КАК МОЖЕ ДА СЕ ПОДОБРИ СИГУРНОСТТА НА БАЛКАНИТЕ?

Съгласуваните действия на балканските държави могат да имат съществен принос за подобряване сигурността не само в региона, но и от двете страни на Атлантика.

До този извод стигат двама членове на Атлантическия съвет във Вашингтон. Ето техния анализ:

В навечерието на паралелното си разширяване, както Североатлантическия съюз НАТО, така и Европейския съюз са изправени пред проблема да осигурят новите си граници. Приоритет има западната част на Балканите, район, който през последното десетилетие е синоним на нестабилността.

Въпросите са неотложни. Западните Балкани са средище на международната организирана престъпност и контрабанда, нелегалните контрабандни маршрути, започващи от и около централна Азия и Далечния изток се разпространяват и разрастват поради пропускливи граници, корупция и слаби държавни институции. Тези канали си поделят цяла палитра от престъпни групировки, включващи албански и руски синдикати, които търгуват с всичко от наркотици до човешки същества. Заплахата от контрабандата се уголемява поради спектъра от регионален тероризъм. Групи като Ал Кайда използват западните Балкани за база и все повече за вербовка. Особено силно засегната е Босна, където проникнаха радикални ислямски елементи. Всичко това предполага злокобно срастване между тероризъм, организирана престъпност и контрабанда и будещ тревога потенциал за разпространението на оръжие.

ЯВно правителството на Буш имаше предвид тази взривоопасна смеска в своята стратегия за националната сигурност от 2002 година, в която се призовава за интензивни контрамерки срещу разпространението на оръжие за масово унищожение.

Оттагава насам СЩ преследват тази цел по множество различни начини, като челно място заема иниц;иативата за неразпространение на оръжие за масово унищожение. В същото време СЩ изграждат двустранно военно сътрудничество в важни съюзници. Едно от тези усилия е инициативата на Пентагона Каспийска защита за укрепване на сигурността в централна Азия и Кавказ чрез партньорства с държави като Азърбайджан и казастан. В замяна държави от региона печелят от съществено военни финансиране и засилена дипломатическа координация с Вашингтон.

Досега Балканските държави имат твърде малко участие в тези усилия. Постепенно обаче регионалните политици осъзнават необходимостта от по-широки рамки за евро-атлантическата стабилност.

Тва сътрудничество започва с осигуряването на границите. Чувствителните инвестиции за защита на границите и по-голямо сътрудничество между местните разузнавания са решаващи за спиране на потока от незаконни стоки и за подкрепа на идентичните усилия, предприемани от ЕС. Сигурността на границите трябва да бъде само началото. Сериозно усилия за спиране на оръжиието за масово унищожение от навлизане в района на Балканите изисква действия срещу контрабандата. Изграждайки рамките на инициативата за сигурност държавите от региона трябва да започнат морски патрули и да извършват конфискации в райони на контрабанда като Адриатическо и Черно море. Балканските държави могат да допринесат с още нещо. Разпространението на оръжие на Балканите става главно по суша, по маршрути минаващи през България и Румъния. По този начин районът разполага с уникалната възможност да се ползва от присъствието на Нато, в допълнение на усилията за залавяне на пратките по суша.

Такива инициативи биха послужили като мерки за изграждане на доверие в държавите-членки на ЕС преди разширението за решимостта на западните балкански държави за принос към европейската сигурност. СЩ и ЕС имат общи интереси да помогнат на балканските страни да достигнат зрялост по отношение на регионалната сигурност. Когато това стане и двете страни на Атлантическия океан ще бъдат по-сигурни.