ЛЕТИЩАТА В ЕВРОПА

Лондонското летище Хийтроу е най-голямото международно летище и се е превърнало в един от най-важните въздушни възли, свързващи Европа с новия свят. 68 хиляди души имат пряко свързана работа с гигантското летище Хийтроу, а в национален мащаб тази цифра достига 245 хиляди. Всички тези хора заработват за британската икономика еквивалента на 7,5 милиарда евро всяка година. Много гласове, предимно на еколози, се издигат срещу продължаващото увеличаване на въздушния трафик на Хийтроу. Най-често задаваният въпрос е от типа “защо американците, които летят за Москва например трябва да минат през Лондон, а не през Единбърг или Бирмингам, където околната среда няма да бъде толкова сериозно засегната”. Големите авиокомпании начело с Бритиш еъруейз отговарят, че единствено Хийтроу притежава необходимата инфраструктура.


“Самолет за всички” – това е новият девиз на авиокомпаниите, които предлагат цени разбиващи всякаква конкурениция. Разбира се, става дума за така наречените “low cost” компании. Летенето със самолет се превръща напоследък в нещо като ползване на градския транспорт, естествено за страните разположени по-близо до Гринуичкия меридиан. Увеличаващият се въздушен поток налага търсенето на нови писти и пространства за обслужване и именно от това търсене се възползва летище в Кьолн. Само през миналата година летището увеличи пътниците си с 43 процент и отбеляза най-добрите икономически резултати в историята си. В момента летището в Кьолн се нарежда на 6-то място в Германия с 8 милиона преминаващи през терминалите му пътници и 50 обслужвани дестинации. През следващата година ще започнат полети до САЩ за 99 €. “Конкуренцията между големите компании и тези, предлагащи ниски цени е жестока, споделя Михаел Гарвенс, директор на летището Кьолн/Бон и това неминуемо се отразява и на летищата. Според него, само за миналата година летището в Кьолн е отнело 800 хиляди пътници от главния конкурент – Дюселдорф. 1890 са служителите на летището на Кьолн/Бон, където продължават продължават строителните работи по разширяването му като скоро предстои да бъде открит железопътен терминал с капацитет от 168 влака дневно. Летището в Кьолн не разчита единствено на авиокомпаниите с ниски тарифи, но според директора Михаел Гарвенс през 2010 в Европа евтините полети ще представляват 40 % от трафика.

У нас за голямо и модерно летище се говори отдавна, още от 1973 година, когато е определена площадката “Кривина” за тази цел. Въпросът остава без отговор до момента, в който се подсигурят средства за изграждането на такова летище. В момента усилията са съсредоточени върху обновяване и европеизиране на сегашното. За тази цел милиони евро заеми идват от ЕС. Летище София е клас “С” и след реконструкцията се нарежда на второ място на Балканите след букурещското Отопени. В бъдеще може и да го засенчи . За изходни позиции при определяне размерите на бъдещите съоръжения на летището - нова писта и нов терминал, са използвани параметрите: 2,6 млн. пътници годишно, 2000 пътници в пиковите часове, 20 самолетни движения в пиковите часове и 26 000 тона годишен обем. Проектът предвижда изпълнението на проекта да не пречи на експлоатацията на настоящия летищен комплекс.
Новата писта ще бъде построена няколко месеца след пътническия терминал. Според проекта новата писта ще бъде успоредна на старата и ще минава през мост над река Искър. Според независими експерти обаче проектът за реконструкция на сегашното летище не отговаря на изискванията за безопасност, природосъобразност и перспективност. Кварталите Враждебна, Кривина, Христо Ботев, Васил Левски, Сухата река, Хаджи Димитър и Слатина са най-силно засегнати. Жителите им и сега се будят от прелитащите самолети като в същото време полетите над територията на София са забранени. От министерството на транспорта уверяват, че се предвижда на новата писта за излитане и кацане да бъде инсталирана система за мониторинг на авиационния шум и наблюдение на трасетата на полетите. Подготвя се и проект за защита от шума на територията около летището. Мерките, които ще бъдат предвидени в този проект, ще се реализират поетапно преди пускането в експлоатация на новата писта. Много се залага и на компанията” Щрабаг интернешънъл" , германската фирма изпълнител на проекта, с доказана репутация и богат опит в строителния отрасъл, изпълнител на над 50 летищни проекта за последните 20 години. Софийското летище обаче е единственото, което няма да се отдава на концесия, защото изплаща заем от 60 милиона евро към Европейската инвестиционна банка. За всички останали авиопортове в България започва концесиониране веднага след приемане на закона за въздухоплаването, за да може да бъде обновена тяхната инфраструктура. В момента държавата носи отговорност за състоянието на инфраструктурата на авиопортовете. Тя обаче не може да използва средствата от летищни такси за обновяване на инфраструктурата, защото те постъпват чрез финансовото министерство в държавния бюджет. След приемане на закона за инфраструктурата ще се погрижат концесионерите.