БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ЕС

Особен интерес за Гърция представлява прогресът, който отбелязват България и Румъния в усилията си да изпълнят критериите за присъединяване към Европейския съюз и да станат пълноправни членки на Съюза през януари 2007 г.
Интересът на Гърция е разбираем заради географското съседство с двете страни и традиционните контакти с тях, което представлява и основата за силно изразено гръцко присъствие в икономическия живот на двете държави.

Изглежда, че двете страни са преодолели решително “балканския синдром”, който от години се наблюдава в широкия регион на Югоизточна Европа и все още предизвиква сериозни проблеми в страни като Македония, Косово, Босна и т.н.
В края на миналата седмица Съветът на Европа разпространи текст, в който се описват резултатите от хода на присъединяването на България и Румъния към ЕС, в който се твърди, че “България и Румъния представляват неразделна част от разрастващия се кръг на страни-преговарящи за членство, които ги очаква съдбата на присъединилите се на 1 май 10 нови членки”.

От ЕС казват, че водещите принципи, който се спазваха при преговорите за присъединяване на 10-те новоприети държави, важат и за България и Румъния. Представители на Съюза изразиха задоволство от съществения напредък в преговорния процес, който отбелязаха страните през последните месеци.

Въпреки тези факти приемането на двете страни не е гарантирано. Затова и Гърция, която има интерес от присъединяването на България и Румъния към ЕС, трябва по всеки възможен начин да подкрепя и насърчава това присъединяване.
В тази връзка е добре Гърция да изостави пренебрежителния си маниер по отношение на “балканската субкултура”, който не само подценява възможностите на двете държави, но и не е в услуга на гръцките предприятия, които развиват пряко или косвено икономическа дейност на териториите им.

Напротив, гръцкото правителство и дипломацията на Гърция трябва да полагат всички усилия, за да стимулират откриването на гръцки търговски представителства в България и Румъния.

Накрая, трябва да признаем, че в съвремието дипломацията е в рамките по-скоро на икономическата, отколкото на политическата сфера.