България и Унгария се противопоставиха на Рен за пенсиите

България и Унгария национализираха частните си пенсионни фондове в опит да се преборят с бюджетния натиск. По този начин двете държави изключиха цената на реформата от данните за бюджетния си дефицит като влязоха в спор с Европейската комисия, съобщава „Еурактив".

През ноември София и Будапеща приеха много сходни политически решения, които изненадаха ЕК. Причината е, че Комисията се опитва да намери общоевропейско решение относно пенсионните реформи в съответствие с ревизираните от Съюза правила за националните бюджети.

И двете държави решиха да национализират предварително финансираните си пенсионни схеми, изкуствено редуцирайки както дефицита, така и задълженията си, съгласно критериите от Маастрихт, коментира „Еурактив".

„Загрижени сме от последното изявление на унгарските власти, засягащо пенсионната система", заяви говорителят на еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен Алтафадж Тардио.

Тардио заяви пред „Еурактив", че ЕК се опасява, че средствата, натрупани в пенсионните фондове ще бъдат използвани за финансиране на текущите разходи, изкуственото намаляване на публичния дълг и данните за дефицита в краткосрочен план. Въпреки това по този начин дългосрочната устойчивост на публичните финанси ще се постави в опасност.

По време на среща на върха през октомври девет страни от бившия комунистически блок поискаха разходите за реформирането на техните пенсионни системи да бъдат изключени от бюджетните правила на ЕС.

Обаче след срещата на европейските лидери Съветът на министрите бе единствено поканен да ускори работата върху изготвянето на предложение как пенсионните реформи могат да се интегрират в преработения Пакт за стабилност и растеж на ЕС.

Изненадващият ход на Унгария и България, както и искането на полския министър-председател Доналд Туск поляците да могат да прехвърлят приноса си от частните фондове към националния институт за социално осигуряване, неминуемо ще дадат нов тласък на европейските дебати за пенсионната система.

Що се отнася до България, Комисията все още проучва взетите решения, които на пръв поглед изглеждат по-малко радикални от тези в Унгария.

Изключването на разходите за пенсионни реформи от правилата за бюджетния дефицит на страните също може да се обсъжда от държавните и правителствени глави на срещата им на 16-17 декември в Брюксел.

В България, където демографската ситуация в ЕС е най-застрашителна и мнозинството от избирателите в момента са пенсионери, правителството взе решение за политики, които принуждават пенсионно-осигурителната индустрия да призовават за национализация, тъй като не биха могли да се справят с належащите заплащания при условията, определени от правителството.

В допълнение, съдейки от съобщенията в медиите, българската общественост не си е дала сметка за обхвата на решението на националния парламент. Решението бе подкрепено на 19 ноември от управляващата партия ГЕРБ и на Атака. По-голямата част от дебатите бяха насочени към възрастта за пенсиониране, докато приватизацията на пенсионните фондове от второ равнище остана незабелязана.

Когато страните от Източна Европа се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 година беше постигнат временен компромис сред държавите-членки. Според него предвидимите дефицити за пенсиите не бяха взети под внимание, а бяха приложени същите критерии за дефицита с корекция за държавите-членки, които вече са започнали да трупат значителни спестявания с предварително финансиране, за да се справят с демографската криза.

Критериите от Маастрихт бяха потвърдени с различни методи за изчисление за срок от пет години. Въпреки това, тази клауза изтече в най-лошия възможен момент, когато през 2009-2010 година всички страни-членки отбелязаха прекомерен дефицит и никой не посмя да се заеме с въпроса за неотчетените дефицити от пенсиите или промени в критериите, които са психологическата подкрепа на еврото.