Г-20 имат още много работа

Когато държавите от Г-20 се срещнат тази седмица в Сеул, ще става дума главно за реформата на финансовия пазар „Базел III". Домакинът Южна Корея ще има при това трудната роля на посредник. Какви са шансовете на един глобален данък върху финансовите трансакции, защо желанието на страните за сътрудничество е намаляло и защо въпреки това Г-20 е „подходящ форум за световни икономически предизвикателства", се опитват да обяснят анализаторите от „Еурактив".

След последното споразумение за реформата в Международния валутен фонд (МВФ) сега в Сеул на дневен ред е укрепването на международното регулиране на финансовите пазари и решението за растящия проблем с глобалните дисбаланси. Освен това корейското председателство иска да постави нови теми като глобални финансови мрежи за сигурност и развитие. При избора на теми става ясно, че главното поле на действие на Г-20 се е изместило от преодоляването на кризата към осигуряване на световен икономически растеж.

Този път трябва да се очаква, че страните в преход ще защитават своите интереси по-офанзивно, особено по темите за глобални дисбаланси и валутни въпроси. За Южна Корея срещата на върха на Г-20 означава голямо дипломатическо предизвикателство. Това, че една страна в преход организира и участва в определянето на международната агенда, е важен сигнал за променените отношения между силите в глобалната икономика. Изходът от срещата същевременно е изпит за домакина Южна Корея доколко ще се справи заедно с другите страни в преход с нарастващата глобална отговорност.

На предишната среща на финансовите министри на Г-20 не се стигна до конкретно решение за продължаващия проблем на глобалните дисбаланси. Неясните решения от края на октомври показват, че реалното решаване на спора за обменните курсове и търговските баланси все още е много далеч. Това, което започна като двустранен спор между САЩ и Китай за подходяща политика на обменни курсове, междувременно се разрасна до по-голям конфликт за капитали и стратегии на растеж, при който страните от Г-20 твърдо застанаха едни срещу други.

На Южна Корея се пада трудна задача, тъй като като домакин трябва да заеме ролята на неутрален брокер, обаче със своите валутни интервенции през последните седмици стана част от конфликта.

Реформата в регулирането на финансовия пазар беше решена като реакция на икономическата и финансова криза от 2008 г. и доминираше срещите на Г-20 от самото начало. На тази среща трябва да се положи основен камък - приемането на „Базел III". Основна идея на реформата е повече капитал с по-високо качество. Към „Базел III" спадат следните промени - подобрено качество на твърдия основен капитал, увеличаване на необходимия капитал от 2% на 7%, както и нова горна граница за задлъжняване на банките. Изострените правила трябва да бъдат въведени 2013 г. и да бъдат завършени до 2019 г.

„Базел III" е една от най-важните реформи в рамките на Г-20 досега, от много по-голямо значение от бонусите за мениджъри и данъчните оазиси. Принципно всички държави, включително Китай, Индия и Бразилия, са се обявили за реформата.

При реформата на международното регулиране на финансовите пазари се вижда ясно вече отслабващото желание за кооперативност на Г-20 след отлива на острата криза. „Базел III" е решаваща стъпка, която ще бъде въведена с дълги преходни срокове до 2019 г. Сроковете са удължени с оглед на опасенията на банките да се избегнат кредитни затруднения и да не се застраши растежът.

Дали дългите преходни срокове обаче реално са необходими, е съмнително, тъй като повечето международни банки вече са се подготвили отдавна за това капиталово увеличение и съответно са покачили своя собствен капитал. С това ще се загуби много време за спешно необходими реформи.

Друга тема, която Германия въпреки съпротивата на многобройни държави от Г-20 ще постави на дневен ред, е въвеждането на глобален данък върху финансовите трансакции. Споразумение относно това е малко вероятно да се случи в Сеул, защото позициите на държавите не са се променили съществено от провалилия се опит в Торонто. При провал отново Германия ще се стреми към европейско решение, но и тук ще има съпротива. Така че Германия по-добре да остави тази тема от агендата на Г-20.

Други теми, които са важни за Южна Корея и са поставени от нея в програмата, са глобална мрежа за финансова сигурност, развитие, растеж, инфраструктура и търговия. Целта на Южна Корея е да се дискутират с държавите от Г-20 принципите на политиката за развитие, която досега играеше второстепенна роля в Г-20.

Кръгът преговори Доха не присъства в програмата, но трябва да се разгледа в рамките на дискусията за развитие. Междувременно Бразилия е единствената страна от Г-20, която гледа на кръга Доха като централна тема. Затова този въпрос няма да има особена стойност.

В заключение страните-членки на Г-20 не са единна група, а преследват различни политически подходи, които са резултат на различните предизвикателства и опитности. Споровете от последните седмици за китайската политика за валутния курс и неясните формулировки на финансовите министри за редуциране на глобалните дисбаланси показаха, че няма да е лесно да се решат още конкретни мерки в тази област в Сеул.

От срещата на Г-20 в Торонто през юни 2010 г. стана ясно, че страни, които се измъкнаха относително незасегнати от кризата като Канада, не виждат нужда да се въвеждат по-строги банкови правила или глобален банков данък. Страните в преход също се противят на по-строго регулиране, понеже се страхуват, че това ще спъне тяхното развитие.

С реформата на МВФ веднъж Г-20 показаха, че са подходящият форум за световни икономически предизвикателства. Сега в Сеул те отново трябва обаче да докажат способност и в други тежки предизвикателства, ако искат да се утвърдят дългосрочно като важна комисия в международното икономическо сътрудничество.