Възможна ли е “Европа на 27-те” само две години след разширяването от 1 май, и каква ще бъде съдбата на България и Румъния? Коментар на Петер Готфрид, Държавен секретар и отговарящ за Европейската интеграция и международните икономически отношения на Унгария. Интервю на Деница Каменова:

ДК: Какъв бе пътят, който Унгария измина до заветното присъединяване към ЕС на 1 май?

ПГ: В определен смисъл това е един изключително важен исторически момент. Присъединяването на Унгария, самият процес на разширяване на ЕС, съвпадна с процеса на големите политически и икономически промени, които започнаха от началото на 90-те години. Присъединяването на Унгария към ЕС е една от малкото политически теми, по които в страната ни имаше пълен консенсус – от началото до края на този процес. Всички сериозни политически сили желаеха Унгария да влезе в съюза. В този смисъл това пето разширяване на ЕС символизира исторически обединяването на Европа. От друга страна, както разбирам, вие ме питате по-скоро за самия преговорен процес, който страната извървя. В това отношение можем да кажем, че ние имахме едни много класически преговори. Трябваше да покрием изискванията, да приравним националното си законодателство към това на ЕС. Допустими бяха само много ограничен брой изключения, които обаче са част от преходния период.Затова в заключение можем да кажем, че преговорите, през които минахме, не се различаваха от тези, при предишните четири разширявания на Евросъюза.

ДК: Какви са позитивните и разбира се негативните, ако има такива, страни от присъединяването на Унгария към ЕС?

ПГ: Винаги съществува дебат какви са позитивните и негативните страни. Смятам обаче, че ако разглеждаме присъединяването на Унгария като окончателния край на целия преходен период, който страната ни извървя, това означава, че Унгария вече е напълно интегрирана в ЕС. Интегрирана е в цяла една политическа, икономическа и правова система. Вярно е обаче и това, че много хора приписват именно на този процес възникващите проблеми през този период с необходимостта да покрием изискванията на ЕС и затова логично ги отдават на самия съюз. Това всъщност е и основната негативна страна на целия присъединителен процес. Според мен обаче, подобен натиск би имало дори и да не желаехме да влезем в Евросъюза, дори и да го нямаше целия този дебат по присъединяването ни. Нашето присъединяване също така не означава, че вече сме се освободили от този натиск. То просто показва, че сме способни да се справим успешно с предизвикателствата. Затова и ми е трудно да ви отговоря на този въпрос. Ако има негативни страни, те са всъщност част от глобализацията.

ДК: Унгария участва за първи път в европейски избори и то само месец и половина след историческото разширяване. Символната значимост на този момент обаче бе заменена с изключително ниска избирателна активност.

ПГ: За съжаление, желанието на унгарците да участват в избори е ниско. Това бе потвърдено и по време на националните избори. Бе доказано също така и с ниското участие на референдума за присъединяването на Унгария към ЕС. Всъщност тогава избирателната активност бе дори по-ниска от това, което очаквахме. Просто е изключително важно политиците да се опитат да мотивират хората да участват в избори. Другата основна причина за ниската активност е, че за съжаление хората смятат, че участието им на изборите за ЕП е по-скоро част от вътрешнополитическия процес в страната. Те гледат на изборите по-скоро като на съпричастност към вътрешните проблеми, отколкото като съпричастност към Европа. Това положение разбира се е лошо. Именно това е и задачата на политическия елит – да накара хората да осъзнаят, че подобен акт е важен пред лицето на Европа.

ДК: Възможна ли е “Европа на 27-те” само две години след разширяването от 1 май. И каква ще бъде според вас съдбата на България и Румъния? Чуват се мнения, че ако има твърде много проблеми през преходния период на 10-те нови членки, тогата ЕС може да вземе решение да отложи за известно време разширяването, предвидено за 1 януари 2007-ма година.

ПГ: Смятам, че разширяването трябва да бъде възможно. Смятам също така, че би било неприемливо за всички нас, някой да бъде изключен от този процес само заради проблем с големия брой на новоприсъединените страни например. Всички трябва да станат част от международното сътрудничество и дори нещо повече – да станат част от едно семейство, което споделя общи ценности. Именно отговорност на настоящите 25 е да елиминират всяка възможна пречка, която би застанала пред следващото разширяване. Аз обаче смятам, че такива пречки няма. От друга страна разбира се е задължение на двете страни-кандидатки, България и Румъния, да покрият всички необходими изисквания, за да направят своето присъединяване възможно. Така както ние виждаме процеса в момента, трябва да отбележа, че съществува една твърда решимост у 25-те да спазят поставените срокове за разширяване. Надявам се тази решимост да бъде изразена и сроковете да бъдат препотвърдени на срещата на върха на ЕС на 17-ти и 18-ти юни. Това е и нашата цел – да направим възможна реалност присъединяването на двете страни, включително и на вашата, в ЕС.

ДК: Медиите разпространиха информация за секретен план на председателя на ЕК Романо Проди за бъдещото развитие на ЕС. Смятате ли, че в бъдеще би било възможно да станем свидетели на превръщането на ЕС в “Съединени европейски щати”?

ПГ: Не бих го нарекъл Съединени европейски щати. Права сте, че съществува дебат за бъдещето на ЕС. Вярно е също така, че визията за съюза е различна. Смятам обаче, че е необходимо да се намери баланс между необходимостта от по-нататъшно задълбочаване на интеграцията в рамките на съюза и от друга страна зачитането на убежденията на тези, за които националните ценности са важни. Много хора не могат да приемат, че процесът на взимане на решения е пренесен на едно много по-високо, наднационално ниво. Хората не обичат идеята, че решенията, които ги засягат, се взимат от една далечна сила. Именно затова е необходимо да се намери тънкият баланс в разпределянето на отговорностите между регионалните, националните и наднационалните власти. Точно този баланс трябва да бъде намерен в контекста на Европейската конституция".