НАТО ПРЕДИ ИСТАНБУЛ; ЕВРОПА СЛЕД 1 МАЙ; БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ 2007

НАТО преди Истанбул; Европа след 1 май; България преди 2007 – Уравнение без неизвестни? Първият в България форум на информацията на РФИ модератори Тони Николов, Огнян Бояджиев + интервю с проф. Жан-Пиер Вернан от Колеж дьо Франс, излъчено на форума на информацията

Такова - математическо, а не "литературно" заглавие избра новинарският екип на РФИ за надслов на първия по рода си в България Forum de l'info, или Форум на информацията. Както нашите слушатели вече знаят - не става въпрос за изолирана, скучна проява по модела на десетките "сивкави" конференции. Става въпрос за седмият от цяла поредица кафе-дескусии в неформална обстановка, проведени в 4-месечен срок в 7 от най-важните европейски градове. Това е инициатива на Отдела за комуникации на Групата РФИ.

Модератори бяха Тони Николов (коментатор и анализатор в РФИ България) и Огнян Бояджиев (главен редактор).

Събитието се състоя на 12 юни в кафе-клуб "Тоба&Ко".

ГОСТИТЕ: заместник-министъра на земеделието и горите Меглена Плугчиева (по повод току-що затворената преговорна глава "Земеделие" - г-жа Плугчиева е човекът, който водеше преговорите в аграрната сфера от българска страна), Юлиана Николова – директор на и Европейския институт и бивш заместник-министър на икономиката, д-р Тодор Тагарев от Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана в БАН, Еми Барух от Кръг "Европейски диалог" (и журналист в Българската редакция на Радио "Дойче веле") и проф. Тодор Танев от Софийския университет (основател на департаментите по политология и публична администрация).

"Дискусията завърши с намерението дебатът по поставените въпроси да продължи и за в бъдеще, като модераторите поканиха участващите да предложат теми за други дискусии." - както отбеляза вестник "Дневник" (Вж в "Публикации")

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА КАЗА: "За първи път имам възможността да говоря по толкова важни въпроси като общата европейска аграрна политика пред толкова елитна, образована публика. За това благодаря на РФИ!"

По време на софийския Форум на информацията, бе излъчено интервю на Тони Николов с проф. Жан-Пиер Вернан на тема: "Европа не е мит, а надежда"...

- Проф. Вернан, една от книгите ви носи заглавието "Между мита и политиката". Дали днешна Европа, чието начало ни връща към гръцките митове, не е все още някакъв мит?

- Има една митична Европа - смелата девойка, отвлечена от Зевс, докато събирала цветя, дала впоследствие името си на континента, който е мост между Азия и Африка.

Дали днес Европа е мит? За човек на моята възраст, тоест на доста години, роден преди Първата световна война, познал периода след нея и взел участие във Втората световна, този отговор не е лесен. Когато бях на 15-16 г., Европа, разбира се, беше за мен не мит, а надежда, която всичко опровергаваше. В този период имаше твърде яростен национализъм, дори в страна като Франция, въпреки усилията на Обществото на народите, на хора като Аристид Бриан и други личности. Покрай Италия на Мусолини, искаща африкански територии, покрай нацистка Германия, стремяща да се разширява на Изток и на Запад, покрай Испания на Франко, имах усещането, че Франция е някакво островче, потопено в океан от опасности. Надеждите, които имах на 15-16 г. бяха, че националните граници все пак трябва да отпаднат и че трябва да се преодолее шовинизмът. Всички тези хора, които и във Франция крещяха: "Вън чужденците...", това бяха неща, които ненавиждах. Казвах си, че прогресът на науката и на техниката набира сила, че ще се установи рационалност в социалния живот. Че в дългосрочен план всичко това трябва да доведе до заличаването на границите, на социалната митология.

Но тогава съм се лъгал изцяло. Реалността попари надеждите ми.

Днес обаче се опитваме да изградим наново Европа. Това не е лесно. Лесно е да се критикува, има неудачи с изграждането на Европа, която е твърде икономическа, твърде финансова, твърде малко социална. Но за някой като мен всичко изглежда невероятно дори поради факта, че един конфликт между Франция и Германия вече няма смисъл. Когато бях дете, баща ми загина във войната през 1914 г., както 1,5 млн. французи. Почти няма френско семейство което не е дало жертва. Преди това враг бяха англичаните.

Сега виждаме изграждането на общност от национални държави, вкоренени в историческите си традиции. Не искам да влизам в дебата трябва ли Европа да бъде федерална държава, това не е моя работа. Във всеки случай, каквито и да са критиките, които могат да се произнесат към днешна Обединена Европа, аз мисля, че самият факт, че това е Европа, е наистина историческа революция.