По-малко, но по-целенасочени помощи на ЕС въпреки повечето разходи заради кризата

Между октомври 2008 г. и октомври 2009 г. Европейската комисия е одобрила мерки на страните-членки за финансовия сектор в размер на 4580 млрд. евро според есенната прогноза на показателя за помощи, съобщава Рапид. Действително използваната от банки финансова помощ възлиза на 1100 млрд. евро.

Най-голям дял (76%) от средствата представляват държавни заеми респ. гаранции за запазване на междубанковото финансиране, при което то се отразява на публичните финанси само когато действително се изплаща. Рекапитализирането възлиза на 12%, а мерките за разтоварване на 9%. Необусловените от кризата помощи като цяло са останали непроменени през 2009 г. на 73,2 млрд. евро или 0,62% от БВП.

Между 2008 г. и септември 2010 г. са предоставени помощи в общ размер от 4588,9 млрд. евро за финансовия сектор. Действително използваната сума публични средства през 2009 г. обаче са 1106,6 млрд. евро. През 2008 г. са били 957 млрд. евро.

Благодарение на координираните действия на страните-членки при подкрепата на банките и благодарение на въвеждането на кризисни правила за помощите от ЕК беше възможно да се предотврати срив на финансовия сектор и да се ограничат сътресенията в конкуренцията във вътрешния пазар на ЕС.

За да се държат възможно най-минимални последиците на по-рестриктивните кредитни условия, страните-членки раздадоха държавни помощи и на реалната икономика. Тук става въпрос най-вече за субсидии в размер от до 500 000 евро на предприятие, лихвени надбавки или субсидирани гаранции, както и лихвено изгодни заеми за производство на еко продукти.

В рамките на одобрените регулации между декември 2008 г. и 1 октомври 2010 г. са предоставени 82,5 млрд. евро, но и тук реално използваната сума е далеч по-малка. Страните-членки се постараха да решат пакети от помощи, които са достатъчно големи, за да засилят доверието на пазарите.

Несвързаните с кризата „нормални" помощи останаха на стабилно ниво от 0,62% от БВП или 73,2 млрд. евро. Помощите за индустрията и сектора на услугите възлизат на 58,1 млрд. евро или 0,49% от БВП.

Индексът на помощите показва, че страните-членки се придържаха към усилията си да насочват субсидиите засилено за хоризонтални цели на общи интереси. Комисията особено ориентира помощите към регионални цели, опазване на околната среда, енергийно спестяване, както и научни изследвания, развитие и иновации. Такива помощи предизвикват по-малки сътресения в конкуренцията, а и допринасят за осъществяване на целите на стратегия Европа 2020, която е насочена към интелигентен (иновации, научни изследвания, развитие), устойчив (енергийна ефективност) и интегративен (компетенции) растеж.