16-03-2004

ВСТЪПИТЕЛНА РЕЧ НА Д-Р ФРАНЦ ФИШЛЕР - ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, ОТГОВАРЯЩ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ И РИБАРСТВОТО НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В ИНФОРМАЦИОННИЯ ЦЕНТЪР НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Уважаеми госпожи и господа,

Много Ви благодаря, че сте тук днес. Радвам се, че отново съм в България. Въпреки че съм почти постоянен гост във вашата страна, аз отново имах възможност да науча нещо ново. Посетих биволоразвъдна ферма, имах много интересни разговори с представители на българската изпълнителна власт и разбира се използвах възможността да се насладя на чаша от вашето превъзходно българско червено вино.

Освен това, участвах в информационната конференция “Общата селскостопанска политика и разширяването”. Да информираш подробно хората за това какво е Европейският съюз, как функционира той и какви са предимствата и недостатъците на присъединяването е задача, която ЕС не може да поеме сам. Всички участници, както на национално и регионално, така и на местно ниво, трябва да дискутират за ЕС по открит и прозрачен начин.

Присъединяването на България към ЕС е пред прага на своето осъществяване. Ясна цел на Европейската комисия и на страните-членки е през 2007 г. да поздравят България като член на ЕС. Евросъюзът възнамерява да приключи преговорите за присъединяване през 2004 г. Договорът за присъединяване би могъл да бъде подписан възможно най-скоро през 2005 г. Дали този амбициозен график ще може да бъде спазен, зависи обаче от България и напредъка, който тя постигне.

Бих искал да изкажа моята похвала към България за големите усилия и компетентността, която тя показа в процеса на разширяване. След като вече са затворени множество трудни глави от преговорите за членство, сега България има време за приключване на преговорите през 2004 г.

Петнайсетте държави-членки на ЕС са важен партньор за България. Страната има положително търговско салдо за земеделска продукция с ЕС - 200 млн. евро през 2002 г. В момента Комисията дискутира с България как може да бъде ускорена либерализацията на търговията в областта на земеделието, за да се поощрят по-нататък българските износители.

Защо българските земеделски стопани би трябвало да подкрепят присъединяването към Европейския съюз? Аз виждам пет причини за това:

1. Засиленото развитие на селските райони ще даде на българския земеделски сектор целенасочен тласък, съобразен със спецификата на страната. На България й предстои да получи сравнително по-високо финансиране от “старите” страни-членки.

2. Второто преимущество е от особена важност за България като традиционен износител. Присъединяването към ЕС ще даде на българските земеделски стопани и агроиндустрията достъп до един от най-големите пазари на храни в света, обхващащ близо половин милиард потребители с висока покупателна способност.

3. Въвеждането на Общата селскостопанска политика (ОСП) ще стабилизира цените за производителите, тъй като ще бъдат налице пазарните мерки на ЕС, например публична интервенция на пазара по време на криза.

4. Постепенното увеличаване на преките плащания също ще спомогне за осигуряване на стабилни доходи за българските земеделски стопани в периода на преструктуриране и модернизация.

5. Независими проучвания показват, че доходите на земеделските стопани ще се повишат значително след присъединяването.

Знам много добре, че не може да се говори за селското стопанство, без да се дискутира за пари. Преди няколко седмици Комисията предложи на държавите-членки на ЕС един финансов пакет за България и Румъния.

Предложената за България финансова рамка е повече от справедлива и предлага еднакво третиране в сравнение с десетте, които се присъединяват към ЕС тази година. Що се отнася до помощта за развитие на селските райони, от най-голямо значение е капацитетът за усвояване. Предложените средства за развитие на селските райони възлизат на 617 милиона евро, т.е. 1.4% от българския БВП. Този дял е по-висок от този във всяка една от десетте страни-кандидатки.

Като първа страна, акредитирана по програма САПАРД, България служи за пример на другите страни-кандидатки. До края на 2003 г. плащанията по САПАРД за страната са 58, 6 милиона евро. До този момент в рамките на 946 проекта са договорени 61% от наличните средства от ЕС за периода 2000 – 2003. Това развитие е добра новина. В бъдеще ще има повече средства. ЕС предвижда увеличение на съдействието с 20% през 2004 г., с още 10% през 2005 г. и с още 10% през 2006 г. Това означава, че парите по САПАРД за България ще се увеличат от 56 милиона евро през 2003 г. до 80 милиона през 2006 г. Тези пари са добра инвестиция за подготовката за разширяването чрез усъвършенстване и модернизиране на структурите за производство, преработка и маркетинг и въвеждането на съобразени с екологията земеделски практики като например органичното земеделие.

Благодаря Ви много за вниманието и с удоволствие ще отговоря на вашите въпроси.

(Делегация на ЕК в България)

Новини / Актуално