РАЗШИРЯВАНЕТО НА ЕС - ЕДНА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ…

Разширяването на ЕС - една любовна история…
ДЕНИЦА КАМЕНОВА, РФИ - БЪЛГАРИЯ в-К “Дневник”

От европейски избори към Европейска конституция

Европейският съюз има своя конституция. За първи път в историята. Две години след началото на работата на Конвента, шест месеца след първия сериозен провал на преговорите за нейното приемане, месец и половина след историческото разширяване и броени дни след катастрофалните резултати от изборите за Европейски парламент. Всички тези резултати водеха само до един извод - Съюзът не можеше да си позволи втори провал. Големите членки като Германия и Франция трябваше да отстъпят от позициите си. Испания и Полша - също. Правителствената промяна в Мадрид и Варшава сочеше предварително, че пътят към компромиса е открит. Една от основните въпросителни обаче оставаше поведението на полския премиер Марек Белка.

Белка - предизвестеният избор

След като Лешек Милер спази обещанието си и подаде оставка на 2 май - само ден след приемането на Полша в ЕС, политическата криза се пренесе на правителствено равнище. Президентът Александър Квашневски номинира технократа Марек Белка за премиер на страната. Изборът беше отхвърлен от парламента, въпреки че икономическата програма, подготвена от Белка, трябва да се изпълнява независимо кой ще бъде следващият премиер. Тя включваше стриктна финансова политика, намаляване на бюджетните разходи и свиването на социалните плащания. Подобни стъпки, независимо от тяхната социална цена, трябва да бъдат предприети в най-скоро време, ако Полша иска да влезе в еврозоната през 2007 г. Повторната номинация на Белка беше тактически премерен ход на Квашневски. С него трябваше да се докаже решимостта на Полша да върви твърдо и неотклонно по начертания път на европейската интеграция. Но така полският президент всъщност положи началото на края на парламента. Това е категоричното становище на водещи полски анализатори, политолози и журналисти. Остава само да се види за кога ще бъдат насрочени предсрочните парламентарни избори. Както и какъв ще бъде вотът на поляците, които вече наказаха управляващия политически елит, като определиха големия печеливш от европейските избори в Полша - евроскептиците.

Да бъдеш член на ЕС или да бъдеш европеец?

Така както в Полша изборите за ЕП се превърнаха в част от вътрешнополитическата проблематика, и в останалите страни членки европейските избори се превърнаха във възможност за населението на ЕС да покаже своето отношение към управляващите го. И то го показа - като ги наказа два пъти. Единият път с изключително ниската избирателна активност. И вторият - като даде предпочитанието си за опозицията - независимо дали тя се намира в лявото или в дясното политическо пространство. В “стара Европа” французите наказаха правителството на премиера Жан-Пиер Рафарен, като повториха вота си от местните избори и дадоха чувствителна преднина за социалистическата опозиция. Британският премиер Тони Блеър бе наказан заради войната в Ирак. Германският канцлер Герхард Шрьодер от своя страна понесе наказание заради непопулярните реформи. Социалдемократите не бяха така чувствително унижавани на европейски избори от 25 години насам.

Новият-стар фаворит на Европа

След историческото си разширяване от 1 май, след възникналите институционални промени ЕС доказа, че има нужда да предефинира своето бъдеще. Възникнаха и опасения, че ако новите членки създадат твърде много проблеми през преходния период, следващото разширяване може да бъде отложено във времето. Така основният въпрос, който се очерта за България, е възможна ли е действително Европа на 27-те. Страната ни затвори успешно, и то 6 месеца преди предвидения срок, всички преговорни глави. Въпреки това обаче бе включена клаузата, че ЕС си запазва правото да отложи членството на кандидатките, при положение че те не изпълняват поетите отговорности. Клауза, която не присъстваше в преговорите с предишните 10. Дали по този начин съюзът не си отваря вратичка и не подготвя отдалеч общественото мнение в двете кандидатки? “България и Румъния могат да почакат още 4-5 години. Основният фаворит сега е Хърватия - там са нашите малцинства, тя трябва да влезе в нашето обединено семейство”. Така накратко могат да се резюмират отговорите на голямата част от анализаторите на европроцесите, с които разговарях в Полша и Унгария. Колкото до самата Хърватия - тя вече получи на срещата на върха в Брюксел уверението, че преговорите й с ЕС ще започнат още в началото на 2005 г.

Основният въпрос, който остава обаче, е какви са позитивите и, разбира се, негативите, от европейската интеграция на страните от Централна и Източна Европа. Както сподели унгарският историк и политолог Томаш Катона: “Ние си мислим, че нашите проблеми свършиха с приемането ни в ЕС. Напротив, те тепърва започват. Този процес е като живота на едно голямо семейство - не е достатъчно главата на фамилията да разреши сватбата на младоженците. Трябва време, за да видим доколко е била голяма любовта им. И дали тя е била достатъчно искрена и силна, за да може бракът ни да оцелее.”