РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ДВАДЕСЕТ И ПЕТТЕ СТРАНИ ОТ РАЗШИРЕНИЯ ЕС ОФИЦИАЛНО ПОСТИГНАХА СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ЕВРОПЕЙСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

В Брюксел ръководителите на двадесет и петте страни от разширения ЕС официално постигнаха споразумение по европейската конституция. Затова пък изборът на следващ председател на Европейската комисия бе отложен за по-късна дата. Проектът е изготвен от Конвента за бъдещето на Европа под председателството на бившия френски президент Валери Жискар д'Естен. Да чуем задоволството, изразено пред РФИ, от унгарския премиер Петер Медеши!

Днес е голяма европейска дата. Случи се нещо прекрасно и аз наистина празнувам. Доволен съм и това е доказателство, че Европа на 25-е е в състояние да функционира. Давам си сметка, че в някои държави преди месеци и даже години съществуваха съмнения дали проектът ще проработи и дали новите държави ще се приравнят към темпото на Европа. Ето, имаме резултата – нещата работят, споразумяхме се за конституцията. Това е едно важно послание за всички граждани на ЕС.

Унгарският премиер Петер Медеши. Какво конкретно ще промени първата обща европейска конституция? Разяснения на Валери Лене, пратеник на РФИ в Брюксел:

Конституцията дава на Европа ясна идентификация спрямо останалия свят, като обединена геополитическа общност. Освен това тя дава на своите вече 450-е милиона жители яснота как функционира този огромен пазар, който все повече “се облича” в дрехите и на политическа общност. И все пак текстът не е толкова ясен, колкото се очакваше, по политическите рамки на ЕС. Като цяло конституцията улеснява процеса на вземане на решения, ограничавайки правото на вето в редица области – околна среда, здравеопазване, потребление, култура. Правото на убежище и емиграционните въпроси все пак ще изискват мнозинство. Страните-членки не губят и частица от суверенитета си, даже напротив – сферите като външна политика, отбрана и бюджет. Въвеждат се постовете на европейски министър на външните работи и председател на Европейския съвет.

Валери Лене от Брюксел, която пояснява, че Конституцията ще влезе в сила от 2009 година, понеже сега предстои тя да бъде ратифицирана от всички 25 страни членки. Някои страни като Великобритания планират да организират референдуми. Великобритания, която не подкрепя кандидатурата за председател на Европейската комисия на белгийския премиер Ги Верхофстат – фаворит на Париж и Берлин – и предпочита Крис Патън. Решението за избор на наследник на Романо Проди е отложено за по-късна дата. Ирландският премиер Бърти Ахърн заяви, че и Верхофстат, и Патън, са оттеглили кандидатурите си. Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, смятан за силен кандидат, също е заявил, че желае да остане на сегашния си пост. В кулоарите се е спрягало името на френския първи дипломат Мишел Барние, съобщава

РФИ.