БЪЛГАРИЯ - НЕПОЗНАТАТА СТРАНА ОТ ЕВРОПА

България е най-непозната на Стария континент, въпреки хилядолетната си история. Разположена между Балканите и Черно море, България пази тайните си, в очакване да се присъедини към ЕС

Щом започне да се свечерява и горещините намалеят, кафенетата на бул. “Витоша” в София се пълнят с клиенти, които искат да се отдадат на момент на размисъл за реката на живота, преминаваща пред тях. Това е булеварда, на който се намират магазините на големите международни марки, по който се преминава, като че с опит да бъде събран целият лукс, който блести зад витрините и, който е недостъпен почти за всички.

Но е удоволствие да се усеща, че светът е близо, че може да се съзре, независимо, че е през бронирани стъкла. Може би това е една от отличителните черти на града, който изглежда сякаш никога не е бил в съгласие с историята. Преди няколко години взривиха мавзолея на Георги Димитров, първият ръководител на комунистическа България, като че в опит да бъде забравена част от историята.

Центърът на София се отваря в безкрайни булеварди, в които се смесват влиянията на Париж и Сталин, въпреки че се правят усилия да се изтрият следите на последния час по скоро. Площад “Света Неделя”, който преди се казваше “Ленин”, е невралгичен център и там се издигат редица църкви.

Джамията и синагогата не са далеч. Отстрани се разкрива широк булевард, на който се набива на очи сградата на бившата комунистическа партия - руска естетика, вече не вдъхваща чувство на власт и, която е превърната сега в здание, в което се помещават кабинетите на депутатите. След нея се достига до храм-паметника “Св. Александър Невски”, най-видният монумент в София, с големите си позлатени кубета. В София, след кратка разходка се преминава през почти цялата история на България.

Столицата е разположена в западния край на страната и от нея тръгват всички възможни пътища. Някои водят към високите планини, насечени от тесни долини, в които продължава да съществува старият начин на живот, или се губят из равнините на Тракия. Други водят към средновековни манастири, в които през вековете е била създадена богатата и дълбока духовна традиция, със специфичен блясък, въпреки че човек може да се отправи в търсене на почти непознати градове като Пловдив или Велико Търново, в които пътешественикът открива бляскаво архитектурно наследство, което е слабо оценено.

Въпреки че, в действителност, всяко пътуване от София, което преминава през тази малка страна, неизбежно ще се насочи на изток, към Черно море, там където древните гърци са си задали за пръв път въпроса каква е разликата между тях и останалите жители на света, които не говорят гръцки, варварите. Това е едно пътуване в по-малко познатата част на Европа, въпреки че е участвала в продължение на векове в изграждането на Стария континент.

Средновековна хармония

Ако трябва да се обърне внимание върху някой паметник в България, то това ще бъде Рилския манастир - блестящ комплекс от средновековна култура, втъкнат в тясна и дива долина между най-високите планини в страната. Има само един път към манастира - долината няма изход от другата страна, и ако вървиш по него, то означава да се приближаваш към големите културни и религиозни центрове в Европа.

Манастирът е бил основан през XIV век и е блестяща съвкупност от църковна архитектура, покрит с фрески отвън и с икони отвътре. ЮНЕСКО определя манастира като част от световното културно наследство.

Много по-различен е Пловдив, вторият по големина български град, който съперничи на столицата в редица аспекти. В старата част на Пловдив витае странна атмосфера, резултат от странно смесване на култури, насъбрали се с течение на вековете. Там има джамии, къщи от времето на Възраждането, крепост и руини от античен римски театър.

В съвременната част на града, джамиите и турските бани отново работят, след като в продължение на години са били затворени, а тесните улички на базара продължават да носят старите имена, но централният булевард Княз Александър I, се имитират безуспешно навиците и поведението, дошли неотдавна от Запад. От Пловдив е много лесно да се стигне до Бачково, друг български манастир. Стените са покрити с фрески, нарисувани преди векове, а на някои от тях е изобразен самия манастир. Изображението не се различава много от настоящия вид на манастира.

От Пловдив пътят към Черно море се отклонява към Велико Търново и може да премине през Розовата долина, където цъфтят милиони цветя в края на май. В околностите на село Шипка се издига една от най-красивите църкви в България, с позлатени кубета, блестящи на слънцето, сякаш пренесена направо от Русия.

На няколко километра, в Казанлък, се намира друг паметник, част от световното културно наследство: тракийска гробница, украсена с прелестни картини, изобразяващи шествие на слуги и коне, които се приближават към покойника. Тя е малка, красива и предизвикваща емоции.

Има едно място, на което изглежда сякаш река Янтра е полудяла и прави завои, които почти превръщат Велико Търново в остров. От планинските склонове са надвиснали къщите в града, в много случаи една над друга, формиращ изненадващ градски облик.

За българите градът има голямо значение от историческа гледна точка, тъй като Велико Търново е бил столица на Второто българско царство (XII-XIV в.) и тук е била изработена първата българска Конституция, след обявяването на независимостта на България. Най-добре е градът да се разгледа пеш, през квартал Варош и стария пазар, докато се стигне до катедралата, но не, за да се влезе в нея, а заради изгледа към хълма, върху който сякаш е поставена корона от бойниците на крепостта Царевец. Всичко изглежда като приказка. На няколко километра от града в Арбанаси се намира църквата “Рождество”, която пази една от най-легендарните колекции от фрески в страната.

На брега на морето

И така, малко по малко се стига до крайната точка на пътешествието. Най-добре е това да е Несебър, градче, заемащо малък полуостров, навлизащо във водите на Черно море. Несебър е ярък пример на срещата на цивилизациите по тези брегове през вековете. Градът е най-добрата съвкупност от архитектурни паметници, изработени предимно от дърво, по цялото крайбрежие на Черно море.

Болшинството са от тях са от XIX в., въпреки че има и по-стари сгради. Всички те формират великолепна архитектурна колекция от времето на Възраждането, която предполага събуждането на българската култура след векове османско владичество. Те са най-добрият спомен от последното развитие на града, който се пази от хилядолетия, като жив пример за срещата на различни цивилизации.

В периода XIII-XIV в., в който летописците описват красивата Месемврия, са били построени много църкви, в последствие пищно украсени.
Понякога върху фреските могат да се открият нарисувани кораби. Това е вековна традиция на моряците, които счита, че по този начин ще получат Божията благословия и защита, която ще им осигури успешно завръщане.