РЕГИОНАЛНАТА ПРЕСА В ЕВРОПА И В БЪЛГАРИЯ - СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ ОТ РФИ

Най-много национални всекидневници в Германия излизат в Берлин – по осем на ден като повечето от тях са посветени на областта около Берлин. Най-голям тираж сред регионалните издания – 180 хиляди – има Берлинер цайтунг. До 1989 берлинчаните от източната част на града често да казвали, че най-хубавото се намира в последната част на вестника т.е. там, където са поместени регионалните информации и спорта. От край време тези страници не са представлявали стратегическа цел за централния комитет на партията и затова цензурата се е намесвала по-рядко. И все пак, след падането на Берлинската стена журналистите, флиртували прекалено с ЩАЗИ са били освободени. В момента Берлинер цайтунг се държи от престижното издателство Грунер унд Яр в Хамбург. От началото на 2002 главен редактор на вестника е Уве Форкетер. “Целта ни, казва той, е да правим утрешния, а не вчерашния вестник”. Когато хората си купуват вестника, продължава Уве Фортекер, те искат да прочетат нещо по-различно от телевизионните новини от предната вечер. “Явно успяваме, споделя не без самочувствие главният редактор, тъй като през последните две години сме най-цитираният вестник в цяла Германия. Конкуренцията в Берлин е наистина много силна, а и тук се предлагат най-евтините вестници в цяла Германия. Един брой на Берлинер цайтунг струва 60 евро цента също, както и Моргенпост, а Тагесшпигел е най-скъп и струва 75 евро цента. След като успя да увладее спада в продажбите следващата цел на Берлинер цайтунг са западните квартали на града, където все още доминира големият конкурент Тагесшпигел.

Това, че се нарича регионална съвсем не означава, че тази преса е затворена в определени граници, а дори напротив. Типичен пример за това е Солун. В периода между двете войни в този град са излизали 120 заглавия на 15 различни езика. Само еврейската общност е разполагала с двайсетина издания. Днес освен с огромното разнообразие от частни радио- и телевизионни програми Солун може да се похвали с 2 престижни заглавия – О Ангелиофорос и И Македония – чието влияние излиза доста извън границите на Гърция. И Македония се чете още в Южна Албания, България, Сърбия, славянската част на Македония, а освен това е и най-добре информираният всекидневник за това, което става в съседните на Гърция страни. Най-добрата регионална информационна агенция по отношение на Балканите е То Македонико практорйо идисеон, която освен всичко друго предлага и преглед на печата от всички съседни страни. “Атина няма това”, се шегуват солунчани, които възприемат града си като регионална столица.

От висотата на своите 120 години съществуване каталунският Вангардия преследва на много близко разстояние националната преса по продажби и влияние. Каталунският благородник граф Годо създава Вангуардия през 1881 като регионален вестник, който много бързо получава национално признание. В действителност групата Годо е цяла медийна империя с много разклонения. През 1906 именно тази група създава първият спортен вестник – Ел Мундо депортиво. Групировката се самоопределя като “културен агент”, чието желание е да “допринесе и да утвърди Барселона като средиземноморска и културна столица”. Под шапката на групировката се намират няколко радиостанции и една частна телевизия, една рекламна агенция с оборот от над 180 милиона евро, която работи и с други компании. Общият оборот на цялата медийна групировка достига 400 милиона евро, а служители в нея са 1200 души, което я прави една от четирите най-влиятелни пресгрупи в Испания. Групата Годо спонсорира и организира редица културни, икономически и спортни събития. Световнопризнати са тенис турнирът и яхтената регата Годо. Политическата тежест на групата е безспорна като приоритет е защитата на Каталуния, но отношенията с централната власт в Мадрид са на изключително добро ниво.

Около 56 издания представят регионалната преса в България - от най- разнообразни вестници и списания от общополитически всекидневници като пловдивския “Марица днес” до специализирани издания като ВВ за гостите на Черноморието, който излиза на немски. Основният проблем пред регионалните издания е как да оцелеят на малкия български пазар и при наличието на голяма конкуренция. Преди две години именно с цел оцеляване бе учредена Българска асоциация на регионалните медии, в която членуват 17 местни издания. В момента асоциацията обединява вече 30 регионални печатни издания и от март тази година е член на Българската медийна коалиция. От асоциацията на регионалните издания настояват да се намали ДДС за регионалните издания като един от начините те да бъдат стимулирани. Търсейки и други форми на преференции междувременно регионалните вестници разчитат за увеличаване на аудиторията си чрез Интернет, чието потребление се увеличава и ще става все по-масово. Преди време dir.bg направи опит да събира на едно място най-интересното от регионалните издания. Идеята не успя заради недобра организация. По-късно идеята се разви. Няколко регионални издания замисляха да правят общо електронно издание, водени от желанието да разберат как едно изданието може да стане национален регионален вестник. Все още електронния дайджест на местните вестници не е готов. Но ввеки път при сърфиране в мрежата се откриват нови и нови сайтове на регионални издания. Голяма част от тях са поддържани от фирмата “Цифрови системи”, други са разработени от самите вестници или местни фирми, работещи в компютърната сфера. Много от сайтовете на регионалните вестници се актуализират всеки ден, други “застиват” в стари броеве дори от 1998 година. За един читател в София свикнал да вижда по сергиите Труд, 24 часа, Монитор, Новинар, са малко странни заглавия на вестници като “Шуменска заря”, “Отзвук”, вестник за живота в Родопите, първи частен вестник в Панагюрище “Време 2001”.