Между 10 и 13 юни жителите на страните-членки на ЕС ще гласуват за Европейски парламент. Очаква се обаче процентът на негласувалите да бъде рекордно нисък. Подробностите от нашия специален пратеник в Будапеща – Деница Каменова:

Изборите за Европейски парламент тази година са натоварени с изключително голяма символна значимост, защото те слагат окончателно точката на разделението на Стария континент. 350 милиона души от 25 държави, разделени някога от Желязната завеса, сега ще гласуват заедно, за да изберат своите представители в Европейския парламент. Европарламентът е единствената институция, която се избира пряко от населението. Тя обаче не са радва на популярност сред жителите на съюза. Основна причина за това е фактът, че повечето хора не знаят с какво всъщност се занимават евродепутатите. От 1979-та година насам, когато са проведени първите избори за Европейски парламент, избирателната активност непрекъснато спада. Пример за това е Франция, където 60% от избирателите дават своя глас на първите избори за Европарламент. На последните избори през 1999-та година обаче процентът вече е спаднал на 47 на сто. Очаква се тенденцията да се запази и тази година. Най-обсъждан обаче е парадоксалният факт, че се очаква процентът на избирателите да бъде рекордно нисък дори и в новоприетите страни, които за първи път след 1 май ще могат да участват в европейски избори. Според изследване на авторитетния London School of Economics, негласувалите в Унгария могат да достигнат до катастрофалните 70-80%. В най-голямата сред новоприетите страни – Полша – избирателната активност също няма да надмине 30%. Факт, който парадоксално съвпада с предвижданото нарастване на правомощията на Европарламента след приемането на Европейската конституция.