СТАНИСЛАВ ДАСКАЛОВ, ПОСЛАНИК НА БЪЛГАРИЯ В ЕС: ЕС СОЛИДАРНО ПОДКРЕПЯ БЪЛГАРИЯ ЗА МЕДИЦИТЕ В ЛИБИЯ

бТВ, "Тази сутрин"

Водещ: След приключването на преговорите, което стана преди броени дни, ще ни кажете ли сега, променили се с нещо нашият статут, като държава?
Станислав Даскалов: Формално няма промяна в нашия статут, но има и една голяма промяна в отношението към България, тъй като образно казано вратата на ЕС вече е отворена за България. Завърши може би най-важният, но със сигурност най-дългият, най-трудоемкият период от етапа и пътя ни към членството в ЕС. Промяна в нашия статут ще настъпи по-късно, това ще настъпи, когато България подпише договора за присъединяване, което ние се надяваме да стане през пролетта на следващата година. Тогава България ще получи статут на активен наблюдател и това е много важно да се знае от нашите зрители, защото тогава България ще може да участва във всички заседания на ЕС. И ще може да изказва своето мнение по всички въпроси, които вълнуват ЕС. В това число и по много важните въпроси за бъдещия бюджет на ЕС. Т.е. България ще може да изкаже своята гледна точка за това, какво България ще има възможност да получи, като бюджетни средства, периода 2007-2009 година. Знаете, че ние договорихме само за първите три години на нашите финансови взаимоотношения.
Водещ: Защо трябваше да бързаме толкова с приключването на преговорите с ЕС? Ето, примерно Румъния все още не е приключила своите преговори, но вероятно ще го направи в необходимия срок. Не стана ли така, че в бързината качеството отстъпва за сметка на количеството?
Станислав Даскалов: Аз не бих казал, че ние сме претупали или пък много бързо приключили преговорите. България води преговори 4 години и 4 месеца. Това е с една година и половина по-малко, повече всъщност от преговорите, които водиха страни, като Литва, Латвия, Словакия, Малта. Ние всъщност водихме по продължителност преговори малко повече и малко по-малко от страни, като Унгария, Полша. Така, че не бих казал, че България по-бързо или по-бавно е приключила преговорите.
Водещ: Каква е ползата тогава за нас от това, че приключихме преговорите за разлика от една Румъния?
Станислав Даскалов: Ползата е, че България си гарантира абсолютно датата на членството, 1 януари 2007 година и в това не трябва да има никакво съмнение. Има още 920 дни до тази дата.
Водещ: А каква е ролята на този евентуален мораториум с една година, който би могъл да отложи нашето членство в ЕС?
Станислав Даскалов: Това предложение на ЕС беше продиктувано от факта, че между датата на приключване и датата на членство има един дълъг период от време. Период от време, в който България трябва да изпълни редица от своите ангажименти, което по време на членството. Този период беше много по-малък при десетте нови страни. Освен това някои от страните-членки не бяха съвсем доволни от това, как някои от десетте страни изпълняваха своите ангажименти. Те искаха да имат една гаранция, че България в случая ще изпълни своите ангажименти, в което ние не трябва да имаме никакво съмнение.
Водещ: Т.е. причината е била в предходящите преди нас членки на ЕС?
Станислав Даскалов: Не само, трябва да гледаме и напред. Може би ЕС ще погледне по по-друг начин при следващо разширяване, условията, при които се водят преговори за присъединяване.
Водещ: А каква опасност за нас крие този евентуален мораториум?
Станислав Даскалов: Никаква опасност, тъй като условията, при които тази клауза може да се възбуди, са крайно трудно. Трябва да има много ясни доказателства, че България в редица области не изпълнява своите ангажименти драстично. И на тази основа, европейска, мисля трябва да препоръча на страните-членки, които трябва с единодушие да решат и това, което могат да решат, това е единствено една година отлагане на членството, което за мен е просто един хипотетичен вариант. Но искам да припомня нещо, като казвам, че може би това е и развитие в мисленето на ЕС, за бъдещо разширяване. Ако си спомняте 1992 година, когато се водиха преговорите за асоцииране на България и Румъния, беше предложена една кауза за суспендиране на европейското споразумение при положение, че не се спазват човешките права. Това го нямаше в договорите на вишеградските страни. Ние дълго се съпротивлявахме с Румъния тогава на тази клауза, но бяхме принудили да я приемем. Тази клауза никога не беше прилагана. Интересното е, че когато Чехословакия се раздели на две страни, същата тази клауза беше наложена и на двете страни по отделно.
Водещ: Добре. От това, което казвате може би този въпрос е малко свръх нещата, но въпреки всичко, има ли по-особен поглед от страна на ЕС към България и Румъния?
Станислав Даскалов: Аз не бих казал, че има по-особен поглед, ЕС е една голяма формация, която не взима случайно решение. И това, че е предложена такава клауза със сигурност във връзка с това, че редица страни смятат, че това е най-добрия начин и за ЕС и за България, и за Румъния да се постигне една отлична подготовка на двете страни. Така, че те да бъдат отлично подготвени на 1 януари 2007 година да влязат в ЕС, защото при не изпълнение на редица ангажименти, следват много юридически последствия. Съд, в европейския съд и т.н.
Водещ: Създава ли някаква възможност Словакия и нейното отношение към атомната електроенергия за България, да се възползва от евентуален прецедент и след нашето влизане в ЕС, ние да успеем да променим вътрешното европейско законодателство, да запазим 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй?
Станислав Даскалов: Теоретично всеки прецедент би могъл да се използва. На практика ние много често сме използвали в преговорите. Прецеденти, които бяха постигнати в преговорите с десетте страни. Така е било винаги. Ползата на страните, които малко по-бавно вървят процеса на преговори е, че използват изцяло прецедентите, които са направени от предходните страни. Така беше и по финансовата рамка. Това много ни помогна България бързо да приключи преговорите. Вие ме попитахте защо толкова бързо, защото имаше един много добър, ние умело го използвахме. Ние успяхме да отделим тези преговори от дебатите за европейско бъдеща финансова рамка, което беше решаващо. Иначе можехме да преговаряме още две години.
Водещ: Много е важен въпросът за общата позиция на ЕС, във връзка с процеса на нашите медици в Либия. Има ли обща позиция и каква е тя?
Станислав Даскалов: Благодаря ви за този въпрос. Наистина ЕС, един от принципите, на който той функционира е принципът на солидарността. Интересно е, че те приложиха този принцип по отношение на една страна-кандидат, тъй като всички знаем, че това е един много важен за България въпрос. ЕС на няколко пъти изработи позиция и със съответни демарши в Триполи. Даде да се разбере на либийската страна, че подкрепя България в този конкретен случай и след излизане на присъдите, всички си спомняме, председателят на ЕС, ирландският външен министър, заедно със следващия председател, външния министър на Холандия и комисаря по външните отношения Крис Патън, реагираха мигновено и в една среща с либийския външен министър изразиха недоволство от ЕС от присъдите към нашите медици. ЕС продължава да подкрепя нашата кауза. Наскоро имаше нов демарш на ЕС и ние можем да разчитаме и в бъдеще на подкрепа на ЕС. Не знам, дали някой от вас забеляза, но в заключенията в Люксембург, на Съвета на министри на ЕС, на 14, т.е. един ден преди да приключим преговорите, в частта за новата политика на съседство на ЕС има една част за Либия, в която се казва, че Либия също би могла да се възползва от възможностите на тази нова политика, при положение че изпълни редица условия. И изрично се споменава решаване на въпроса с българските медици. За първи път в документ на ЕС в такова ниво се споменава този въпрос.