ЖАК ШИРАК И “ИДЕАЛНИЯТ” ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕК

Един интелигентен, опитен и компетентен човек, едновременно властен и с чувство за диалог. Това според френския президент Жак Ширак  е портретът робот на председателя на Еврокомисията.
Но полският премиер държи също така заместникът на Романо Проди да е наясно с проблемите на новите страни-членки, да работи за бъдещето на Европа с оглед на световната глобализация, както и да вдъхне динамизъм на икономиката й.
Към дотук изброените качества трябва да прибавим и способността му за добра комуникация, за изграждане на екип, както и тази да намира изход от ситуации, които често са нерешими.
С други думи – няма да е лесно за държавните и правителствени ръководители на 25те да намерят подходящия кандидат.
В търсенето на този, да го наречем, “невъзможен” кандидат, има едно истинско противоречие. Същото, което противопоставя и ръководителите с федералистки идеи на тези, чиито възгледи са ограничени по-скоро до националните им интереси.
Първите мечтаят за един силен председател на Комисията, способен да ускори интеграционния процес в Европейската общност. Именно това е, което пък не искат вторите. Именно това противоречие, което остава неизказано, доста затруднява нещата.
През 1995 година, изплашени от придобитата власт от Жак Делор, британците се противопоставиха на кандидатурата на тогавашния белгийски премиер и подкрепиха тази на Жак Сантер. Не много харизматичен, последният бе принуден да подаде оставка след като бе обвинен в злоупотреби. Прекалено технократската му натура принуди тогава петнайсетте да изберат един по-политически настроен кандидат, човек, вече е отговарял за държавни дела. Така бе избран бившият италиански премиер Романо Проди. Този, който бе успял да подготви страната си за влизане в евро - зоната, както и да намери изход от една политическа ситуация, която бе повече от сложна.
В крайна сметка това също не беше най-доброто решение. Романо Проди бе в основата на толкова разделения, за да може да властва по-добре, които обаче отнеха голяма част от авторитета на Еврокомисията. Без особени възгледи за бъдещето, по време на мандата си, Проди основно играеше ролята на провокатор – когато, например, оценява Пакта за стабилност като лош, без да предлага, за жалост, някаква алтернатива.
Нито прекален технократ, нито краен политик, притежаващ обаятелната способност да назовава нещата с истинските им имена – идеалният кандидат съществува! Става дума за премиера на Люксембург, христиан-социалист, който бе преизбран от народа си миналата неделя.  И ако има проблем, той се състои именно в това. Ако властта, която е в ръцете му вече повече от 20 години, е изгубила за него чара си, той обеща на избирателите си да им остане верен. А както самият той казва “имам стария навик да правя това, което казвам”. Макар и засипван с молби от всички страни човекът, изпратен от провидението остава непреклонен. А 25-те трябва да решат коя точно от многобройните кандидатури да подкрепят, имайки предвид, че никоя  от тях не се откроява особено.
Анализ на Валери Лене от РФИ.