ВЪЗПОЛЗВАТ ЛИ СЕ КОРУМПИРАНИ ПРАВИТЕЛСТВА ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА ПОМОЩ? ТЕМА В “ЕВРОПЕЙСКИ АКЦЕНТИ” НА РФИ

Все повече гласове се надигат в защита на планетата. Богатите страни призовават за предоставяне на повече подкрепа за развиващите се държави. Това става под различни форми- партньорски сътрудничества, фондации, асоциации. Учени, актьори, писатели, политици участват в различни проекти в опит да събудят европейското съзнание. Оказва се обаче, че именно богатите страни носят отговорността за заплахите, надвиснали над три четвърти от планетата. Седрик Дьомансо е генерален директор на френското представителство на международната асоциация wwwf. Ето неговото обяснение на това твърдение:

Ясно е, че ангажиментите, поети от нашите страни от 20 години насам, а именно да допринесем с 0,7% от нашето богатство, никога не бяха изпълнени. А това е скандално. Не само защото черпим повече от необходимото от природните ресурси. Важна цел е да разпределим правилно икономическият ръст и благополучието. Връщам се от Мадагаскар, където бях шокиран. 17 милиона жители и едва 450 хиляди души, получаващи нормални заплати като нашите. Това означава един несигурен свят. Ние сме в известна степен отговорни. Защото ако изчислим колко хектара са нужни за изхранването на населението, се оказва, че надхвърляме биологичните капацитети на земята да се регенерира. Консумацията обаче е основно в богатите страни. В същото време и останалите страни искат да се развиват. Ние носим вина, защото свръхконсумираме. Освен това ние сме тези, които даваме тон на развитието. Чрез нашите медии и начина си на живот ние внушаваме начин на консумация, който е пагубен за цялата планета. На трето място, ние създаваме технологиите, ние знаем как да направим гигантска стъпка напред, за да намалим екологичното изчерпване. Три пъти сме отговорни.

Във Франция бавно си проправя път този начин на мислене. За първи път тази година френската агенция за развитие установи сътрудничество с неправителствена асоциация. Хартата на околната среда, която наскоро бе приета в Националното събрание, дава на всеки правото да живее в балансирана среда, невредяща на здравето. Това е записано и в конституцията. С други думи, околната среда представлява също толкова важна ценност, както правата на човека. Поне такова е желанието на френския министър на екологията и развитието Серж Льопелтие:

Знаем, че главно северните страни, имат по- изразено гражданско поведение в сравнение с нас. Промяната обаче е започнала. Намираме се в етап между осъзнаване и преминаване към действие. Времето напредва. Ясно трябва да се разбере, а аз съм уверен в това, че постепенно ще осъзнаем необходимостта от всичко това.

„Веолиа анвиронман”, бившата „Вивенди”, която е един от световните лидери в областта на водата, чистотата, енергиите, градския транспорт, все повече се включва в усилията за постигането на равновесие. Мишел Авназ е делегиран директор на фондация „Веолиа”:

Ние започнахме проекти в различни области. Първата е солидарността. Като под солидарност разбираме не само действие при извънредни ситуации от типа на природни бедствия или войни, а и при развитието в подкрепа на развиващите се страни. Става дума за санитарно и екологично образование, разпространяване на знания и полезни практики. Втората област е заетостта. Тук солидарността се проявява като помощ за хората в беда. Инициативите в тази област се разработват и в така наречените развити страни- Франция и изобщо Европа.


Джефри Ууд е професор по икономика в бизнес училище в Лондон. Според него богатите страни имат моралното задължение пред по-онеправданите. Особено при природни катастрофи. Но едно нещо е да се изпратят пожарникари или спасители на място на земетресение, например, а друго е да разпределиш милиони лири стерлинги за „екипировка” на страна в нужда. Джефри Ууд смята, че Великобритания просто трябва да прекрати всякаква помощ за развитието. Ето как преподавателят защити необичайната си гледна точка:

Не познавам страна, която да се е развила, благодарение на международна помощ. Тези които са успели, не са получили и пени в своя подкрепа. Основният проблем е лошото управление. За да могат хората да икономисат средствата, да ги инвестират и да развият страната си, е нужна законова рамка, ред и сигурност, зачитане на собствеността и т.н.

Според Джефри Ууд твърде често, да не кажем винаги, корумпирани правителства се възползват от международната помощ. Помощ, която в крайна сметка води до обедняване на предоставящите я, и засилва мощта на авторитарните режими, които без същата тази помощ вероятно биха се сринали. Между 1998 и 2003 г. Великобритания е предоставила пет пъти повече помощи за жертвите на природни бедствия в Европа, отколкото в Африка. Да вземем за пример и войната в Ирак. Един иракчанин получава пет пъти повече помощи в сравнение с един жител на Конго. Макар че от хуманитарна гледна точка ситуацията в Конго е доста по-критична отколкото в Ирак.