МЕГЛЕНА КУНЕВА: ВЕЧЕ РАБОТИМ ЗА ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ КАТО ЧЛЕН НА ЕС, А НЕ КАТО КАНДИДАТ - ТАЗИ ДРЕХА НИ ОТЕСНЯ

Водеща Катя Тодорова: В Брюксел започва Срещата на върха на ЕС, на която най-големите очаквания на България са да бъде потвърдено официално финансовото предложение за страната ни. Преди дни министър Милен Велчев съобщи, че Съветът на министрите на ЕС е одобрил тази рамка без възражения. Какво обаче ни очаква оттук нататък и има ли място за успокоение, ще говорим с министър Меглена Кунева, която заедно с премиера ще участва в европейската среща на върха. Този разговор ще водим с репортерката Диана Чипишева. Здравейте, министър Кунева.

Меглена Кунева: Добър ден. След като съветът "Общи въпроси" одобри финансовата рамка, няма да има нужда, няма спорен въпрос, който да бъде внесен на Европейския съвет. Така че България няма да бъде част от дневния ред на Европейския съвет и това е добре за нас. Това означава, че ние нямаме спорни проблеми, които да решаваме там, а и този съвет не е посветен на разширяването, просто няма такъв дневен ред. Напротив, дневният ред е повече свързан със самия ЕС по някакъв опосредстван начин, разбира се, и с нас, защото основната му тема ще бъде разглеждането на изпълнението на Лисабонската стратегия.

Разбира се, тези събития, които стават толкова близо до нас, тероризмът също ще намерят място в обсъжданията в Европейския съвет. Както  вероятно ще продължат да се водят и разговори за европейската конституция и възможностите за напредък в тази област.

Репортерка Диана Чипишева: Г-жо министър, дали след очакваната от толкова отдавна промяна в позицията на Полша за Европейската конституция можем да кажем, че там се отваря път за съгласие, което пък дава по-добри изгледи за реализиране на нашия европейски проект?

М.Кунева: Да, аз мисля, че с много усилия, с много умение при воденето на разговорите, малко по малко съгласието започва да се очертава. Не бих искала да определям в скалата на очакванията къде точно е то и дали ще може да бъде разрешено толкова скоро, колкото на всички им се иска, но при всички случаи Европа върви напред в постигането на съгласие по общата Европейска конституция.

Репортерка: Значи, можем да обобщим, макар и в аванс, че ако се стигне до отлагане на българското членство, това едва ли ще бъде заради Европейската конституция?

М.Кунева: Отлагане на българското членство няма и аз не виждам на този етап изобщо причина да се говори на тази тема. Напротив, ние трябва да бъдем убедени в това, което правим, и че нашите усилия ще бъдат възнаградени. Защото България вложи страшно много усилия и ние трябва да бъдем признати за тях. Цената, която всички ние плащаме за реформите, никак не е малка. Този болезнен процес, през който минават и икономиката, и социалната ни сфера, ако щете дори и политическият ни живот, личният, на всички хора, промените не са лесно нещо. България ги извървя и мисля, че заслужаваме да бъдем признати за това.

Репортерка: Не приемате ли тези предупреждения, които заваляха напоследък към България и Румъния, като известно подготвяне на почвата именно за евентуално отлагане, ако се стигне до такъв сценарий?

М. Кунева: Единственото нещо, от което ние трябва да се предпазим, е да отпуснем ръце и да кажем, че нищо не зависи от нас или пък обратното, да кажем, че всичко ние вече сме си го направили и няма защо да продължаваме със същия темп. Да, ситуацията е най-лесна, най-лесна затова, защото влизат 10 нови страни-членки, възможно е това да доведе до чисто техническо забавяне, което определено не е в наша полза. Забавянето на приключването на този процес означава, че датата 2007 година може да се отмести. Това не бива в никакъв случай да се допуска. Има проблеми, свързани с новата финансова рамка, и колкото и да се стремим ние да отделим въпроса за нашите финансови преговори от финансовата рамка на целия Съюз, на 27-те, това съвпада по време и след юни тази година ще се усеща все по-силно и ще създава все повече проблеми при българските преговори.

Водеща:  А може ли да се каже, че на финала преговорите ще бъдат най-сложни, вие споменахте, че ще има сложности, затруднения? Там, където не трябва да се успокояваме, къде е?

М. Кунева: При всички случаи това е работата ни вкъщи. Аз мисля, че на дипломатическо ниво усилията засега имат много еднозначен положителен отговор и не виждам сигнали, които ме карат да бъда особено тревожна. Да, има сигнал за внимание, да, възможно е да продължаваме да виждаме препятствия, една или друга страна да възразява, една или друга страна да иска повече яснота по една или друга тема, да е по-внимателна по отношение на правата на децата или на правата на малцинствата и т.н., тоест това е действително постоянен знак на внимание. Но който и да е външен фактор следва да се опита да докаже рационалността на своите притеснения за присъединяването и готовността на България към ЕС с нещо, което се случва вътре в страната. Тоест всяко едно забавяне, всяко неизпълнение на критерии за членство в ЕС може да даде на тези, които се съмняват, на евроскептиците, много добра аргументация, добра почва за… хайде още веднъж да обмислим, хайде да преценим отново дали България е готова. Точно в този момент това би било крайно непродуктивно за нас.

Репортерка: Тук буквално връщате разговора към вчерашния ден, когато с вашия колега Антон Станков ви се наложи да форсирате работата на парламента по промените в Закона за съдебната власт. Искам отново да се върнем към предупрежденията, които дойдоха в последно време от Брюксел и Страсбург за съдебната реформа в България и в Румъния. Не ви ли е малко обидно, че ни поставят под общ знаменател, знаем, че съдебна реформа в Румъния няма дори и в зачатъчна форма?

М. Кунева:  Аз винаги съм се концентрирала върху това, което България може да покаже, и разлика се прави, тя е очевидна, в редовните доклади. Всяка страна се оценява според нейните собствени възможности. Но че България има какво да прави в областта на съдебната реформа, това го знаем и не би трябвало да се поставя въпросът така. Няма нищо обидно в това, когато изпълняваш критериите за членство, да се опитваш да достигнеш тези критерии, даже получаваш напомняне, че това все още предстои.

Репортерка: Смятате ли, че следващите месеци българският парламент ще се окаже на висотата на своята отговорност и ще приеме така необходимите за членството ни закони?

М. Кунева: Да, искрено се надявам. Наистина количеството европейско законодателство, което се приема, е много голямо по обем. Това е материя, за която нашето право не е напълно подготвено, просто няма дори понякога и понятиен апарат и нормално е да изпитваме трудности. Аз съм окуражена от това, което съм говорила с народните представители, с всички от тях. Те заявяват много твърда подкрепа и работа. Но трябва наистина да не изтощаваме усилията си и да не смятаме, че един ден не е от много голямо значение - един ден е много важен.

Водеща: На финала казахте, че сте окуражена, обаче остава ли ви онзи страх, за който споменахте преди време, че можем да спечелим войната обаче.

М. Кунева: Не, обратното…

Водеща: Обратното, битката?

М. Кунева: … можем да спечелим битките, но да загубим войната. Ами да, аз, изглежда, по длъжностна характеристика трябва да се притеснявам и докато не видя цялата картина подредена, няма как да се успокоя. Имам в известен смисъл печалната привилегия да виждам цялата картина, не просто работата по отделна глава, а как стоят нещата общо. Имам много добра представа какво означава да преговаряш от името на България с всичките плюсове и минуси, които ние си ги знаем и които, когато се извоюва дипломатическа победа, изглежда понякога много лесно, а какво - една дата са ни дали, но да накараш целия ЕС да се съгласи да потвърди приключването на преговорите, това никак не е лесно и означава, че ние сме си извоювали кредит на доверие. Най-много се страхувам от това да не излезе така, че сме обещали неща, които не можем да изпълним, и то в областта на политическите критерии, имам предвид съдебна, административна реформа, защото това би поставило под съмнение готовността на България за членство и какъв член ще бъде. Аз мисля, че оттук нататък до края ние работим вече за името на България като член на ЕС, а не като кандидат - тази дреха ни отесня вече.