2007 Г. - ПО ВКУСА НА БЪЛГАРИНА

От гледна точка на България, последното разширяване на ЕС може да се сравни с вкуса на българското кисело мляко - леко кисело, но все пак вкусно, пише българинът Радослав Точев, възпитаник на престижната френска Висша школа по администрация (ENA) и един от малцината чужденци, работещи по високите етажи на френската администрация, в анализ публикуван на страниците на Le Monde. Българите са малко разочаровани, че не ги приеха веднага в ЕС, но са твърдо решени да наваксат бързо, пише той и подчертава, че разочарованието е по-скоро приятелска ревност, насочено не към ЕС, а към самата България.
Трябва да се отбележи, че страната тръгна отдалеч. Българският преход бе по-дълъг и по-болезнен в сравнение със страните от първата вълна. В началото на 1990 г., искайки да съхрани агонизиращата си икономическа система, България сбърка пътя и едва през 1997 г., с цената на втори икономически крах, София пое правилната посока на реформите за присъединяване към евро-атлантическите структури. Оттогава България направи чудеса. Въпреки че правителството на бившия цар Симеон II пое властта през 2001 г., курсът се запази и ритъмът на реформите се ускори. В геополитически план България се превърна във фактор на стабилност и мир в регион, където има хроничен недостиг от това. Днес страната поддържа отлични отношения с всички съседни държави - уникален факт в нейната история и рядкост на Балканите. Също такава рядкост е и ?българският етнически модел?: икономическа и политическа интеграция на турското и мюсюлманско малцинство.
Награда за усилията на страната бе приемането й в НАТО на 1 април тази година. Цялата българска политическа класа, въпреки съществуващите обикновено разногласия, приветства този факт. Това несъмнено също е знак за промяната в манталитета: десет години по-рано това би било нещо невъобразимо.
Икономическата реформа върви болезнено, но България започна да бере нейните плодове. През 1996 г. страната позна хиперинфлацията, банковите фалити и стопяването на спестяванията, недостига на хляб... 7 години по-късно, ситуацията е коренно различна: икономическият растеж е около 5 % годишно, а финансовата стабилност е осезаема. След въвеждането на валутен борд през 1997 г. в страната има фиксиран стабилен курс лев-евро, инфлацията е овладяна. Има масиран приток на чужди инвестиции, привличани от евтината и качествена работна ръка. Данъчната рамка е една от най-благоприятните в региона.
Въпреки това, обаче в ?страната на розите? ситуацията съвсем не е идилична, пише Точев. Трудностите все още са многобройни. Жизненият стандарт е един от най-ниските сред страните кандидати, корупцията е навсякъде, демографската картина е отчайваща - България е една от страните с най-ниска раждаемост в Европа.
И все пак България следва, по-убедена от всякога, своя европейски път. Съзнаващи недъзите си, българите полагат всички усилия, за да наваксат изоставането. Страната вече спечели доверието на европейските си партньори. Франция е на преден план в техническото и административно сътрудничество. И ако френските компании все още се колебаят да инвестират, може да се каже, че перспективите са много ясни, а възобновяването на франкофонията в страната засилва тяхната мотивация.
Историята е направила българите малко оптимисти по природа. България, член на ЕС? Те още трудно вярват в това, но все пак преговорите с ЕС могат да се смятат за формално приключени и договорът за присъединяване скоро ще бъде подписан.
Затова следващото разширяване със сигурност ще бъде по вкуса на българина...