъедини към Европейския Съюз, дори и блока да не е решил институционалните си проблеми, съобщава EUobserver.

„Получихме уверения от редица представители на Комисията и на страните-членки на ЕС, че ако не бъде постигнато споразумение за конституция, то има други възможни средства, които да дадат възможност на Хърватия да се присъедини като 28-ми член", заяви в интервю за EUobserver хърватския външен министър Колинда Грабар-Китарович.

Обяснявайки, че в сега действащия договор от Ница „има място за 27 страни-членки", министърът отбеляза, че институционалните въпроси като броя на евродепутатите от всяка страна и тежестта при гласуването - „трябва да бъдат дефинирани".

Според нея това може да бъде постигнато по два начина, ако ЕС не успее да ратифицира новата конституция до 2009г., която е набелязаната дата, както за институционалните реформи на ЕС, така и годината, в която Загреб би искал да се присъедини към блока.

Възможностите за това са или да бъдат приети поправки в самия договор от Ница, или да бъдат добавени текстове към договора за присъединяване на Хърватия.

Хърватия предпочита промените да бъдат направени в договора й за присъединяване, който трябва да бъде одобрен от националните парламенти на страните-членки, вместо по-трудния път за промяна на договора от Ница, чието изменение може да бъде подложено на референдуми.

„Това е решение на ЕС, но може би ще бъде по-лесно, поне от наша страна, да бъдат направени промени в договора ни за присъединяване", заяви Грабар-Китарович.

Според нея, ЕС трябва да прецени дали да приеме Хърватия на основата на собствените й достойнства и постижения, а не през призмата дали институциите на съюза са наред.

"Надяваме се, че ЕС ще продължи да основава разширяването на индивидуален подход към всяка страна, на основата на скоростта на реформите и готовността й да продължи с промените", заяви министърът.

Хърватия започна преговорите за присъединяване през октомври 2005г. и до сега е затворила напълно две от 33 преговорни глави, посочи Грабар-Китарович.

Тя призна, че страната има проблеми особено с корупцията - въпрос, който бе повдигнат от страните-членки на редовната среща със Загреб на 6 март - но отбеляза, че правителството работи за промяна на ситуацията като въвежда антикорупционни мерки и „разрешава конкретни случаи на корупция".

Грабар-Китарович изрази надежда, че преговорите за присъединяване ще ускорят темпото си.

„Надяваме се ЕС също да запази и дори ускори преговорния процес, така че да не губим време".

Като причина за ускоряването на преговорния процес, хърватския външен министър посочи, че страната й е важна за „мира и сигурността в югоизточна Европа".

"Хърватия очевидно е заела водеща роля и се превърна в модел за страните от региона, показващ, че усилията инвестирани в реформи, ще бъдат възнаградени с необходимите стъпки по пътя към членство в ЕС и НАТО", заяви Грабар-Китарович.