Ernst & Young: Очаква се спад в потреблението на домакинствата с 3.1% за 2010 г.

Възстановяването на българската икономика се задвижва почти изцяло от увеличение на износа с наченки на инвестиционно възстановяване в отговор на по-силно външно търсене. Потребителските разходи продължават да падат главоломно с повече от 7% през годината до третото тримесечие, като както правителството, така и домакинствата свиват разходите си в настоящата несигурна среда, се казва в анализа "Прогноза за еврозоната" на консултантската компания Ernst & Young..

Въпреки изненадващо стабилните нива на безработица - около 9% за септември, много ниското потребителско доверие, повишаващата се инфлация, (която достигна 3.9% през м. октомври) и поредното замразяване на заплатите в публичния сектор за 2011 г. натежават на потребителските кошници, се казва в документа, цитиран от еcon.bg.

В резултат на това потреблението на домакинствата се очаква да спадне с 3.1% за 2010 г. в допълнение към 6.2% за 2009 г

Независимо от подкрепата от системата на валутния борд и добрите финансови политики, България претърпя 5% спад на БВП през 2009 г. Въпреки това, след 0.5% спад за първото тримесечие на тази година, БВП се възвърна към ръст от 0,5% през второто тримесечие, но БВП за полугодието е все още с 2,5% по-нисък от година по-рано.

При неочаквано силната еврозона, по-специално Германия, спомагаща за повишаване на активността и износа, БВП на България отбеляза второ поредно покачване за третото тримесечие от 0,3%, при икономически ръст на годишна основа от 0.2%, първият годишен ръст за почти две години.

Предвид продължаващите проблеми в еврозоната, тласъкът на икономически растеж от износ също е вероятно да затихне до известна степен. В резултат на това от Ernst & Young прогнозират спад на БВП като цяло с почти 1% през 2010 г.

За 2011 г. прогнозите са за връщане към умерен ръст от около 3,6% преди набиране на скорост до около 6% за 2012 г., но съществува все по-голям риск, в следствие на по-рестриктивна фискална политика с цел оптимизиране на бюджетния дефицит от очакваните 4,5% от БВП за тази година (в сравнение с първоначалната цел от едва 0,7%) до 2,5% за 2011 г. - ръстът да не достигне тези размери.

Ръст на потребителските разходи от 2.4% се очаква за 2011 г. след спада през 2010 г., но рисковете от влошаване продължават да доминират прогнозите за търсенето, допринасяйки към фискалните проблеми, пред които се изправя правителството.

Тъй като много българи работят в южните страни членки на ЕС със слаб растеж, като Гърция, Италия и Испания, паричните преводи от работниците зад граница (равняващи се на 3,3% от БВП) намаляха с 12% през 2009 г. и ще останат ниски през следващите години, предвид проблемите, пред които се изправят тези икономики.

Правителството все още се надява, че левът, който в момента е фиксиран към еврото, ще влезе в чакалнята за еврозоната (ERM-II) през 2011 г., а през 2012 г. ще бъде приет и в еврозоната. Но като се има предвид фискалната и дълговата криза в ЕС и последиците за бъдещите членове на еврозоната (особено тези като България, които изпитват подобни на гръцките проблеми в отчета на фискалните данни), 2014 г. сега изглежда най-ранната възможна дата за влизане в еврозоната.